Решение № 3495 от 06.08.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3495 гр. Пловдив, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104064 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от В. И. В., с ЕГН: ********** против „Терра Лизинг“ АД, с ЕИК: 206408014, /с предишно наименование „Терра Кредит“ ООД/, с която са предявени обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 лева, платена при начална липса на основание по клауза за възнаградителна лихва п о сключения помежду им Договор за потребителски кредит № *****************г., ведно със законната лихва върху тази сума, счиатано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева, платена при начална липса на основание по клауза за застраховка по сключения помежду им Договор за потребителски кредит № *****************г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излага, че между В. В., в качеството й на кредитополучател и „Терра Лизинг“ АД ЕИК: 206408014, предишно наименование: /„Терра Кредит“ ООД/, в качеството на кредитодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ** от **г. По силата на съглашението ищцата получила в заем сумата от 1400 лева, при лихвен процент от 41% и годишен процент на разходите в размер на 49,66%.

1

Допълнително била начислена застраховка към кредита при договорените от кредитора условия. Съгласно чл.2, ал.1 от Договора, кредитополучателя са задължавал да заплати изцяло за негова сметка такса „Застраховка“ по договора. Срокът на договора бил 9 месеца, разпределен на 9 месечни погасителни вноски всяка една в размер на 353,87 лева, за периода:

22.03.2018г. до 22.11.2018г. съгласно погасителния план. Общата стойност на всички плащания била в размер на 3184,83 лева.

Сочи се, че ведно с горното, при неизпълнение по договора и незаплащане на месечните погасителни вноски на точния падеж кредитополучателя дължал и такса при просрочени плащания за всеки ден просрочие в размер на 0,5%, за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. В конкретния случай, всяка вноска, включва главница, възнаградителна лихва. ГПР и застраховка.

Ищцата твърди, че Договорът е недействителен на основание по чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не са посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент. Не е посочен размерът на възнаградителната лихва и как тя се разпределя във времето с изплащането на всяка една от месечните вноски посочени в погасителния план.

Излага се, че в нарушение на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК в договора не е посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) и липсва каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Нормата на §1, т.2 ДР ЗПК. определя, че тя представлява сбор от общия размер на кредита (отпусната в заем сума) и общите разходи по кредита. Последните са регламентирани в §1, т.1 ДР ЗПК и по своето същество представляват годишен процент на разходите (ГПР) (чл.19, ал.1 ЗПК). В ГПР, съгласно законовата дефиниция, се включва възнаградителната лихва и всички други разходи (такси, комисионни и пр.) свързани с кредита. В договора не се съдържат конкретните параметри на общата дължима сума. Липсата на тази яснота води до извод, че в договора няма разписани ясни правила, които да определят как се определя общата сума дължима от потребителя и от какви пера е съставена. Това означава, че договорът е недействителен с оглед разпоредбата на чл.22 ЗПК.

Според ищцата, клаузата за заплащане на възнаграждение за „Застраховка“, която била задължителна за кредитополучателя противоречи на материалния закон и на разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК. Начисляването на възнаграждението за „Застраховка“ по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. В противен случай тази клауза е нищожна (чл.19, ал.5 ЗПК).

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява „общите разходи по кредита“. Те са детайлно регламентирани в §1, т.1 ДР на ЗПК и включват освен всички такси, комисионни и др.под, но и разходи за допълнителни услуги свързани с договора за кредит. В допълнение, чл.19, ал.1 ЗПК допълва, че това са и комисионни и възнаграждения от всякакъв вид. Казано с други думи, възнаграждението за т.нар. „Застраховка44, прикрива разходи, които по своето същество са включени в ГПР. Това прикриване е санкционирано от 2 разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК, която разпорежда, че всякакви клаузи, които имат за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона за нищожни. В случая това е налице. Клаузата за начисляване на такса за „Застраховка“ по своето същество представлява разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл.19, ал.4 ЗПК.

Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК. кредитополучателят следва да подпише всяка една страница от общите условия към договора за потребителски кредит. Ако това не е налице, договорът е недействителен на специалното основание по чл.22 ЗПК. Доверителката ми не е подписвала общи условия, респ. не е спазена императивната разпоредба на чл.11, ал.2 ЗПК и договорът е недействителен. Настоява се за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски, включително по реда на чл. 38 от ЗА.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Терра Лизинг“ АД, с ЕИК: 206408014, с който се поддържа становище за неоснователност на предявените искове.

Ответникът излага, че действително между страните е бил сключен процесния договор за кредит, но предявените от ищцата обективно съединени искове са напълно неоснователни и недоказани. Изложените основания са противоречиви и не става ясно каква точно е ищцовата претенция. Твърди се, че установяването на твърдяното от ищцата облигационно правоотношение подлежи на доказване от последната по арг. на чл. 154, ал. 1 ГПК, което в настоящия случай не било сторено. Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В съдебно заседание от 06.06.2024г. съдът е допуснал на основание чл.

214, ал. 1 ГПК изменение на предявените обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чрез увеличаване на техния размер, като предявеният осъдителен иск за сумата от 30 лева – недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва се счита предявен за сумата от 249,88 лева, а предявеният осъдителен иск за сумата от 50 лева по клауза за застраховка по договора за паричен кредит, се счита предявен за сумата от 1534,95 лева.

По делото не се спори, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит № *****************г., по силата на който ищцата е получила предоставената в заем сума от 1400 лева, която е усвоена. Със същия договор е уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 41 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.

66 %. Уговорена е и застраховка към кредита в размер на 1534, 95 лева, която се заплащала разсрочено на месечни погасителни вноски. Ищецът се е задължил да върне сумата по кредита н а 9 месечни погасителни вноски, в 3 размер на 183, 32 лева всяка и за застраховка в размер на 170, 55 лева.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

От събраните по делото доказателства съдът приема, че в настоящия случай не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В настоящия случай нарушение е налице, тъй като в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и 4 математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Също така - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.