Решение № 263 от 24.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 263 гр. Варна, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и Т. година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20233001000206 по описа за 2023 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

С решение №106/16.11.2022г. на Окръжен съд - Добрич, постановено по т.д. №129/2021г. по описа на ДОС, поправено с решение №5/20.01.2023г., ответникът З. А. Д. „ДЗИОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД , ЕИК 121718407, със седалище гр. София, е осъден да заплати на ищцата Н. А. М., ЕГН **********, с адрес в село Б., общ. К., обл. Добрич, сумата 75 0 0 0 лева, представляваща дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на фактическия й съпруг Р. Д. Г., 40 г., б.ж. на с. Б., загинал при ПТП, настъпило на 17.08.2020г. в село Б., общ. К., по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ТХ 2866 АТ А. Т. А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/06/120001085941 със срок на действие от 22.04.2020 до 21.04.2021 година, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на 1 застрахователя - 12.11.2020г., до окончателното плащане.

Исковете в останалите им части – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдените 75 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане, са били отхвърлени като неоснователни.

Отхвърлени изцяло са и исковете, предявени от малолетния Х. М., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител Н. А. М., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя до окончателното плащане.

В съответствие с това ответникът ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъден да заплати на пълномощника на ищците, осъществил безплатно процесуално представителство в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, сумата 3 000 лева, съответно на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса по уважения иск в размер на 3 000 лева.

Решението се обжалва от ищците Н. А. М., ЕГН **********, и Х. М., ЕГН **********, в частта му, с която предявените от тях искове са отхвърлени с въззивна жалба вх. №6644/13.12.2022г. по описа на ДОС, подадена чрез общият им пълномощник адвокат Р. М., САК.

Във въззивната жалба са обосновани оплаквания, че решението на първоинстанционния съд в обжалваните му части е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато процесуално нарушение. По отношение на отхвърления частично иск на ищцата Н. М. се твърди, че по делото безспорно са били установени претърпените неимуществени вреди в резултат на внезапната и нелепа загуба на нейния фактически съпруг при процесното ПТП, същите са били възприети от съда в цялост (по вид и обем), но въпреки това съдът е присъдил само част от претендираната с иска сума без да изложи конкретни съображения за това, съответно да обоснове приложения от него принцип при определяне на дължимото обезщетение. Като черпи доводи и аргументи от принципа за справедливост, залегнал в нормата на чл.52 ЗЗД, приложимите критерии при определяне на справедливо по размер обезщетение и като акцентира на установените по делото реално понесени от него морални вреди, 2 въззивникът – ищец Н. М. обосновава извод, че в конкретния случай справедливото обезщетяване на вредите изисква присъждането на обезщетение в пълния заявен размер от 200 000 лева. П о отношение на отхвърления изцяло иск на ищеца Х. М. се оспорва като неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд, че детето не е имало изградена трайна връзка със загиналия Р. Г., тъй като след навършване на 11месечна възраст е бил доведен в България и оттогава е било отглеждано от баба си по майчина линия, а майката и нейният съжител са общували с детето единствено в случаите, когато са се прибирали от работа в Германия, като се твърди, че същият е напълно произволен и не съответства на събраните доказателства, в т.ч. свидетелските показания, заключението на комплексната съдебно-психологическа и психиатрична експертиза, както и на представения социален доклад по чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Като прави подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал въззивникът извежда твърдение за установеност в случая, че е активно легитимиран да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на дълбоката и непреодолима загуба на човека, който се е грижил за него, обичал го е, гордеел се е с него и го е подкрепял като роден баща, които следва да бъдат възмездени по реда на чл.52 ЗЗД .

При тези основни оплаквания и твърдения въззивниците молят за отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване в цялост на предявените от тях искове.

В подадения писмен отговор въззиваемият ответник „ДЗИ-Общо застраховане“

ЕАД аргументира становище за недоказаност и неоснователност на жалбата с искане да бъде оставена без уважение като първоинстанционно решение в частта му, с която предявените искове са отхвърлени, бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. По отношение на размера на дължимото на преживялата фактическа съпруга обезщетение намира за релевантни и правилно съобразени от първоинстанционния съд продължителността на връзката й с пострадалия, както и обстоятоятелството, че ищцата е млада жена, която има три деца, не е съвсем сама в живота си и разполага с възможността да намери отново другар до себе си. По отношение на ищеца Х. М. акцентира на социалния доклад на АСП като единствен носител на обективни данни, в който именно се съдържа информация, че детето е предадено на баба си на 11-месечна възраст и 3 оттогава и до настоящия момент именно тя полага грижи за неговото отглеждане. Счита, че доколкото посочените от ищците свидетели са техни близки родственици, показанията им не са надеждни, не са достоверни и не следва да бъдат основа да се прави извод за наличието на връзка, за която се твърди, в какъвто смисъл е правилна оценката им от първоинстанционния съд.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците Н. А. М. и Х.

М., чрез представляващия ги общ пълномощник адвокат Б. В., заявяват, че поддържат подадената жалба и молят за нейното уважаване.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, представляван по пълномощие от юрисконсулт Й. С. аргументира становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли за потвърждаване на обжалваното с нея решение.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявените главни искове е претендираното пряко право на ищците Н. А. М., ЕГН **********, и Х. М., ЕГН **********, действащ чрез своя родител и законен представител Н. А. М., ЕГН **********, двамата с адрес в село Б., общ. К., обл. Добрич като трети увредени лица да получат пряко от застрахователя – ответника З А Д „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД , Е И К 121718407, седалище град София, обезщетения за причинените им неимуществени вреди от смъртта на техния фактически съпруг и баща Р. Д.

Г., 40г., б.ж. на с. Б., починал вследствие на ПТП, настъпило на 17.08.2020г. в село Б., общ. К., по вина на водача на лек автомобил „Форд Фокус“ с рег. № ТХ 2866 АТ А. Т. А., ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/06/120001085941 със срок на действие от 22.04.2020 до 21.04.2021 година.

Претендираното от всеки един ищец обезщетение е в размер на 200 000 лева като сумите се търсят ведно със законната лихва от 12.11.2020г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателното им плащане.

Пред въззивната инстанция не е повдигнат спор относно основните 4 фактически положения, при които е настъпило процесното тежко пътно произшествие, същите са и надлежно установени в процеса с писмени доказателства - констативен протокол за ПТП №5/17.08.2020г., протоколи за оглед на местопроизшествие от 17.08.2020г. и от 18.08.2020г. на ОД на МВРДобрич, РУ-К., ведно с фотоалбуми и скица; извлечение от акт за смърт №0010/2020г. на Р. Д., както и от заключенията на назначените автотехническа и медицинска експертизи. На 17.08.2020г., около 17,1 0 часа на центъра на село Б., общ. К., по ул. „Първа”, в посока от с. Септемврийци към гр. Добрич се е движел с висока скорост лек автомобил „ФОРД ФОКУС 1,8“ с рег. № ТХ 2866 АТ, управляван от водача А. Т. А. от с. Б.. В резултат на загуба на контрол над управлението, автомобилът се отклонил в ляво, напуснал платното за движение и след преминаването му върху левият тротоар последвал удар с намиращите се върху тротоара и ниската бетонна ограда пешеходци. В резултат на настъпилото пътно транспортно произшествие е причинена смъртта на пешеходците М. С. И., Б. З. Я., О. В. С. и Р. Д. Г., телесни увреждания на пешеходците В. В. С. и Х. М. П., както и материални щети по автомобила.

Основният, поддържан и пред въззивната инстанция, спор е изведен при възражението на ответното застрахователно дружество за недоказаност на създадена между ищците и увреденото лице и поддържана особено близка връзка от семеен тип, което не дава основание за присъждане на обезщетение на малолетния ищец Х. М., съответно за завишаване по размер на обезщетението на фактическата съпруга на загиналия Р. Д. Г. – ищцата Н. А.

М..

Това възражение въззивният съд намира за неоснователно. Всички разпитани по делото свидетели сочат, че след запознанството си Н. и Р. са заживели заедно и били възприемани от всички като семейство.

Първоначално заминали заедно на работа в Германия, където живеели заедно, поддържали общо домакинство. След около година се родило и детето Х., което Р. възприемал като свое и оповестявал на всички, че това е негово дете, макар и произходът да не бил вписан по установения от закона ред. Че детето е негово споделил и със своята сестра – свидетелката Г. А. („брат ми се обади и каза: „Како имаме бебе“… брат ми казва, че е негово…. Р. за живота си споделяше, че е женен, че има дете“). Според свидетеля Н. Г. – брат на загиналия Р., живял по това време заедно с него и съпругата му в Германия, 5 при раждането на детето Р. направил голям банкет, бил много щастлив и се радвал на детето, той избрал и името му („кръсти детето си на немеца, на шефа си“ – свид. Н. Г. ). Н. и Р. живеели задружно като семейство, в разбирателство, без караници и скандали, с обич и уважение един към друг, грижели се за детето. Когато детето било около единадесетмесечно Н. и Р. се върнали в България, решили да се установят в село Б.. Наели си къща, купили си животни. Впоследствие периодично се връщали отново в Германия на работа, но се прибирали често. През това време детето било оставяно на грижите на баба си по майчина линия – свидетелката Е. М.. От 2019г. се установили трайно в село Б.. Р. бил много грижовен към семейството – уважавал съпругата си, помагал, обичал много детето и правел всичко за него - извеждал го на разходки („все с количката беше“ – свид. Б. С. ), купувал му каквото обича (свид. Султанка Д.а), радвал му се много и не можел без него (свид. Н. Г. ). Болшинството свидетели с преки и непосредствени впечатления от съвместния живот на Н. и Р. потвърждават, че двамата са демонстрирали привързаност, обич, взаимно доверие и емоционална близост, типична за щастливо семейство.

Неочакваната и нелепа смърт на Р. била възприета много тежко от ищцата Н. М.. Затворила се, плакала много, била в шок („просто за нея животът беше някаква тъмна стая; тя не виждаше нищо“ – свид. С. Д.а). И до ден днешен не можела да приеме загубата на най-близкия си човек, с който, вследствие фактическото съжителство, са създали семейство и който е бил духовна и материална опора при отглеждането на тяхното дете. В момента отглеждала детето сама с помощта на своята майка. Финансови средства за издръжка осигурявала от работа в чужбина. По експертното заключение на изслушаната по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза (КСППЕ), тежката катастрофа, при която е загинал фактическия й съпруг, е била силен стресогенен фактор за ищцата Н., оформило първоначално клинична картина на остра стресова реакция със значителна тежест, а впоследствие на смесена тревожно депресивна реакция, в рамките на периода на адаптация към настъпилите значими житейски промени и неблагоприятните последици от преживяното. Заболяването обикновено настъпва до месец след стресогенното събитие и в конкретния случай поради невъзвратимата загуба на любимия човек и баща на детето й продължителността надхвърля шест месеца. Установено е от вещите лица при 6 проведеното експертно изследване, че ищцата все още продължава да преработва масивната си психотравма (смъртта на съпруга й) в насока на сериозно житейско неблагополучие - песимизъм, отчаяние особено за детето й, времето не е притъпило болезнените чувства и спомени от случилото се.