Решение № 54 от 21.07.2022, Окръжен съд - Кърджали

Мотиви към Решение № 54/21.07.2022 г. по В.ч.н.дело № 133/2022 г.

МОТИВИ: Производството се движи по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 436 от НПК.

С Определение № 129/11.05.2022 год., постановено по Ч.н.дело № 325/2022 год., К.йският районен съд е реабилитирал на основание чл.87 от НК М.. С.. М.. от с.Ж., обл.К., по присъда, наложена му по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на Районен съд – К.. Със същото определение съдът е оставил без уважение молбата на М.. С.. М.. за реабилитация по чл.87 от НК по присъди, наложени по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К., като неоснователна.

Против така постановеното определение е подадена частна жалба от защитника на осъдения М.. С.. М.. от с.Ж., общ.К., обл.К. – адв.Д.Ш. от АК – К., с която определението е обжалвано в частта му, с която е оставена без уважение молбата на М.М. за реабилитация по съдебен ред за осъжданията му по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К.. Защитникът на осъденото лице счита определението в тази част за неправилно – незаконосъобразно, поради което моли същото да бъде отменено в посочената част, вместо което да бъде постановено друго такова, с което да бъде постановена съдебна реабилитация на молителят М. и за първите му две осъждания. Развива подробни съображения в подкрепа на жалбата си, като твърди, че съгласно трайната съдебна практика тригодишният срок по чл.87 от НК започва да тече от изтичане срока на наложеното с последната присъда наказание, когато присъдите са повече от една. В съдебно заседание защитникът на молителя М.М. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Молителят М.М. също поддържа жалбата, като моли да бъде реабилитиран за всичките му осъждания.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е основателна, а определението на първоинстанционния съд в обжалваната му част намира за незаконосъобразно. Развива съображения, че трайната съдебна практика е наложила извода, че когато дадено лице е осъдено с повече от една присъди, тригодишния срок по чл.87 ал.1 от НК за реабилитация по съдебен ред тече от изтърпяване на наказанието по последната присъда. Предлага първоинстанционното определение да бъде отменено в обжалваната му част, като бъде постановен съдебен акт, с който молителят М. бъде реабилитиран и за първите му две осъждания по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К., а в останалата му част определението да бъде потвърдено.

1

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, на основание чл.341 ал.1, във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, и с оглед изложените оплаквания в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано за това лице, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадена писмена молба от М.. С.. М.. от с.Ж., общ.К., обл.К., чрез защитника му – адв.Д.Ш. от АК - К., с която осъденият М. е поискал на основание чл.87 от НК съдебна реабилитация за осъжданията му с влезли в сила съдебни актове по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 938/2016 год.по описа на Районен съд - К.. Молбата е била разгледана в открито съдебно заседание, като с обжалваното определение, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства, съдът е реабилитирал молителя М.М. за осъждането му по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на РС – К., и е оставил без уважение молбата на М.М. за реабилитация за осъжданията му по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС – К., по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К..

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

С Присъда № 121/12.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС - К., молителят М.М. е осъден за извършено на 16.04.2010 год. престъпление по чл.234 ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила, като присъдата е влязла в сила на 28.10.2010 год.

С Присъда № 84/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К., молителят М.М. е осъден за извършено на 03.02.2011 год. престъпление по чл.234 ал.2 т.1 , във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда, на основание чл.68 ал.1 от НК съдът е постановил М.М. да изтърпи и отложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К., при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. Присъдата е влязла в сила на 14.10.2011 год.

С влязло в сила на 27.09.2016 год. Споразумение за решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на PC К., М.. С.. М.. е осъден за извършено 13.05.2016 год. престъпление по чл.234 ал.2 т.1 , във вр. с ал.1, във вр. с чл.28 ал.1 от НК на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца, при първоначален „строг“ режим на 2 изтърпяване в затвор.

От приложената по делото Справка за съдимост на осъдения М.М. с рег.

№ 761/01.03.2022 год., издадена от РС – К., се установява, че наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 10 месеца, наложено му с присъдата по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС – К. /чието ефективно изтърпяване е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК с присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К./, М.. С.. М.. е изтърпял на 07.07.2012 год.; наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, наложено му с присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС – К., М.М. е изтърпял на 25.04.2013 год., когато с определение по Ч.н.дело № 239/2013 год. по описа на ОС – С. З. е постановено предсрочното му условно освобождаване досежно остатъка от неизтърпяното наказание по посочената присъда, в размер на 6 месеца и 22 дни; а наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца М.. С.. М.. е изтърпял на 02.02.2017 год. Видно от същата справка за съдимост, след цитираните три осъждания липсват данни молителят да е извършвал престъпни деяния. По делото са представени и писмени и гласни доказателства - положителна характеристика за молителя, доказателства за липса на водени и налични наказателни производства срещу него, за липса на публични задължения, както и свидетелски показания, всички сочещи на негово добро поведение в периода след изтърпяването на наказанието по последната му присъда.

За да постанови определението си, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че не са налице императивните изисквания на чл.87 ал.1 от НК по отношение на осъждането на молителя М. с присъдата по Н.о.х.дело № 691/2010 год по описа на РС - К. , а именно - в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата по посоченото дело наказание да не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по - тежко наказание. Този извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че срокът на наложеното с присъда наказание се счита изтекъл след изтичане на определения изпитателен срок, а в настоящия случай именно в този изпитателен срок молителят е извършил на 03.02.2011 год. деяние, за което с присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К. на М. е наложено наказание „лишаване от свобода“, както и е постановено изтърпяването на наложеното условно наказание „лишаване от свобода“ по първата присъда. Поради това , първоинстанционният съд е счел, че не е изтекъл тригодишния срок , изискуем от разпоредбата на чл.87 ал.1 от НК по отношение на осъждането му по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС - К., поради което молбата за реабилитация на осъдения М. в тази част е неоснователна и я е оставил без уважение. По аналогични съображения първоинстанционният съд е намерил, че не са налице императивните изисквания на чл.87 ал.1 от НК и по отношение на наложеното с присъдата по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К. наказание на М.М., което е изтърпяно от него на 27.10.2013 год. Посочил е, че в този тригодишен срок, който започва да тече от 27.10.2013 год., молителят М. на 13.05.2016 год. е 3 извършил престъпление, за което със споразумение по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на Р С - К. му е наложено наказание „лишаване от свобода “, поради което и за осъждането му по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС - К. не може да се постанови съдебна реабилитация, тъй като в този тригодишен срок е извършил ново престъпление с наложено наказание „лишаване от свобода “. Съдът е посочил също, че за тези осъждания следва да се изчака изтичането на законовите срокове по чл.88а от НК.

По отношение на осъждането на М.М. по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на РС – К., първоинстанционният съд е посочил, че определението за одобряване на споразумението, с което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца за престъпление, извършено на 13.05.2016 год., е влязло в сила на 27.09.2016 год., като същото наказание е изтърпяно на 02.02.2017 год. Приел е, че оттогава до настоящия момент за молителя М. няма данни да е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или по -тежко наказание, при което е изтекъл 3 годишния срок по чл.87 ал.1 от НК. Съдът е приел още, че през този период молителят М. е имал добро поведение, като от деянието не са настъпили имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. С оглед на това, първоинстанционният съд е направил извода, че по отношение на това осъждане са налице императивните изисквания на чл.87 ал.1 от НК, а именно - в течение на три години от изтичане на срока на наложеното с присъдата наказание /който в случая е изтекъл на 02.02.2017 год./, осъденият М. не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по- тежко наказание.

Съдът е счел за налична и другата кумулативна предпоставка за съдебна реабилитация по чл.87 от НК – осъденият да е имал добро поведение през този период, като от престъплението не са нанесени имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. С оглед на тези съображения първоинстанционният съд е приел, че молбата на осъдения М.М. е основателна в частта й по отношение на последно посоченото осъждане, поради което и на основание чл.87 от НК е реабилитирал молителя за осъждането му със споразумението по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на РС - К..

Настоящата инстанция намира, че така постановеното от първоинстанционния съд определение е неправилно – необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, в частта му част, с която е оставена без уважение молбата на М.. С.. М.. за реабилитация по съдебен ред за осъжданията му с присъди по по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на Районен съд – К. и по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на Районен съд – К.. Това е така, по следните съображения:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че молителят М. е осъждан три пъти с влезли в сила съдебни актове, а именно: с Присъда № 121/12.10.2010 год., постановена по Н.о.х.дело № 691/2010 год. по описа на РС- К.; с Присъда № 84/16.06.2011 год., постановена по Н.о.х.дело № 401/2011 год. по описа на РС- К.; и със Споразумение от 27.09.2016 год. за 4 решаване на делото по реда на чл.381 и сл. от НПК по Н.о.х.дело № 938/2016 год. по описа на PC –К.. Първоинстанционният съд е направил обоснования и законосъобразен извод, че по отношение на осъждането на М.М. със споразумението от 27.09.2016 год. са налице предпоставките за съдебна реабилитация по чл.87 ал.1 от НК – в тригодишния срок от изтърпяване на наложеното наказание по това споразумение, а и до настоящия молителят М. не е извършил друго престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или с по-нежко наказание, както и че през този период молителят М. е имал добро поведение, като от деянието не са настъпили имуществени вреди, които следва да бъдат възстановени. С оглед на това, първоинстанционният съд е реабилитирал молителя М. за това осъждане.