Решение № 2016 от 05.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2016 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Виктория Мингова при участието на секретаря И. Ив. Коцева като разгледа докладваното от Виктория Мингова Въззивно гражданско дело № 20231100506759 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 20070666 от 08.12.2022 г., постановено по гр. д. № 27554 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 27 състав са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД от И. Я. К. – Л., ЕГН: **********, гр. София, ул. „*******, ******* срещу А. Г. П., ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ******* част, бл. *******, за осъждане ответницата да заплати сумата от 6000 лв., частично предявена претенция от общия размер на иска от 30 000 лв., представляващи неимуществени вреди претърпени в резултат на инцидент от 13.06.2019 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното плащане, както и частичен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 611 лв., при пълен размер на иска 3058 лв., за обезщетение за забава за периода от 13.06.2019 г. до 13.06.2020 г.

С Решение № 20082455 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 27554 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 27 състав, в производство по реда на чл. 250 ГПК, е оставена без уважение като неоснователна молба с вх. № 25001026 от 11.01.2023 г. на А. Г. П., за допълване на основание чл. 250 ГПК на постановеното по делото решение № 20070666 от 08.12.2022 г., като се признае за установено по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 1 ГПК, че медицинските документи, представени от ищцата И. Я.

К. – Л., са неистински (неверни), така и да се разпореди издаване на заверен 1 препис от решението, който да се изпрати на СРП, след влизането му в сила.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу Решение № 20070666 от 08.12.2022 г., постановено по гр. д. № 27554 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 27 състав, е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – И. Я. К. – Л., ЕГН: **********, който го обжалва с оплаквания за неправилност.

Въззивникът излага, че по делото безспорно било установени следните обстоятелства: че на 13.06.2019 г. ответницата А. Г. П. заедно с И.Г. и други лица се явяват в офиса на „И.Т – Г.,К.И С.” СД на ул. „*******, където са поканени за водене на преговори; след неуспешното приключване на преговорите ответницата А. Г. П. и И.Г. правят опит за отнемане на владение на обектите в сградата, собственост на събирателното дружество, включително и чрез услугите на нает от тях ключар; явно противопоставяне на представляващия дружеството Я.К., като ищцата и други лица подават сигнали в полицията и в обслужващата ги охранителна фирма за нападение срещу имота и самоуправство; намирайки се вече извън сградата на събирателното дружество и в присъствието на полицейски служители, А. П. и И.Г. решават отново да влязат в чуждия имот, тръгват заедно към входа и навлизат през отворената входна врата, като ответницата изблъсква и събаря стоящата на пътя ищца – И. К., която пада, съприкосновява се с терена и претърпява вреди; ищцата не била симулирала падане, а била съборена от А.

П.. Въззивникът намира посочените обстоятелства за достатъчни за установяването на основанието на иска. Излага, че противоправен бил опитът за отнемане на владение върху чужд недвижим имот не по предвидения в закона ред, а самоуправно чрез насилие и ключарски услуги. Противоправно било, когато при този опит за завладяване на имот, се стигне до умишлено изблъскване и събаряне на лице, намиращо се вътре в имота с всички произтичащи от това вреди. Излага, че умишленото движение напред и изблъскване на неподвижен човек, довело до неговото поваляне, представлява избутване и събаряне – непозволено увреждане. Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице симулация от страна на ищцата, но неправилен бил решаващият извод на съда, че увреждащото нападение на А. П. било всъщност нейно защитно действие – отбранително средство срещу атаката на ищцата. Счита, че съдът е нарушил диспозитивното начало в гражданския процес, като е приел за настъпила защитна хипотеза, която не била въведена от ответника като предмет на делото. Излага, че с доклада по делото съдът правилно е разпределил доказателствената тежест по спора, но от съдебното решение ставало ясно, че не се е съобразил със собствените си указания, като приел, че в тежест на ищцата е да доказва, че не е извършила провокиращо действие, в отговор на което да е била изблъскана и съборена, като по този въпрос доказването на ответницата било достатъчно да е непълно. Счита, че такова възражение не е въведеното от ответницата в процеса, но дори да е било въведено – в тежест на ответницата било да докаже пълно и главно, че е действала при защита, тъй като според чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага.

Липсвал институт в правото, при който отговорността за нанасяне на вреди 2 отпада, защото деецът се е почувствал провокиран. Според въззивника неправилен бил и анализът, направен от първоинстанционният съд, на приобщените по реда на чл. 192 ГПК фотоснимки. Счита, че снимките не са представени избирателно, а цялостно, в тяхната времева последователност.

Поддържа, че от снимковия материал безспорно се установява, че: ответницата и И.Г. заедно влизат в сградата на събирателното дружество; ответницата избутва със сила ищцата и я събаря на пода; през цялото време на съприкосновение ръцете на пострадалата са плътно прибрани към тялото в опит да запази равновесие; липсват визуални данни за извършване на нахлуването като защитно действие срещу нападение от ищцата. Въззивникът излага, че съдът неправилно е анализирал показанията на свидетеля И.Г., от които се установявало, че свидетелят заедно с ответницата са извършили съвместно и координирано нахлуване в собствеността на събирателното дружество, като причина за инцидента не са защитни действия или отговор на провокиращо действие и отблъскване на предхождащо нападение.

Съвместното нахлуване в сграда чужда собственост според въззивника не съставлява защита, а нападение. Излага, че вследствие на навлизане и изблъскване от страна на ответницата, ищцата изгубила равновесие, паднала на земята и получила травма на коляното и последващи тежки психични вреди. Счита, че механизмът на инцидента се потвърждава от медицинската документация, съдебно-медицинското удостоверение от 15.06.2019 г. и заключението на СМЕ, според което описаните травми могат да се получат едномоментно при падане назад, както съобщава пострадалата. В същия смисъл били и свидетелските показания на Г.Д. и Х.О.. Счита за неправилен изводът на съда, че свидетелката Д. нямала видимост към входната врата, след като последната била портиер и нейна работа било да наблюдава входната врата, като затова били поставени 2 броя големи прозорци.

Неправилно съдът не кредитирал показанията на свидетеля О., тъй като тезата за подбран презапис била неправилна. Не било доказано възражението на ответницата, че пострадалата е симулирала. В тази връзка счита, че правилно съдът не кредитирал показанията на свидетелите Д. и Г. в тази част, но неправилно се позовал на тях, аргументирайки предхождащо нападение.

Счита, че твърденията за защитно действие се опровергават от приобщените фотоснимки и амбулаторен лист от 20.06.2019 г. Излага, че свидетелят Д., като адвокат на ответницата, бил заинтересуван, а към момента на изблъскването гледал към мобилния си телефон, видно от снимки 19 и 20.

Поддържа, че опитът на ответницата да отнеме владението на собственика – събирателното дружество, върху офисите в собствената му сграда чрез физическа сила и технически специалист ключар били самоуправни, а с това противоправни. Излага, че всички посегателства срещу личността, включително телесните повреди, са инкриминизирани, поради което поведението на ответницата било противоправно на това самостоятелно основание. Поддържа, че от медицинската документация и експертизата се установявали физическите травми на ищцата, изразяващи се в контузия и подкожен хематом в дясната теменна част на главата и кръвонасядане по дясното коляно. Поддържа, че от свидетелските показания и СМЕ се 3 установявала продължителна във времето психична травма. Намира, че предвид физическите травми и тежестта на психичните последици, продължителността на възстановяването, продължаващите и към момента болки и страдания от инцидента и от гледна точка на актуалната съдебна практика, справедливото обезщетение за търпените неимуществени вреди е в размер 30 000 лева. По изложените съображения моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и да уважи предявените като частични искове с правно основание чл. 45 и чл. 86 ЗЗД. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата на ищеца – А. Г. П., ЕГН: ********** – ответник в първоинстанционното производство, с писмен отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. По отношение на твърдението за нахлуване в чужда собственост, поддържа, че към настоящия момент е постановено невлязло в сила съдебно решение на СГС, с което съдът е признал за установено по предявен иск на И. К. Г., че съществува членствено правоотношение в събирателно дружество „И.Т-Г.,К.И С.“, собственик на сградата, в която се твърди инцидента, като встъпил по чл. 97, ал. 1 от Търговския закон наследник на починалия съдружник К.И. Г.. В тази връзка излага, че към датата на твърдения инцидент ответницата (жена на И. К. Г.), не е нахлула, а е влязла в сградата на дружеството, в която мъжът и е съдружник. Излага, че правилно в мотивите на съдебното решение и в съответствие с доклада по делото, съдът е посочил, че в тежест на ответницата е било да докаже, при условията на пълно и главно доказване обстоятелства, въз основа на които твърди да са протекли събитията, съответно симулирането от страна на ищцата. Доколкото ищцата била въвела твърдения за изблъскване и прегазване, ответницата била въвела твърдения за наличие на провокиращо поведение от страна на ищцата (коментар, сграбчване и скубане), което е обусловило и последвалото процесно съприкосновение между страните. Излага, че съдът е приел за недоказано противоправното поведение на ответницата, доколкото същата е успяла да проведе насрещно доказване (непълно) за опровергаване на твърдените от ищцата изгодни факти. Поддържа, че правилно съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че твърденият от ищцата факт, не е осъществен по начина, по който е описан от нея. Излага, че съдът не е приел за доказано при условията на пълно и главно доказване, че ответницата се „засилила и блъснала ищцата с две ръце с все сила, като я прегазва и влиза в сградата”. Нямало пряко доказателство за засилване и блъскане от ответницата, спрямо ищцата. Счита, че ищцата не е доказала твърдяното от ответницата противоправно поведение. Излага, че съдът правилно е ценил приобщените по делото фотоснимки, свидетелските показания и приетата по делото СТЕ. Счита, че от приетата СМСПЕ не се установява причинена на ищцата вреда. Поддържа, че дори състоянието на ищцата да е било влошено, същото не е свързано нито с противоправно действие от страна на А. П., нито с някаква настъпила вреда на 13.06.2019 г., като същите не подлежали на обезвреда от страна на ответника А. П., доколкото не били пряка и непосредствена последица от нейното поведение.

Счита, че не е налице противоправно поведение от страна на А. П., настъпила 4 за ищцата вреда, причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина в нито една от проявните форми, а претендираното обезщетение намира за прекомерно. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу Решение № 20082455 от 08.03.2023 г., постановено по гр. д. № 27554 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 27 състав, е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – А. Г.