Определение № 118 от 13.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. София, 13.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Христина Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607703 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 22 от НПК.

Образувано е по повод постъпили протест от прокурор при СРП и частна жалба от Т. В. М. (пострадало лице съгласно обвинителния акт) срещу определение по НОХД № 10278/2024г. по описа на СРС, 121-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

В подадения протест се твърди, че определението е неправилно. Сочи се, че обвинението е било формулирано коректно още в досъдебната фаза на процеса, а и дори да се приеме, че са налице пропуски при привличането на обвиняем, то те са отстранени при съставянето на обвинителния акт и не би следвало да бъдат преценявани като съществени процесуални нарушения.

Прокурорът счита, че не е следвало съдебното производство да се прекратява и делото да се връща на СРП, тъй като в съдебната фаза обвиняемият е бил запознат със съдържанието на обвинителния акт, съответно не е нарушено правото му да научи за какво престъпление е ангажирана наказателната му отговорност. Иска се отмяна на атакуваното определение и връщане на делото в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С жалбата на пострадалото лице, а именно Т. В. М., конституиран и като частен обвинител по делото, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на определението на СРС, като се иска неговата отмяна.

1

Твърди се, че от обвинителния акт, както и от постановлението за привличане на обвиняем, може да бъде ясно установено за какво престъпление е ангажирана наказателна отговорност на подсъдимия, както и че при словесното описание на обвинението коректно са посочени всички съставомерни признаци на съответното престъпление. Същевременно се оспорва и отказа на първоинстанционния съд да конституира като частен обвинител лицето Я.Н., който според жалбоподателя има качеството на пострадало лице.

Възражения по частния протест и частната жалба не са постъпили.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Протестът и жалбата са процесуално допустими, подадени са в установения от закона срок, с правно основание чл.249, ал.3 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК.

При разглеждането им по същество, настоящият съдебен състав намери протеста и жалбата за неоснователни, поради следните съображения:

На 23.07.2024г. е образувано НОХД № 10278/2024г. по описа на СРС по внесен обвинителен акт срещу А. М. П. за престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

С определение, постановено в открито разпоредително заседание на 16.10.2024г. по НОХД № 10278/2024г. по описа на СРС, 121-ви състав е констатирал, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правото на защита на обвиняемия, поради което е прекратил съдебното производство по цитираното дело и е върнал същото на СРП за отстраняване на посочените в определението недостатъци.

В атакуваното определение СРС е констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на закона, като е коментирал, че е налице несъответствие между фактическите положения, описани в обстоятелствената част с диспозитива на обвинението. Съдът е посочил, че не става ясно по какъв начин инкриминираните парични средства са постъпили в патримониума на подсъдимия, доколкото престъплението по чл.209 от НК е резултатно и за да бъде осъществен съставът му от обективна страна, би 2 следвало да е налице облагодетелстване на подсъдимия за сметка на пострадалото лице. Първостепенният съд е изтъкнал, че непосочването на тези обстоятелства нарушава правото на защита на обвиняемия.

Изложеното е дало основание на първата инстанция да приеме, че обвинителният акт не отговаря на минималния необходим стандарт, установен от закона, което е довело до съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а именно невъзможност за пълноценно упражняване правото на защита.

Въззивният състав споделя напълно констатациите на районния съд, изложени в атакуваното протоколно определение. Действително е налице противоречие между словесното описание в обстоятелствената част на обвинителния акт и диспозитива на същия, където фигурира и цифровото изражение на правната квалификация на престъплението, вменено на обвиняемия. От така формулираното обвинение не става ясно дали и как при описаните действия по трите деяния, включени в състава на твърдяното продължавано престъпление, инкриминираните средства са постъпили в патримониума на подсъдимия, съответно налице ли е нанесена имуществена вреда на пострадалото лице.

За пълнота следва да се отбележи, че след самостоятелна проверка на материалите по делото, въззивната инстанция констатира и несъответствие между фактическото обвинение и обвинителния диспозитив относно инкриминираната деятелност на подсъдимия П. и времето на реализирането й, доколкото в диспозитива на обвинителния акт е посочен като начален момент на престъплението датата 26.02.2016г., като в пункт първи на обвинението фигурира действието „възбудил“ като форма на изпълнителното деяние, а в същото време според обстоятелствената част действията по въвеждане в заблуждение датират отпреди посочената дата, като се сочи, че още през м.ноември 2015г. е организирана среща, на която подсъдимият П. уверил свидетеля М., че представляваното от него дружество е одобрено по европейска програма за финансиране на музикални проекти. Така описаните обстоятелства съдържат фактическа информация за лично осъществено поведение на подсъдимия по възбуждане на заблуждение и създаване на неверни представи у свидетеля М., мотивирали решението му за участие в 3 музикалния проект, съответно изтегляне на банкови кредити до получаване на евросредствата. В същото време обаче и съгласно обвинителния диспозитив, се твърди за извършване на деянието „възбуждане на заблуждение“ едва на 26.02.2016г., датата на сключване на първия договор за потребителски кредит, въпреки горните данни, че сключването на договора се явява само последица от вече формираните заблудителни представи у свидетеля и то в резултат на личното поведение на подсъдимия.

От така формулираното обвинение не става ясна волята на прокурора относно описаните действия, с които се твърди, че подсъдимият е осъществил дейност по „възбуждане“ и „поддържане“ заблуждение в конкретно пострадало лице, в коя от формите на изпълнителното деяние са осъществени.

Не става ясно и по какъв начин е причинена твърдяната имуществена вреда, как точно са били предадени във владение на обвиняемия инкриминираните парични суми. Това съдържание на обвинението създава неяснота за обвиняемото лице относно обхвата на инкриминираната престъпна деятелност, която от своя страна води до ограничаване на неговите процесуални права да организира пълноценно защитата си.

Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза. Основното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него. В тази връзка в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му - описанието на извършеното престъпление, посредством отделните признаци на неговото изпълнително деяние – време, място, начин на извършване, форма на вина и др. Правната квалификация на деянието – словесно и цифрово следва да бъде посочена в заключителна част на обвинителния акт съгласно чл.246, ал.3 от НПК т.е. в обвинителния акт следва да е налице единство между обстоятелствена и диспозитивна част, т.е. съответствие между фактическата и правна страна на деянието. В този смисъл е и залегналото в ТР №2/2002г., че „посочването на престъплението, в което лицето се обвинява и на наказателния закон, по който се привлича като обвиняем, също са задължителни реквизити на постановлението за повдигане на обвинение“, респ. аналогични са изискванията и към съдържанието на диспозитива на обвинителния акт.

4

Следва да се допълни, че обвинителният акт е единство между обстоятелствена част и диспозитив и те не само трябва да са в единство, но не следва да съдържат противоречия, каквито безспорно са налични в случая.

Посочените несъответствия в обвинителния акт водят до противоречивост и неяснота на формулираната от прокурора обвинителна теза, което би дало отражение и върху процеса, защото обвиняемият не би могъл да разбере в какво точно е обвинен, за да може да организира адекватно защитата си. „Нарушеното право на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество безспорно е приемано в съдебната практика за съществено и отстранимо, предпоставящо връщане на делото в предходната процесуална фаза“ (Реш. № 50152 от 12.01.2023г. по НД №337/2022г., НК, І Н.О. на ВКС).

Приемайки, че посочените в определението от 16.10.2024г. по НОХД № 10278/2024г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав нарушения са съществени и препятстващи възможността на обвиняемия и защитата да възприемат характера на предявеното обвинение и да реализират съответно своите права, настоящият въззивен състав счита, че атакуваното определение на СРС, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, следва да бъде потвърдено и делото върнато на СРП за отстраняване на посочените нарушения.

Що се касае до възражението в частната жалба за конституиране в качеството на частен обвинител по делото на лицето Я.Н., то следва да се отбележи, от една страна, че пострадалият Т. М. няма необходимите законови правомощия за отправяне на такова искане към съда, нещо повече – самият той в жалбата си посочва, че обвинението на прокуратурата е коректно, в това число и относно посочването на пострадало лице. От друга страна – по делото е приложена молба от лицето Я.Н., в която самият той заявява, че е налице пасив в имуществената му сфера, което е индиция, че евентуално би желал да се конституира като граждански ищец по делото, отказът за което не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от крайния съдебен акт.

Водим от горното, Софийски градски съд, X-ти въззивен състав, 5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 16.10.2024г. по НОХД №

10278/2024г. по описа на СРС, НО, 121-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6