Решение № 32 от 05.10.2021, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. гр.Велинград, 05.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно наказателно дело № 20215210200309 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „П.“ ООД, ЕИК 112638855, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Панайот Волов“ № 2, представлявано от управителя Т. Д. П., чрез адв. А.С. и адв. С.С., против Наказателно постановление № 534527-Г-540325/01.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС във вр. чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 394,00 лв., на основание чл. 180, ал. 3 от ЗДДС.

В жалбата се излагат съображения за материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и нарушение на процесуалните правила. Формулирано е искане за отмяна на наказателното постановление.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. А.С. и адв. С.С., които поддържат жалбата, твърдят че са нарушени разпоредбите на 1 чл. 34 от ЗАНН и чл. 40-43 от ЗАНН и молят съда да отмени атакуваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна – административнонаказващият орган – ТД на НАП - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. М.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира за неоснователни релевираните от процесуалните представители на жалбоподателя възражения, като излага аргументи в тази насока. Намира за доказано извършеното нарушение и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „П.“ ООД е регистриран по ЗДДС с акт за регистрация по ЗДДС, считано от 23.05.2006 г.

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001319005868-020001/04.09.2019 г., изменена със Заповеди № Р-16001319005868-020002/02.12.2019 г. и № Р-16001319005868-020-003/06.12.2019 г. било възложено на екип от ревизори - свид. ЦВ. СП. ДЖ. и свид. В. В. Д., и двете инспектори по приходите в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, извършването на проверка на дружество „П.“ ООД, ЕИК 112638855, със седалище и адрес на управление: гр. Ракитово, ул. „Панайот Волов“ № 2.

Проверката касаела спазване на данъчното законодателство от „П.“ ООД и по специално внесен ли е от дружеството дължимия данък върху добавената стойност (ДДС) за периода от 01.11.2015 г. до 31.07.2019 г. и за периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2019 г.

По време на проверката били изискани от „П.“ ООД документи, като в началото на 2020 г., преди изготвяне на ревизионния доклад от 21.02.2020 г. в офиса на счетоводната кантора, която обслужва жалбоподателя, находящ се в гр. Велинград, от страна на дружеството били представени всички фактури за проверяваните периоди, в т.ч. и тези за месец октомври 2019 г.

След запознаване с така представените документи и извършена проверка в информационните масиви на НАП, контролните органи установили, че „П.“ ООД, ЕИК 112638855, със седалище и адрес на 2 управление: гр. Ракитово, ул. „Панайот Волов“ № 2, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС не е начислило ДДС в пълния размер за данъчен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г. във връзка с четири извършени продажби.

Изводите си в тази насока контролният орган направил на база установеното, че дружеството е извършило продажби на стоки, както следва: на 21.10.2019 г. дружеството е извършило продажба на стока /палетиопаковки/, във връзка с което издало фактура № 0000003315/21.10.2019 г. с получател „София Мед“ АД. Данъчната основа по издадената фактура била 5968,62 лв. и ДДС в размер на 1193,72 лв.; на 28.10.2019 г. дружеството е извършило продажба на стока /палети-опаковки/, във връзка с което издало фактура № 0000003298/28.10.2019 г. с получател „София Мед“ АД.

Данъчната основа по издадената фактура била 6283,40 лв. и ДДС в размер на 1256,68 лв.; на 01.10.2019 г. дружеството е извършило продажба на стока /дървен материал/, във връзка с което издало фактура № 0000003249/01.10.2019 г. с получател „Ди Ес Хоум“ ООД. Данъчната основа по издадената фактура била 16263,30 лв. и ДДС в размер на 3252,66 лв.; на 14.10.2019 г. дружеството е извършило продажба на стока /дървен материал/, във връзка с което издало фактура № 0000003262/14.10.2019 г. с получател „Ди Ес Хоум“ ООД. Данъчната основа по издадената фактура била 10889,80 лв. и ДДС в размер на 2177,96 лв. Всички горепосочени 4 броя фактури не били включени от дружеството в дневника за продажби за данъчен период 01.10.2019 г. - 31.10.2019 г.

Дружеството подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, справкадекларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.10.2019 г. 31.10.2019 г., приета с вх. № 13001666793/14.11.2019 г., но в същата не включило горепосочените 4 броя фактури с общо дължим ДДС от 7881,02 лв.

Дължимият ДДС бил начислен и процесните данъчни фактури били включени в справката-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС и дневника за продажби за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г.

Нарушението било установено с изготвянето на ревизионен доклад № Р-16001319005868-092-001/21.02.2020 г., съдържащ установеното от проверяващия орган в хода на извършената ревизия на дружеството.

3

При тези констатации на 05.03.2020 г. свид. В.Д., в присъствието на свид. Ц.Д., съставила акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F540325 срещу „П.“ ООД за нарушение на разпоредбите на чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 2 и ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

Въз основа на АУАН на 01.09.2020 г. било издадено атакуваното наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетелите В.Д. и Ц.Д., както и от събраните по делото писмени доказателства (ревизионен доклад, ревизионен акт, фактури, аналитичен регистър на „П.“ ООД, покана за съставяне на акт за нарушение, удостоверение за електронно връчване на поканата и др.), надлежно приобщени към доказателствения материал по делото.

Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Свидетелката В.Д. подробно разказва за случая и за установеното от нея нарушение при извършената данъчна проверка и анализ на данните от представените от дружеството фактури. Същата потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Разпитана като свидетел Ц.Д. сочи, че е участвала при осъществяването на проверката и е подписала АУАН като свидетел, присъствал при извършването й. Двете дават последователни и логични сведения относно констатациите на проверката, които намират подкрепа в приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът дава вяра на показанията им.

Фактите по делото не се явяват спорни между страните. Възраженията на жалбоподателя касаят правната страна на спора.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално 4 допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.

314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.

Както АУАН, така и издаденото въз основа на него НП, съдържат пълно, ясно и точно описание на нарушението, като подробно са посочени обстоятелствата, при които то е извършено, което позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира адекватно защитата си. В този смисъл неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение за нарушение на нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи.

Съгласно т. 1.3. от приложената към преписката Заповед от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП, наказателни постановления за нарушения п о чл. 180 от ЗДДС се съставят от директорите на дирекции „Контрол“ към съответната ТД на НАП, а актосъставителят в качеството му на орган по приходите е компетентен на основание т. 2. от същата заповед, каквото тяхно правомощие е предвидено и в чл. 193, ал. 2 от ЗДДС.

Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН срокове и при спазване на процесуалните правила. Начисляването на ДДС е част от данъчното законодателство, поради което давността за образуване на административнонаказателно производство за неспазване на задължението за начисляване на дължимия ДДС попада в хипотезата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и е три месеца от откриване на нарушителя или две години от извършване на нарушението. В процесния случай нарушението и нарушителят се установяват едва с изготвянето на ревизионния доклад предвид обстоятелството, че именно той съдържа за първи път констатациите на ревизиращия екип за дължимостта на ДДС, неговия размер и за факта на 5 неговото неначисляване и невключване в справката-декларация и дневника за продажби на жалбоподателя. В процесния случай ревизионният доклад е съставен на 21.02.2020 г., а АУАН е съставен на 05.03.2020 г., поради което е спазен срока по чл. 34 от ЗАНН. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на нормата на чл. 34 от ЗАНН при издаване на АУАН. В съответствие с разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН атакуваното НП е издадено в шестмесечен срок от издаването на АУАН.

Описаната в АУАН фактическа обстановка съответства на тази, обективирана в НП и отговаря на дадената от административно-наказващия орган правна квалификация на нарушението.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1 ) издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2) включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3) посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

Според чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС справката-декларация се подава до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася.

Съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършени от данъчно задължени по този закон лица, като същото възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. Съгласно ал. 6 на посочената правна норма на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по ЗДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.

От приетите по делото доказателства се установява, че плащането за процесните фактури е станало дължимо на датите на издаването им, като ДДС е изискуем на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗЗД. Съответно дружеството е 6 следвало да начисли ДДС и да включи ДДС в справката–декларация по ЗДДС най-късно до 14.11.2019 г., включително.

Съдът намира, че правилно наказващият орган е преценил, че като не е изпълнило задължението си в законовия срок да отрази в дневника за продажби и справката-декларация процесните 4 броя фактури, а е начислило ДДС за доставките, отразило ги е в дневниците за продажби и ги е включило в месечната справка – декларация за данъчен период 01.12.2019 г. – 31.12.2019 г., вместо за данъчен период 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г., жалбоподателят „П.“ ООД е допуснал извършването на административно нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, за което обосновано е ангажирана административната му отговорност.