Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1561 от 09.05.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 18361/2021
Вид
Решение № 1561
Подписан
09.05.2023
В сила
18.04.2024
Състав
Йоана Николаева Вангелова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1561 гр. Варна, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йоана Н. Вангелова при участието на секретаря Антоанета Ив. Д. като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело № 20213110118361 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.

Ищецът „А.“ ООД твърди, че е собственик на търговски обект, находящ се в гр. Варна, Централен пазар, представляващ сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия, в която се намират следните самостоятелно обособени обекти: обект за търговска дейност с идентификатор ***.5 /агроаптека с площ от 21.7 кв.м/; обект за търговска дейност с идентификатор ***.4 /магазин за дюнер с площ от 29.55 кв.м/; обект за обществено хранене с идентификатор ***.1 /сладкарница с площ от 109.5 кв.м. и магазин с площ от 41.67 кв.м/; обект за търговска дейност с идентификатор ***.3 /аптека с площ от 37.5 кв.м и складова площ от 17 кв.м./; обект за обществено ползване с идентификатор ***.2 /включващ три магазина с площи съответно от 21.75 кв.м, 22 кв.м и 23.5 кв.м./, ведно с правото на строеж върху поземления имот. Заявява, че за имота е издадено Удостоверение за търпимост № 22/20.12.2011 г. въз основа на влязло в сила Решение № 2907/07.12.2011 г. на АдмС-Варна. Поддържа, че с решението по гр. д. № 381/2014 г. на ОС-Варна, потвърдено с решението по в. гр. д. № 301/2018 г. на АС-Варна, влязло в законна сила, е прието за установено, че дружеството притежава правото на строеж за сградите, построени върху гореописания недвижим имот.

Излага, че ответникът „П.“ ЕАД е собственик на търговски обект, находящ се в гр. Варна, Централен пазар, представляващ сграда с идентификатор ***.52 съгласно КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, 1 одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия.

Посочва, че правото на собственост на ответника е установено с Решение № 2586/2019 г. по гр. д. № 5623/2018 г. на РС-Варна, потвърдено с Решение № 794/2020 г. по в. гр. д. № 420/2020 г. на ОС-Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение по гр. д. № 3247/2020 г. на ВКС. Сочи, че сградата на ответника е с лице към ул. *** и се намира в северната част на сграда с идентификатор ***.

Поддържа, че имотът на ответника е построен без необходимото отстояние от страничната регулационна линия. Изрично заявява, че не е давал съгласие за построяване на сградата и за неспазване на отстояние. Заявява, че същата затваря изцяло два прозореца на притежаваната от ищеца сграда, както и два входа – съответно към обект за обществено хранене с идентификатор ***.1 и обект за търговска дейност с идентификатор ***.3.

Навежда доводи, че сградата на ответника е построена без строително разрешение и строителни книжа и представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 т. 1 и т. 2 ЗУТ. Твърди, че тя засенчва имота му и му пречи да го ползва по предназначение.

Отправя искане до съда за осъждане на ответника да премахне сграда с идентификатор ***.52 съгласно КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва да е налице вход към обект с идентификатор ***.2, който да е препятстван от процесната сграда, както и че същата препятства ползването му. Твърди, че всички магазини на ищеца, съответстващи на обект с идентификатор ***.2 функционират нормално и развиват търговска дейност повече от 20 години.

Оспорва процесната сграда да препятства вход към обект с идентификатор ***.3. Заявява, че с Изпълнителен лист № 35/18.03.2021 г., издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение по в.гр.д. № 3304/2020 г. на ОС-Варна, е разпоредено премахването на посочени в изпълнителния лист обекти на ответника, които именно препятстват входа на обект ***.3, като ответникът е изпълнил съдебното решение в срока за доброволно изпълнение, предоставен му от ЧСИ. Излага, че в производството по гр. д. № 5623/2018 г. на ВРС ищецът е твърдял, че е собственик на сграда с идентификатор ***.52, като в рамките на делото е установено, че го ползва без основание. Поддържа, че в случай че ищецът е считал, че е собственик на обекта и е упражнявал фактическа власт върху него, е могъл да го премахне, щом му пречи да упражнява правото си на собственост върху сграда с идентификатор ***.

Счита за несъстоятелни твърденията на ищеца за разполагане на сградата на регулационната линия, като навежда доводи, че ответното дружество е собственик на целия поземлен имот, в който са построени сградите на ищеца 2 и ответника. Счита за ирелевантно обстоятелството дали процесната сграда е законно построена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: 1) че ищецът е собственик на сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 344 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия; 2) че ответникът е собственик на сграда с идентификатор ***.52 съгласно КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Към писмените доказателства е приобщена актуална скица на процесния имот, собственост на ответника /л. 148/, съгласно която същият понастоящем се индивидуализира като сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-1898/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ от 14 кв. м., брой етажи: 1, предназначение: сграда за търговия. Обстоятелството, че е променен идентификаторът на имота се потвърждава и от заключението по съдебнотехническата експертиза.

С исковата молба е представено Удостоверение за търпимост № 22/20.12.2011 г., издадено от главния архитект на район „Одесос“, общ.

Варна, в изпълнение на влязло в сила Решение № 2907/07.12.2011 г. по адм. дело № 1229/2011 г. на Административен съд – Варна, с което гореописаната сграда, собственост на ищеца, е призната за търпим строеж.

По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатите първоначална и допълнителна съдебно-техническа експертиза, заключенията по които съдът кредитира в пълнота като обективни, компетентно изготвени и аргументирани.

Съгласно заключението по първоначалната съдебно-техническа експертиза /л. 118-122/ сградите на ищеца и ответника се намират в кв. *** по плана на * * * микрорайон в гр. Варна, на територията на Централния кооперативен пазар, като и двата имота граничат с ул. ***. Вещото лице сочи, че имотът на ответника е долепен до имота на ищеца. Същият е изграден от бетонови блокчета, а към ул. *** е изпълнена витрина от алуминиева дограма с входна врата. Съгласно заключението липсват строителни книжа за сграда с идентификатор ***.52 /нов идентификатор ***/, като на място същият е с поголяма площ от отразената в кадастралната карта – 14 кв. м.

3

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява, че достъпът до самостоятелните обекти, разположени в сграда с идентификатор ***, се осъществява откъм ул. *** и откъм вътрешността на пазара /за сладкарницата/.

В заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза /л.

137-146/ вещото лице е посочило, че в сграда с идентификатор *** са разположени следните самостоятелни обекти: самостоятелен обект с идентификатор ***.1 – сладкарница, входът за който е от вътрешната улица на пазара; самостоятелен обект с идентификатор ***.2 – магазин за домашни потреби с вход откъм ул. ***; самостоятелен обект с идентификатор ***.3 – магазин за млечни продукти с вход от вътрешната улица на пазара; самостоятелен обект с идентификатор ***.4 – агроаптека с вход от вътрешната улица на пазара; самостоятелен обект с идентификатор ***.5 – магазин за бельо с вход от вътрешната улица на пазара. Съгласно т. 3 от заключението сградата на ответника затваря част от прозореца на сградата на ищеца. Вещото лице е изследвало действащите за процесната територия планове, като е посочило, че съгласно одобрения със Заповед № Р290/16.09.1999 г. на кмета на Община Варна регулационен план имотите на ищеца не са отразени, като територията е отредена за пазар. Същите не са отразени и в действащия понастоящем регулационен план, одобрен със Заповед № Р-511/28.10.2002 г. на кмета на общината. Посочено е, че сграда с идентификатор *** е отразена в Генералния план на Централен пазар – Варна, одобрен с Протокол № 10/07.03.1995 г.

При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява, че в Генералния план обектът на ответника не е отразен. Сочи, че на мястото, където същият е изграден, е предвиден пешеходен вход към пазара, който понастоящем е затворен от сграда с идентификатор ***.52 /нов идентификатор ***/. Наред с това пояснява, че сградата на ответника затваря прозорци на източната стена на сградата на ищеца, гледащи към коментираната вътрешна пешеходна улица. Вещото лице заявява, че от вратата на сграда с идентификатор ***, видима на снимката, поместена в т. 3 от заключението, се излиза във вътрешен двор. През вътрешния двор има достъп до площадка, която се намира на височина от около 60-80 см над двора и от нея може да се излезе пешеходно на пазара.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.И.Г., служител на ответното дружество, става ясно, че самостоятелните обекти, разположени в сградата на ищеца, постоянно работят, като достъпът до тях се осъществява откъм ул. *** и откъм вътрешността на пазара. Заявява, че откъм ул. *** има проход между обектите на ищеца, през който също може да се осъществява зареждане на сладкарницата. Св. Г. потвърждава наличието на врата, разположена на източната стена на сградата на ищеца, като заявява, че от нея има достъп до цялата територия на пазара. Съдът кредитира в пълнота показанията на този свидетел, доколкото те кореспондират със заключенията по съдебно-техническите експертизи.

4

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съгласно мотивите към Тълкувателно решение № 4/2015 на ВКС, ОСГК, негаторният иск „предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него.“ За уважаване на иска по чл. 109 ЗС следва да се установи наличието на следните материалноправни предпоставки: ответникът да упражнява неоснователно въздействие върху вещ, собственост на ищеца; посоченото неоснователно въздействие да създава пречки ищецът да упражнява правото си на собственост в пълен обем.