Решение № 2139 от 15.03.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 15.03.2016г. Град София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав

На дванадесети февруари Година 2016

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар А.М. като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N

17162 по описа за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен e иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.

Ищецът С.Д.Д. твърди в исковата молба, че е претърпял неимуществени вреди от излъчването на предаването „Градски ченгета“ по Нова телевизия, сезон 1, епизод 4 на 21.10.2011г., в което без негово знание и съгласие е заснет от служители на ответника като „герой на масово сбиване в НСА“ във втората част на предаването без „замъгляване на лицето“, улеснило лесното му разпознаване, в нарушение на разпоредбите на чл.32, ал.1 и 2 от Конституцията на Република България. Неимуществените вреди се изразяват в накърняване на доброто му име, чест и достойнство в обществото – пред близки и приятели и най-вече в работната му среда, тъй като заема ръководна длъжност в търговско дружество – изпълнителен директор на АД; в нарушено здраве, затваряне в себе си и изпадане в депресия, за която взима успокоителни лекарства и в притеснения за проблеми с полицията и в работата с оглед бъдещата му кариера. Предявава иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 50 000 лева – обезщетение за горепосочените неимуществени вреди от процесния деликт, ведно с лихвата за забава от датата на излъчване на предаването, чрез което е осъществен деликта – 21.10.2011г. до окончателното плащане. Претендира съдебно-деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В едномесечния преклузивен срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът „О.с.“ ЕООД подава писмен отговор, в който оспорва иска изцяло. Не оспорва, че ищецът е участвал в процесното предаване, но в него той е представен само и единствено като свидетел на ситуацията, за която са били сигнализирани полицаите и невярно е твърдението, че от представеното в предаването изглежда ищецът да е провокирал масово сбиване. Още от първия кадър на предаването е видно, че ищецът е представен като един от очевидците на случая, държащ ръцете на „побойника“, предотвратявайки по-нататъшно нападение и отчетливо се чува репликата му, „Ето това е човекът“, с която показва кой е участник в сбиването. Ищецът е сниман до полицейска кола, изричайки думите „аз съм свидетел на това нещо, още триста души го видяха“.

Репликите на ищеца, изречени зад кадър, са субтитрирани като реплики на свидетел. В края на процесната част от предаването, репликите на полицая преразказват историите на свидетелите-очевидци именно по начина, по който са описани от ищеца в исковата молба. Става напълно ясно, че масово сбиване всъщност не е имало и случката се е разиграла между баща и дъщеря, като ищецът и останалите заснети лица са само свидетели, опитали се да отблъснат нападението на бащата. Оспорва твърдението на ищеца, че не е знаел, че го снимат. Нито предварително, нито впоследствие – преди излъчването на предаването, той не се е противопоставил на това да бъде заснеман, записван и съответно излъчен като участник в предаването. Оспорва наличието на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност. Евентуално, предявява възражение за прекомерност на претендираното обезщетенение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с твърденията и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен запис на процесното предаване

"Градски ченгета” върху технически носител DVD. Ответникът не е оспорил автентичността на записа, нито неговото съдържание. При проследяване на записа от настоящия състав посредством техническо средство - лаптоп, се установява следното негово съдържание:

Предаването се състои от три части, всяка от които проследява в реално време действията на полицията при изпълнение на служебните задължения на служителите й в конкретни ситуации. Форматът на предаването е от т.нар. „реалити“ – популярни в последните години телевизионни предавания, в които се проследяват и заснемат събития, обикновено без сценарий и без използването на професионални актьори, като идеята е продукцията да е максимално близо до действителността. Първата и последната част от предаването не са предмет на делото, тъй като не касаят ищеца, поради което съдът не ги обсъжда. Втората част на предаването започва с анонс на глас зад кадър – „След рекламите в „Градски ченгета“ ще видите масово сбиване в двора на Националната спортна академия“ на фона на пътуващ полицейски автомобил, след което се вижда как полицаите тичат към мястото на инцидента, чува се женски глас зад кадър „Ще пребие детето!

Бързо…бързо!“, след това се чува „Полиция!“ е се виждат в кадър граждани и служители на реда, като един от гражданите изглежда държан за ръцете/раменете от други, след което се анонсира и се излъчват кадри и от третата част на предаването. След това, на фона на карта, а после сграда на полицейско управление, глас зад кадър обяснява, че към осем и половина вечерта в управлението постъпва сигнал за масово сбиване на територията на НСА. Следват кадри, заснети от пътуващ автомобил, с обяснението, че към мястото се насочват два патрула. Автомобилът спира, заснети са слизащите от него полицаи, както и слизащ от автомобила човек, държащ камера, чува се цитираната по-горе реплика кадър „Ще пребие детето! Бързо…бързо!“, в кадър попада и жената, която я изрича. Камерата следи тичащите полицаи по пътя им към мястото на инцидента.

Вижда се група хора, сред които двама мъже, които държат за ръцете трети, чува се „Полиция!“, след което служител на реда хваща „задържания“ за ръката, казва на мъжа, който го държи от същата страна – „Пуснете го!“, след което се обръща към „задържания“ с думите „Елате с нас!“. Едновременно с думите на полицая се чува как мъжът /задържащият/ казва: „Това е човекът! Това е вашият човек!“ и сочи с пръст „задържания“. „Задържащият“ мъж – висок, с късо подстригана коса и очила, с кафяво яке, показан в анонса на втората част на предаването и в неговото начало, както беше описано по-горе, е ищецът С.Д., както се установява от приетата по делото медийна експертиза и както съдът и сам установи, без да са му необходими специални знания, предвид личното явяване на ищеца в съдебно заседание. След това камерата се обръща надолу и се появяват субтитри „Има триста човека свидетели…Насилие срещу дъщеря му.“. Отново се вижда как полицай придържа мъжа за мишницата, а след тях се движи ищецът, вадейки нещо от вътрешния джоб на якето си, като се чува репликата му „…да свидетелствам срещу този човек“. Камерата отново снима наоколо, появяват се субтитри „Свидетел:

Защото следващият път ще я убие, без да иска“. Отново в кадър влиза ищецът, заедно с полицай и други хора. Чува се въпросът на полицая, който е в гръб „Кой друг е свидетел?“ и отговорът на ищеца „Ей това е…Всички са свидетели ей тука“ и прави движение с ръка, очертавайки кръг, след което добавя „..как рита дъщеря си…аз съм те създал…“. Друг човек в кадър на въпроса на полицая отговаря „И аз съм…“ – очевидно в смисъл, че и той е свидетел. Полицаят докосва с лявата си ръка ищеца отпред, спирайки движението му напред, оттласквайки го леко назад, като през това време пита „Къде е момичето?“, а другият мъж, заявил по-рано себе си като свидетел казва „Ей го е, вкарахме го вътре, той ще го пребие“.

Следват кадри на „задържания“, заснет до полицейския автомобил, заедно с трима полицаи, при обръщането на камерата към другия полицейски автомобил в кадър влиза и лице, държащо микрофон на стойка, след което другия мъж, заявил в предните кадри, че също е свидетел казва „Смачка я от бой ей тука бе, със шутове“, след което камерата се връща на задържания и излиза надпис „Свидетел: Аз съм свидетел на това нещо, още триста души го видяха“ и в кадър влиза и ищеца, стоейки до полицейския автомобил. Следва друг кадър, в който ищецът обяснява на полицая, сочейки с ръка непред „Ми ей го, ей го тоя мъж, и той видя за какво става дума, всичките видяха“. Камерата следи полицая, при което ищецът излиза от кадър, но се чуват реплики и се появяват субтитри: „Свидетел: Дъщеря му…сигурно още е момичето в шок.“. Полицаят отива до другия мъж, обозначил се като свидетел и му казва „Добре, Вашата лична карта…Вие сте свидетели, видяли сте какво е станало“, в този момент се чуват неясни реплики, появяват се субтитри „ Свидетел: Такива хора не заслужават да имат деца!“ и в кадър влиза ищецът, като става ясно от последните изречени думи, че репликата е негова , а другият свидетел казва „ И ние имаме деца.“, а полицаят казва „И се успокойте…Вече…станалото – станало“, след което се обръща към камерата с репликата „Това са свидетели“. Следва обяснение на глас зад кадър – като разказвач – който обяснява, че „когато полицаите отиват на сигнала за масово сбиване, се оказва, че то е продиктувано от факта, че пред очите на десетки родители, баща е ударил няколко шамара на 15-годишната си дъщеря“, като в края на това пояснение е показан и кадър с пострадалото момиче. Следва обобщаване на случилото се под формата на разказ от един от полицаите, пристигнали на мястото, сниман на фона на полицейския автомобил. От разказа става ясно, че към 8:30 е получен сигнал за сбиване в НСА. Пристигналите на място два патрула установили, че момиче около 15-годишно „ ядосало баща си, треснало вратата, отговаря, днескашната младеж явно е така“ – в този момент се показват кадри, на които е бащата на момичето. Бащата се намира до полицейския автомобил, около него има полицаи. Камерата отново показва разказващия полицай, който продължава с обобщаването на случката – „той тръгнал да й бие шамари, поне така казват тука другите хора“ – в този момент се показва кадър на движещ се полицай, до него ищеца, който му обяснява нещо възбудено и сочи с ръка напред, а при завъртането на камерата, която следи полицая, ясно се вижда звукооператор с дълга стойка за микрофон, намиращ се на не повече от два метра от ищеца в момента, в който той разговаря с полицая.

Анализът на ситуацията от страна на полицая продължава със заключението, че „те не е требвало другите да се намешват, разбираш ли…баща и дъщеря да са си решили проблема, разбираш ли…и да я зашлеви…тя му е блъснала вратата“. Следват кадри на които жена отвежда полицай в съблекалнята, където казва, че са скрили момичето, полицаят разговаря с жената, след това и с пострадалото момиче, става ясно, че е извикана и майката, полицаят разговаря и с нея. Майката обяснява, че такова нещо се случва за първи път, двете разговарят в присъствието на полицая, камерата ги следи. Отново следва разказ от полицая, на фона на полицейския автомобил, как бащата дошъл да прибере момичето, скарали се, те по принцип се карали отдавна, тя постоянно му отвръщала, треснала му вратата – камерата следи двама полицаи, които разговарят, единият преразкава на другия разговора си с бащата в горния смисъл – че тя му треснала вратата и „той вика, не е от вчера, тя е на 15 години, опитва се да се налага…Васеее, и ние имаме щерки“, при което другият полицай казва „Значи те, другите са направили калабалъка, разбираш ли“, а първият отвръща „Да бе, да.“. Следва кадър, на който се вижда как задържаният баща излиза от полицейския автомобил, полицаят му казва „Предупреден си.

Знаеш…Сдържай си нервите сега.“, а бащата отвръща „Няма проблеми. Нормално е, избиват му на човек балансите“, като последното изречение е и субтитрирано, след което добавя – „За т‘ва са щерките, да ни ядосват“, а някой добавя, без да се вижда кой – „Няма начин. А са още малки…“. Отново следва кадър с двама от полицаите пред автомобила, единият обяснява, че човекът е предупреден с протокол да не нанася побой на дете си, защото все пак това е наказуемо, показана е и майката, на която обясняват, че „ако беше продължил, щеше да се наложи да го задържим“. Следва кадър, на който полицаят обяснява – „Ако имаше нанесен наистина побой съответно, щяхме да задържим извършителя на побоя…“ Веднага след това е показан ищецът, заедно с други хора – мъже и жени, които разговарят, а зад кадър полицаят продължава да обяснява „ щяхме да установим свидетелите, ако има възможност да дойдат с нас да подпишат обяснения“ – камерата следи ищеца – „ако не – тука на место“. След което камерата отново показва разказващия полицай, който обяснява какви биха били стъпките, ако побоят беше причинил средна телесна повреда. Отново полицаите разговарят с майката, съветват я да вземе мерки за решаването на проблема между съпруга си и дъщеря им, разделят се, полицаите се качват в служебния автомобил, с което втората част на предаването приключва.