Решение № 8022 от 30.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8022 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110153211 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 411, изр. 2 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу „Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 15402,70 лева (7875,28 евро), представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.10.2022 г. в района на гр.

Стара Загора, ул. „Хан Аспарух“ до бензиностанция „Петрол“, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до погасяването.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег. № ЕВ1486ВН. Поддържа, че вредите са на стойност 15377,70 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, като е начислена и сумата от 25 лева ликвидационни разноски за обработка на щетата. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № СТ1094РВ, поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение. Твърди, че ответникът е получил регресна покана, но не е изпълнил задължението си. Моли съда да уважи предявения иск, като присъди и законна лихва върху сумата, считано от депозиране на исковата молба до погасяването. Претендира разноски.

В срочно постъпил отговор ответникът признава факта на валидността на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на застрахования при него лек автомобил към момента на ПТП. Оспорва настъпването на ПТП на посоченото в исковата молба място и по посочения начин. Оспорва да е настъпило 1

ПТП, за което вина да носи водач, чиято гражданска отговорност да е застрахована при него. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка с всички причинени щети на увредения автомобил с процесното ПТП. Оспорва доказателствената стойност на представения протокол за ПТП. В случай че съдът не възприеме, че водачът на застрахования при ответника автомобил няма вина за настъпилото ПТП, то прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на водача на застрахования при ищеца автомобил. Оспорва претендираното обезщетение и по размер. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 20.01.2026 г., приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание от 12.03.2026 г., като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че към твърдяната дата на ПТП лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № , е застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

От приетата по делото застрахователна полица за застраховка Автокаско на МПС № от 17.02.2022 г. се установява, че процесният автомобил марка „Ауди“,, модел „А6“ с рег. е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „Каско на МПС“ със застрахователно покритие клауза „Пълно Каско“, като срокът на застрахователно покритие е от 18:00 часа на 07.02.2022 г. до 24:00 часа на 16.02.2023 г. Не е спорно между страните, че пътнотранспортно произшествие, настъпило по време на движение с друго МПС представлява покрит застрахователен риск.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водачите на двата автомобила, участвали в ПТП.

Според показанията и на двамата водачи – свидетелите Г. Г., водач на лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № , застрахован при ищеца, и Л. Вълчева – водач на лек 2 автомобил марка „Фолксваген Поло“ с рег. № застрахован при ответника, се установява, че процесното ПТП се е реализирало в гр. Стара Загора, преди бензиностанция „Петрол“. Прави впечатление, че на останалите поставени въпроси, свързани с конкретния механизъм на ПТП и вината за същия, свидетелката Л. Вълчева заявява, че не си спомня. От друга страна, свидетелят Г. разкрива детайлно тези въпроси, като сочи, че в платното за движение, в което се е движел имало две ленти за движение, като той се движел по лявата от тях, а водачът на другия автомобил се движел по дясната лента. Без да подаде сигнал, водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“ предприела маневра завой наляво към бензиностанция „Петрол“, без да изчака преминаването на автомобил „Ауди А6“, управляван от свидетеля Г..

Ударът настъпил в предната дясна част на автомобила, управляван от свидетеля, като имало множество щети. На място се отзовал полицейски екип, който констатирал, че вина за произшествието имала водачката на „Фолксваген Поло“, като тя нямала възражение по този въпрос. Бил съставен двустранен протокол, който вярно отразявал събитието. Показанията на свидетелите, и предимно на свидетеля Г., които са пълни и обосновани, кореспондират помежду си и със събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 15485,60 лева /7917,66 евро/.

Стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база пазарни цени от официален представител на марката към датата на ПТП, е в размер на 5574,74 лева.

Спорен между страните е въпросът за вината на водачите за реализиране на ПТП, както и за наличието на съпричиняване от страна на водача на увредения лек автомобил.

При възприетия по-горе механизъм на ПТП, съдът намира, че вина за настъпване на събитието има водачът на лек автомобил марка „Фолксваген Поло“, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”. Водачът, който е предприел маневра за завои наляво, не е спазил разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, съгласно която, водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.

От заключението на приетата по делото САТЕ също се установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“, който е предприел маневра за отклонение наляво, без да се увери, че страничната зона вляво от превозното средство е свободна.

3

Ето защо, може да се направи извод и за неспазване от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Поло“ и на правилото на чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП, съгласно което водач, който изпреварва, е длъжен по време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; както на задължението на водача да намали скоростта и да спре в случай на необходимост, когато възникне опасност за движението /чл. 20, ал. 2 ЗДвП/.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване. Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване, обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането. В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. В случая видно от показанията на свидетелката В., водач на лек автомобил „Фолксваген Поло“, същата няма конкретен спомен как се е случило произшествието, респ. не се установява каквото и да е поведение на водача на лек автомобил „Ауди А6“, което да е в пряка причинна връзка и да е допринесло за вредоносния резултат. Ето защо се налага извод, че по делото не са събрани доказателства за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил „Ауди А6“, поради което възражението се явява неоснователно и не следва да бъде уважено.

Настоящият състав приема, че обезщетението, което следва да бъде присъдено на ищеца, трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, без прилагане на обезценка. Съдът намира, че дължимото обезщетение при застрахователно събитие следва да се равнява на размер, необходим за възстановяване на причинените щети, определен по средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, доколкото застрахователят не дължи да покрие избора на марка части, алтернативни доставчици, както и самия майстор, извършващ същия. Ако се приеме противното, то би се стигнало до преодоляване на забраната за неоснователно обогатяване при застраховането.