Решение № 2200 от 10.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2200 гр. София, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110214469 по описа за 2023 година

С наказателно постановление (НП) № 712973- F710780 от 14.07.2023 година заместник директорът на ТД на НАП-София е наложил на „*******, с ЕИК ******** имуществена санкция в размер на 4061, 48/четири хиляди шестдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се правят възражения за неправилно приложение на материалния закон, в частност санкционната норма на чл.182, ал.1 ЗДДС, която предвижда ангажиране на административно-наказателна отговорност единствено в случаите, когато се констатира поведение водещо до определяне на данъка в по-нисък размер. При това се изтъква, че при резултат "данък за възстановяване", както в настоящия случай, разпоредбата не следва да намери приложение, като санкционния й характер не предполага разширително тълкуване в този смисъл. Жалбоподателят намира, че установените при проверката факти сочат на състав на друго нарушение, а именно - неначисляване на данъка по реда и в сроковете, определени в закона, което обаче е свързано с конкретния данъчен период и се субсимира под разпоредбата на чл.180, ал.1 ЗДДС, която предвижда санкция в по-нисък размер.

Изтъква се, че отчетът е деклариран в следващия данъчен период, веднага след установяване на пропуска т.е. не е налице опит за укриване или неизпълнение на данъчни задължения, който да подлежи на санкциониране на основание чл.182, ал.1 ЗДДС. На следващо място, в условията на алтернативност се излагат съображения за маловажност на случая и приложение на чл.28 ЗАНН, предвид обема на дейност на дружеството, стопанисваните обекти, броят на служителите, както и факта, че същото за период от половин година, включително към датата на нарушението константно е с данъчен резултат по ДДС- данък за възстановяване, поради, което не е настъпило ощетяване на фиска. В заключение се излагат доводи за непропорционалност на санкцията базирани на принципите за приложение на 1 европейското законодателство, като се изтъква, че същата не кореспондира с преследваната от нормативната уредба цел, като не е отчетен факта, че нарушението е първо и единствено за дружеството.

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовано се представлява от адвокат К., който моли за отмяна на издаденото наказателно постановление, по съображения, аналогични с изложените в жалбата, като отново се акцентира върху факта, че законът определя като нарушение само това поведение, което води до намаляване на резултата за периода т.е. отчитането му в по-малък размер, а дружеството е било единствено на възстановяване по ЗДДС, видно от гласните и писмени доказателства. Отново се изтъква продължителния период на търговска дейност без допуснати нарушения на данъчното законодателство и диспропорционалността на санкцията в тази връзка. Претендира за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание въззиваемата страна-редовно призована се представлява от юрисконсулт А., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, като изтъква, че материалния закон е приложен правилно т.е. допуснатото нарушение води именно до определяне на данъка в по-нисък размер, като изтъква, че предвид размера на задължението случаят не може да се определи като маловажен по смисъл на чл.28 ЗАНН.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и възразява срещу прекомерност на претендираното адвокатско такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят ********* е търговско дружество, регистрирано в Република България, с ЕИК ********, със седалище в гр. София, представлявано от управителя си.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС, като същото стопанисвало няколко търговски обекта, включително магазин за хранителни стоки. Във връзка с подадена справка-декларация по чл. 125 ЗДДС вх. № 22152255927/18.04.2023, с Резолюция № П22221523078718-0РП-001/19.04.2023г. от страна на ТД на НАП София била започната проверка по прихващане и възстановяване ДДС на дружеството.

В хода на същата били изискани и проверени справките- декларации по чл.125 ЗДДС и дневниците за покупките и продажбите на дружеството, за периода 01.01.2023г.31.03.2023г. При анализа на счетоводните регистри в частност счетоводните записвания, отразяващи осъществените от дружеството продажби и оборотите на търговеца, и сравнението им със сметка "Начислен ДДС при продажби" било установено, че данъчната основа по ДДС отразена в справките-декларации е в размер 20 307, 46 лева, по-малко от отчетените облагаеми доставки извършени от дружеството през съответния период.

Съпоставката на отчетните регистри от фискалните устройства с отразените в документите по чл.125 ЗДДС данни от продажби установила, че разминаването се дължи на пропуск да бъде отразен в справката декларация за месец февруари 2023г. оборота за същия по месечен отчет № 0083982/01.03.2023г. от фискално устройство № ФУ DT890520, фискална памет 02890520, използвано в супермаркет "******", стопанисван от дружеството. В посочения отчет, съдържащ обобщена информация за извършените в супермаркета доставки, са фискализирани продажби на стоки от група "Б", които се облагат с данък върху добавената стойност 20 % в общ размер 20 307, 46 лева, респективно ДДС на стойност 4061, 48 лева.

При това като не е включило посочените продажби в дневника за продажби за месец февруари 2023г., т.е. в отчетните регистри по смисъла на чл.124 ЗДДС, респективно в справката декларация за посочения период, се е стигнало до определяне на начисления за месец февруари 2023г. данък в по-нисък размер, респективно до по-висока стойност на данъка за възстановяване.

Съкратения отчет № 0083982/01.03.2023г., бил включен в дневника за продажби за 2 данъчен период месец април 2023г., респективно при определяне на данъчния резултат за същия, което станало с подаване на справка-декларация за ДДС вх. № 22152267556/15.05.2023г.

Във връзка с констатациите от извършената на 02.06.2022г. проверка, на същата бил съставен акт за установяване на административно нарушение № F710780/13.06.2023 година от страна на свидетеля П. Д., с който срещу ********* било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че като не е отразило издаден данъчен документ( отчет за извършени продажби по чл.119 ЗДДС) в дневника за продажби за съответния период- месец февруари 2023, довело до определяне на данъка в по-нисък размер 4 061,48 лева.

Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл.124, ал.2, вр.чл.182, ал.1 от ЗДДС.

Срещу съставения и връчен на управителя на дружеството АУАН са постъпили нарочни писмени възражения.

На основание така изготвения акт за установяване на административно нарушение било съставено наказателно постановление (НП) № 712973- F710780 от 14.07.2023 година заместник директорът на ТД на НАП- София е наложил на „*******, с ЕИК ******** имуществена санкция в размер на 4061, 48/четири хиляди шестдесет и един лева и четиридесет и осем стотинки/лева на основание чл.182, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.124, ал.2 от ЗДДС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетеля П. Д., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН F710780/13.06.2023 година, Наказателно постановление (НП) № 712973- F710780 от 14.07.2023 година, Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020г. за компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган, Акт за прихващане и възстановяване № П-22221523078718-004-001/15.05.2023г., Резолюция за извършване на проверка № П-22221523078718-004-001/19.04.2023г., съкратен отчет от фискална памет, покана за съставяне на АУАН, Справки декларации по ЗДДС за периода февруари- юли 2023г., Дневник за продажбите за месец 04.2023г., както и останалите писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, без вътрешни противоречия, като кореспондират, напълно с приобщените по делото писмени доказателства. Същите по несъмнен начин установяват фактите, включени в предмета на доказване по делото, като прави впечатление относително добре съхранения спомен на свидетеля за извършената проверка, която той описва с детайли, включително за факти извън предмета на доказване, което сочи на достоверност на изложените обстоятелства. Представените по делото писмени доказателства, приобщени на осн. чл.283 НПК към доказателствената съвкупност, Съдът възприема в цялост, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Не на последно място между страните отсъства спор по фактите, не са налице противоречия между отделните доказателствени източници, предвид, на което и по аргумент за противното от разпоредбата на чл.305, ал.3, изр.2 НПК, съдът намира, че не се налага обсъждането на всяко от тях поотделно.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административнонаказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, срещу подлежащ на обжалване акт, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество, в рамките на правомощията на 3 съда да извърши пълна проверка на обжалваното наказателно постановление се явява, неоснователна в искането за отмяна.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № F710780/13.06.2023 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за нарушения се съставят от органите по приходите, каквито съгласно чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП са и служителите на Национална агенция по приходите, заемащи длъжност „старши инспектор по приходите", какъвто се явява и свидетелят Д..

При съставянето на процесния АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушения, рефлектиращи върху неговата законосъобразност или водещи до неяснота в повдигнатото административнонаказателно обвинение. Обсъждания АУАН съдържа изискуемите по смисъла на чл.42 ЗАНН реквизити и същият е връчен на законен представител на дружеството, срещу което е съставен. Изложената в АУАН фактическа обстановка съответства на възприетата от констатиращия нарушението орган правна квалификация.

На база така съставения АУАН е издадено процесното НП, което е издадено от местно и териториално компетентен орган видно от т.1.3 на приложената заповед № 3ЦУ-1149 от 25.08.2020г., а именно заместник директор на ТД на НАП началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП София. Последното съдържа визираните в чл.57 ЗАНН реквизити и при неговото издаване съдът не констатира допуснати процесуални нарушения обосноваващи отмяната му.

Във фактическите си рамки и правните изводи процесното НП съответства на съставения АУАН, като фактическите положения, приети за установени от АНО са установени в рамките и на настоящото производство, като нарушението от страна на дружеството жалбоподател се явява установено по безспорен начин.

Правилно АНО е подвел установените факти под посочената материално правна норма като законосъобразно е констатирал, че е налице нарушение от страна на „******ТН" ООД, в качеството му търговец, регистриран по ЗДДС на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДДС, която изисква регистриране и отчитане на извършените в търговските обекти продажби чрез отразяване на отчетите за извършени продажби по чл.119 НПК в дневника за продажби през данъчния период, за който са издадени.