Решение № 72 от 14.03.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Русе, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Георгиева

Членове:

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20224500500048 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Б. М. К. е обжалвал решението на Русенския районен съд по гр. д. № 1961/2021 г., с което е уважен предявеният срещу него от М. ИД. АЛ. и ЕЛМ.

АХМ. АЛ. иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Счита съдебния акт за неправилен и необоснован, като иска отмяната му и постановяване на друг, с който искът се отхвърли, по съображения, подробно изложени в жалбата.

Ответниците по жалбата М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ. считат същата за неоснователна и немотивирана, молят да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

Жалбата е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

М. ИД. АЛ. и ЕЛМ. АХМ. АЛ., като наследници на М. Н. Х., на когото с 1

Решение № 78/20.09.1993г. на ОбСЗ -Русе е възстановено правото на собственост върху земеделска земя в землището на с.С. - нива от 24.506 дка в местността „Б.“, представляваща имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, и нива от 6.957 дка в местността „С.“, представляваща имот с идентификатор ********* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД18-888/30.03.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, са собственици на по 1/18 ид. ч. от посочените поземлени имоти в землището на с. С..

С н. а. № 132, т. ІІ, рег. № 5143, нот. д. № 281/15.11.2019 г. на нотариус № 220 по регистъра на НК, с район на действие РРС, жалбоподателят М. К. бил признат за собственик по наследство и по давностно владение на процесните два имота.

Искът по чл.108 от ЗС гарантира съдебна защита на правото на съсобственика / в обема на притежавания от него дял /, което включва и трите правомощия – да владее собствената идеална част, да ползва съвместно с другите съсобственици и се разпорежда с нея, макар и при известни ограничения. В настоящия казус ищците търсят защита спрямо друг съсобственик -сънаследник, който упражнява върху имота фактическа власт, вкл. и върху техните ид.части, без да има основание за това, тъй като последното е обусловено от обема на притежаваното от него право.

По делото К. не е ангажирал доказателства, че е осъществявал фактическа власт по отношение на притежаваните от ищците ид.части от процесните имоти,възстановени на общия им наследодател М. Н. Х., в продължение на десет години - непрекъснато, явно и несмущавано, като ги владеел със съзнанието, че са негови. Такава необезпокоявана фактическа власт не може да се упражнява чрез други лица, за каквито сочи брат си Ш. Е. и леля си ХА.ме А.. Неотносими, а и недоказани, са твърденията на К., че с ищците, като наследници на М. Х., се споразумели те да обработват фактически друг сънаследствен имот. Последното се опровергава и от обстоятелството, че за стопанските години от 2017/2018 г. до 2020/2021 г.

М.А. отдавала за временно възмездно ползване собствената си земеделска земя в размер на 4.500 дка, находяща се в местността „Б.“ на с. С. и представляваща имот номер по предходен план 014002, а сега имот с 2 идентификатор ******** - процесен имот, за който е издаден констативният нотариален акт.

Въззивната инстанция намира за доказано, че ищците са съсобственици на процесните имоти, предмет на иска /в съответните посочени по-горе идеални части/, и че процесните имоти се намирА. във владение/ държане на ответника, което е без основание.

При така установените фактически обстоятелства предявеният срещу жалбоподателя иск по чл. 108 от ЗС се явява основателен, а решението на районния съд, с което е уважен, и е отменен н.а. за собственост по наследство и давностно владение, е правилно.

Следва да се отбележи, че едва с въззивната жалба за пръв път жалбоподателят въвежда възражение за недопустимост на предявения иск по чл. 108 от ЗС, поради това, че ищците владеели наследствения имот. Това възражение, освен че е преклудирано, е в противоречие с останА.те твърдения на жалбоподателя, че е упражнявал непрекъснато, явно и несмущавано фактическа власт върху процесните земи повече от десет години, което го легитимирало като техен собственик по давностно владение.

По тези съображения и изложените в мотивите на първоинстанционното решение, към които Окръжният съд препраща на основание чл. 272 от ГПК, жалбата се явява неоснователна. Решението на районния съд е вА.дно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Ответниците по жалбата не претендират разноски, затова такива не следва да им бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 947 от 12.11.2021 г., постановено по гр. д.

№ 1961/2021 г. по описа на Русенски районен съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4