Решение № 192 от 23.04.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Русе, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Елка П. Цигуларова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20254520200302 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. И. Х., ЕГН: **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 25-0457-000010/29.01.2025 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за неправилно. В същото не било посочено въз основа на кой АУАН било издадено и това съставлявало съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалвания акт изцяло.

Възможността да се реализира административнонаказателната отговорност била погасена по давност, тъй кат изтекъл срокът по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, а давността се прилагала служебно. Макар и в минимален размер, така наложените наказания били явно несправедливи и противоречащи на целите за налагане на наказания – предупреждение и превъзпитание съгласно чл. 12 ЗАНН, защото след извършена справка в системата на КАТ се установило, че 1 жалбоподателят не е системен нарушител на правилата за движение, но въпреки това му било наложено това тежко наказание. Не били съобразени всички смекчаващи обстоятелства, обществената опасност на деянието била явно незначителна. Деянието следвало да бъде квалифицирано като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, поради ниската си обществена опасност. По-ниската обществена опасност се определяла от цялостната характеристика на деянието и дееца, а не само от това дали са осъществени признаците на административно нарушение по смисъла чл. 6 ЗАНН. Следвало да се вземат предвид и всички други обстоятелства, относими към извършеното, както и мотивите и подбудите, от които се е ръководил деецът, неговата личност, отражение на деянието сред обществото и др. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. П. А. от АК – Русе, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. НП е издадено след изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН, в който трябва да се издаде НП след съставяне на АУАН. Налице са предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, въпреки че имало изрична забрана според чл. 189з ЗДвП, тъй като разпоредбата противоречала на Конституцията.

Административнонаказващият орган – началникът на РУ Ветово към ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, вместо него се явява юрк. Г.Д., която оспорва жалбата, моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление потвърдено и претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на наказващия орган.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 14.02.2025 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя лично на 01.02.2025 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 25-0457-000010/29.01.2025 г. на началника на РУ Ветово към ОД МВР – Русе е издадено против Р. И. Х. за това, че на 08.04.2024 г. в 16,00 ч в гр. Ветово, на кръстовището на улиците 2

„Трети Март“ и „Христо Ботев“, управлявал триколесно МПС, задвижвано посредством електрически двигател с номер на рама R42CP3000MA007416 и надпис на марка/модел ZHEJIANG SHENGQI INDUSTRY AND TRADE CO и обозначение на мощността 2,0 kW и максимална конструктивна скорост 45 км/ч, принадлежащо към категория L1e-B, което не е регистрирано по надлежния ред на територията на Р България.

От разпита на актсъставителя, обясненията на жалбоподателя и приложените към делото писмени доказателства се установи следната фактическа обстановка:

На 08.04.2024 г., към 16,00 ч, полицейските служители на РУ – Ветово К. К. Ц. и Н.В.М. осъществявали пътен контрол в гр. Ветово и се намирали в района на кръстовището на улиците „Трети Март“ и „Христо Ботев“. Те забелязали жалб. Х. да наближава към тях, управлявайки мотопед – триколесно МПС, задвижвано посредством електрически двигател с номер на рама R42CP3000MA007416 и надпис на марка/модел ZHEJIANG SHENGQI INDUSTRY AND TRADE CO и обозначение на мощността 2,0 kW и максимална конструктивна скорост 45 км/ч. Те установили, че това превозно средство принадлежало към категорията L1e-B съгласно съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., а по своите характеристики можело да развива скорост до 45 км/ч, което било и обозначено върху самото превозно средство, както и мощността му. От това полицейските служители приели, че управляваното от Х. превозно средство подлежало на задължителна регистрация съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП и правилата на Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. При това положение св. Ц. съставил АУАН срещу жалб. Х., защото управляваният от него мотопед не бил регистриран.

С Постановление от 25.09.2024 г. по пр. пр. № 5673/2024 г. на РП – Русе било отказано образуването на наказателно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК, защото деянието не съставлявало престъпление поради своята малозначителност и материалите са изпратени на началника на РУ – Ветово към ОД МВР – Русе за вземане на административно отношение.

3

Според установените маркировки по превозното средство същото има максимална конструктивна скорост до 45 км/ч и двигателят му е с мощност 2 kW. От данните на производителя, закрепени върху самото МПС, се установява, че то е категория L1e-B съгласно Регламент (ЕС) № 168/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2013 г., мощността на двигателя е 2 kW, а максималната конструктивна скорост до 45 км/ч, като МПС не използва двигател с вътрешно горене за задвижване, каквито изисквания има за триколесно МПС от категория L2e.

Тази установена фактическа обстановка като цяло не се и оспорва от жалбоподателя. Единственият довод на защитата е за съставомерността на нарушението, респективно индивидуализация на наказанието.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Неоснователни са доводите на защитата за неспазен срок по чл. 34 ЗАНН. Тези давностни срокове са приложими само в случаите, когато административнонаказателното производство е инициирано чрез съставяне на АУАН. Действително такъв е бил съставен, но впоследствие материалите са били пратени на прокуратурата за извършване проверка с оглед престъпление по чл. 345, ал. 2 НК. След проверка от страна на прокурор, последният е установил, че деянието не съставлява престъпно деяние и е изпратил материалите на административнонаказващия орган за преценка за реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП. Така е налице хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, 4 доколкото прокурор е отказал да образува досъдебно производство, поради което сроковете по чл. 34 ЗАНН не важат. наказателно

Съставът на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва наказание за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по съответния ред. Видно от доказателствата по делото триколесното ППС марка ZHEJIANG SHENGQI INDUSTRY AND TRADE CO , с номер на рама R42CP3000MA007416, с мощност от 2,0 kW, представлява моторно превозно средство съобразно дефиницията на § 6, т. 11 на ДР ЗДвП, защото притежава двигател за придвижване, независимо че същият е електрически такъв, а не с вътрешно горене. Съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП на регистрация подлежат всички моторни превозни средства, които се движат по пътищата, отворени за обществено ползване. Въведен е принцип на всеобща регистрация на превозни средства, оборудвани с двигател, чрез който се осъществява тяхното предвижване. Изключения са предвидени само в чл. 1, ал. 5 от Наредба № I45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи. В т. 9 е посочено, че не подлежат индивидуалните електрически превозни средства по смисъла на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП. Процесното ППС марка „ZHEJIANG SHENGQI INDUSTRY AND TRADE CO“ не попада обаче в тази дефиниция, доколкото от представения сертификат е отразено в графа 2.1.2., че собствената му маса е 238 кг, т.е. повече от посочените в дефиницията на § 6, т. 18б от ДР на ЗДвП маса от 50 кг и следователно не попада сред изключенията, неподлежащи на регистрация. Освен това същото добре отговаря на дефиницията на § 6, т. 14 от ДР на ЗДвП за мотопед, доколкото такова ППС може да е дву- или триколесно със максимална скорост не повече от 45 км/ч. Не са налице доказателства това превозно средство да е било регистрирано, поради което жалб. Х. е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, в чието извършване е обвинен. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Жалбоподателят е знаел, че управляваното от него МПС е нерегистрирано. По силата на закона той е бил длъжен да предприеме действия по неговата регистрация, като незнанието, че е следвало да стори това, включително и когато погрешно му е съобщено от трето лице, не означава субективна несъставомерност на деянието, защото незнанието на съответните нормативни правила не може да послужи за освобождаване на никого от отговорност. Въпреки знанието, че това превозно средство не е регистрирано, жалбоподателят е предприел движение по 5 пътищата, отворени за обществено ползване, в нарушение на диспозицията на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

За нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП се предвиждат две кумулативни наказания – глоба в размер от 200 до 500 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца.

Действително са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства относно личността на жалбоподателя, доколкото не са налице доказателства той някога да е извършвал пътни нарушения, а с управлението си на това превозно средство не е създавал опасност за движението. Превозното средство не може да развива скорост повече от 45 км/ч, което също означава, че обществената опасност от управлението му е ниска. Въпреки наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, съдът е в невъзможност да намали или измени наложените наказания под законоустановените минимуми, доколкото е налице забрана за това съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН. Случаят не може да бъде квалифициран и като „маловажен“ с оглед приложението на чл.

28 ЗАНН, защото този институт не е приложим за нарушенията по ЗДвП поради изричната забрана на текста на чл. 189з ЗДвП. Така единствен вариант би се явила преценката за малозначителност на деянието съгласно чл. 11 ЗАНН вр. чл. 9, ал. 2 НК. Налице е формално административно нарушение, за чиято съставомерност не е необходимо да настъпят конкретни общественоопасни последици, следователно доводът, че няма такива, не би могъл да направи извършеното деяние общественонеопасно. За деянието обаче, макар и то да не разкрива висока обществена опасност, не би могло да се говори, че то се отличава с липсата на такава или тя е явно незначителна. В настоящия случай е управлявано моторно превозно средство, което може да развива скорост на движение до 45 км/ч, която не е малка, а мощността е 2 kW, т.е. близо 1/2 от тази, която дефинира категорията мотоциклети А1 по чл.