Определение № 32846 от 13.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32846 гр. София, 13.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20231110155593 по описа за 2023 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба, при депозит в размер на 350 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата експертиза ....... тел. **********, специалност: Финанси.

Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 15.10.2024 г. от 10:30 часа, за когато да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от писмения отговор с приложенията.

СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

„То...“ ЕАД е предявило срещу „. ООД (с настоящо наименование „.....“ ООД) осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите между „То...“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща регресно притезание в 1 резултат на претърпяна загуба от извършен от ответника неправилен отчет и невярно дялово разпределение, а в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20,32 лв., представляваща платена без основание цена на извършената от ответника услуга по дялово разпределение по отношение на недвижим имот, представляващ гараж № 1 в гр. София, ж.к. ....., както и иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 751,41 лв., представляваща имуществени вреди от сторени съдебно-деловодни разноски по събиране на начисленото от ответното дружество вземане за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 10.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че в изпълнение на издадената му лицензия за територията на гр.

София продава топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление и битово горещо водоснабдяване на битови клиенти в самостоятелни обекти в сгради в режим на ЕС, присъединени към топлопреносната мрежа в гр. София. Сочи, че такъв битов клиент бил потребителят на топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ....., гараж № 1.

Излага, че разпределението на топлинната енергия, която постъпва в сградите в режим на ЕС, се извършва по системата „дялово разпределение“, като ответникът бил вписан в публичния регистър по чл.139а ЗЕ в качеството на лице, извършващо тази услуга и има сключен договор с ЕС на посочения адрес. Твърди, че отношенията между ищеца и лицата, вписани в регистъра по чл.139а ЗЕ, се регулират от Общите условия на договорите между „То...“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост. Сочи, че ответникът е извършил отчет на клиент на ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния имот, при което подал в топлопреносното предприятие данни за отчетената и консумирана от клиента топлинна енергия. За така извършената услуга по дялово разпределение ищецът заплатил на ответника сумата от 20,32 лв. за периода 10.2017 г. - 04.2019 г., която впоследствие след извършения отчет и издаването на общите фактури за двата отоплителни сезона била претендирана от клиента съгласно чл. 22, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „То...“ ЕАД на клиенти в гр. София. Клиентът не изпълнил задълженията си доброволно, поради което ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като такава била издадена по гр. д. № 59467/2020 г. на СРС, 127 състав, а за установяване на съществуването на вземането било образувано гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп. По гр. д. № 275/2022 г. на основание чл. 219, ал.1 ГПК в качеството на трето-лице помагач на страната на ищеца бил конституиран ответникът, който депозирал становище, че отчитането и разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба. По гр. д. № 275/2022 г. съдът се е произнесъл с решение, с което приел за недоказано основанието за начисляване на сумите за дялово разпределение, тъй като от направения оглед на място назначеният по делото експерт установил, че в процесния гараж № 1 няма тръби от сградната отоплителна инсталация, нито измервателни уреди, следователно няма потребление на топлинна енергия. Ищецът счита, че ответникът в качеството си на подпомагаща страна по това производство е 2 обвързан от силата на мотивите на съдебното решение по арг. чл. 223, ал. 2 ГПК, поради което в отношенията между ищеца и ответника било установено, че поради невярното дялово разпределение ищецът е понесъл загуба, представляваща цената на услугата по дялово разпределение, възлизаща на сумата от 20,32 лв. Счита, че за него е възникнало право на основание чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ да търси възстановяване на загубата, която е в резултат от поведението на фирмата за дялово разпределение. Излага, че е недопустимо служители на ответното дружество да подават данни до ищеца, че извършват дялово разпределение в имот, който не е топлоснабден. Излага твърдения, че е претърпял имуществени вреди за съдебно-деловодни разноски, сторени от него в заповедното и исковото производства, а именно 100 лв. - държавна такса по заповедното и исковото производства, 350 лв. - депозит за СТЕ и 351,41 лв. -разноски, присъдени на ответника.

Счита, че описаните разходи представляват пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в неправилен отчет и невярно дялово разпределение. В условията на евентуалност претендира сумата от 20,32 лв. да му бъде присъдена на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД като платена на ответното дружество без основание, с което имуществената сфера на ищеца е намаляла, а тази на ответника се е увеличила.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът оспорва твърденията в исковата молба като неоснователни. Твърди, че ищецът му е предоставил информация, че процесният имот е топлоснабден и му е възложил обслужването на откритата за имота партида с аб. № 373607. Посочва, че фирмата за дялово разпределение извършва дялово разпределение на топлинна енергия едва след възникване на законови предпоставки, изпълнявани от ищеца в качеството на топлопреносно предприятие –присъединяване на имота към топлопреносната мрежа, откриване на партида за имота и титуляр, възлагане на дялово разпределение на фирма за дялово разпределение, обвързана със сключване на изискуемия по закон договор, предоставяне на ФДР на данни за отопляемия обем на имота, данни за клиента и данни за количеството топлинна енергия за разпределение в сградата през съответния месец, както и актуална база данни между кои имоти в сградата се разпределя. Оспорва в решението по гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп да се съдържат констатации за неправилен отчет и невярно дялово разпределение. Твърди, че в производството единственото спорно обстоятелство е било дали процесният гараж № 1 е бил топлоснабден. Ответното дружество посочва, че дяловото разпределение на топлинна енергия за процесния период е извършено по силата на Договор У-№ 98/01.06.2015 г. при ОУ, сключен между страните, като на основание раздел II, т. 3 от същия действието му се е продължило и за изравнителния период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г. За следващия отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2019 г. между страните бил сключен Договор № Д-0-60/28.05.2018 г. С Приложение № 1 към договорите ищецът включил в услугата по ДР и ул. „.... Твърди, че ищецът ежемесечно изпращал на ответника база данни, съдържаща всички потребители, които да обслужи, както и определеното количество топлинна енергия за разпределяне. Сочи, че съгласно чл. 32 от ОУ ако топлоснабдяването на отделни имоти е прекратено или възстановено, ищецът е трябвало да уведоми ответника в 7-дневен срок от извършването му, което не било сторено. Излага, че ищецът не само не изключил процесната партида от обема на възлагането, но и многократно 3 я е актуализирал. Счита, че обслужването и обработването на процесната партида е извършено основателно и в изпълнение на изрично възлагане от страна на ищеца. Освен това ищецът приел изпълнението от страна на ответника, извършено с Констативен протокол от 05.09.2018 г. за отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г. и с Констативен протокол от 06.11.2019 г. за отоплителен сезон 2018 г. – 2019 г., с които признал, че няма грешки и не е предоставяна невярна информация. Поради гореизложеното счита, че фактическият състав на чл. 45, ал. 1, т. 2 от ОУ не е налице, нито пък този на претенцията за непозволено увреждане, тъй като безспорно е налице договор между страните, поради което ответникът не се е обогатил за сметка на ищеца. Посочва, че за отоплителни сезони 2017 г. – 2018 г. и 2018 г. – 2019 г. е изготвило изравнителни сметки с верни начисления, които са предадени на ищеца. Не оспорва, че ищецът му е заплатил сумата от 20,32 лв. за предоставените услуги по обслужване и обработка на процесната партида с аб № 373607.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1, т. 2 от Общите условия на договорите между „То...“ ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна собственост в тежест на ищеца е да установи, че за процесния период се е намирал в договорни отношения с ответника във връзка с извършване на услуга по дялово разпределение, че е изпълнил задълженията си по договора, че ответникът е бил привлечен като трето лице-помагач по гр. д. № 275/2022 г. на РС – Пирдоп, както и конкретния размер на претендираната загуба.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да установи, че е погасил задълженията си, респ. да опровергае твърденията на ищеца, като установи възраженията, от които черпи благоприятни за себе си последици.

По евентуалния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума и че същата е постъпила в патримониума на ответника.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е било налице основание за плащането на сумата.

По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая действие, вреда – имуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез 4 действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.).

Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ презумпцията по чл.45, ал. 2 ЗЗД.

ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗАВАНЕ обстоятелството, че сумата от 20,32 лв. е постъпила в патримониума на ответника.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.