Решение № 3918 от 12.12.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3918 гр. Варна, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Х.а в присъствието на прокурора Е. Т. К. като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20223110106482 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба с правно основание чл. 2, ал.1 и ал.3, вр. чл. 2в, ал.1, т. 2 ЗОДОВ от ищеца И. Х. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адвокат от ВАК С. В. , със съдебен адрес: *** срещу ответника П. Н. Р. Б. , с адрес *** 2.

Отправеното до съда искане е да бъде постановено Решение, по силата на което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца СУМАТА от 7000,00 лв. (седем хиляди лева)обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди причинени от бездействието на Прокуратурата на Р.България за периода 13.07.2018г. до 11.09.2020 г. , в който период е била неправомерно приложена спрямо ищеца мярката „Забрана за напускане на територията на България „ наложена по изп.преписка DP -1/15 на РП ***, които неимуществени вреди се изразявали в отрицателни емоции и психически изживявания, стрес и безпокойство, влошаване на здравословното състояние на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба , до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 200 лева (двеста лева)обезщетение за имуществени вреди причинени на ищеца представляващи разход за заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на жалба по изп. преписка DP -1 /15 на РП ***, като всички претендирани неимуществени и имуществени вреди, заявени за репариране са предявени за вреди от бездействието на Прокуратурата по наложената мярка „Забрана за напускане територията на РБ“ за налагането и/или изпълнението на мярката, която мярка била наложена от прокурор в хода на наказателното производство за неотклоняване на лицето от изтърпяване на наложеното му по НК наказание и в резултат на наложената му мярка било ограничена личната му свобода и право на свободно придвижване.

Ищецът в исковата си и уточнителни молби е навел следните фактически твърдения, на което основава искането си до съда:

Ищецът сочи в исковата си молба, че с постановление / заповед на прокурор от Районна прокуратура *** ДР 1 - 2015 г.било поискано налагането на „забрана И. И. да напуска страната“.

Тази мярка била наложена със Заповед № 5173 - 72 / 15.09.2015 г. и основанието й било отпаднало на 28.03.2018 г. След излизането на И. от затвора, т.к. ищецът И. разбрал, че прокурорът следва 1 служебно „да свали“ забраната, ищецът не предприел никакви действия за отмяната й.

Твърди се от ищеца, че в средата на 2020 г. получил предложение за работа в държава ,членка на Европейския съюз - Р. Германия. Във връзка с приемането на предложената работа ищецът направил проверка в ОД МВР Варна, Паспортна служба и научил, че има наложена забрана за напускане на страната от РП *** и не може да напуска територията на Р.България. По този повод ищецът твърди, че ангажирал адвокат и адвокатът подал от името на И. молба за отмяна на забраната до РП *** , а по- късно И. научил, че с писмо от 11.09.2020 г. РП *** разпоредила на ОД МВР София мярката да бъде свалена.

Ищецът твърди, че с посочените по-горе бездействия на Прокуратурата била ограничена личната му свобода и правото му свободно да се движи извън територията на РБ , изпуснал възможността за започване на работа и това много време след изтърпяване на наказанието си, станал затворен, саможив, хроничните му проблеми се обострили.

Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 200 лв. и неимуществени вреди 7000 лв. /общо 7200 лв. след уточненията/ - именно от бездействието на Прокуратурата за периода от 28 март 2018 г. до 11 септември 2020 г. , докато била прилагана спрямо него мярката Забрана за напускане на територията на страната.

В уточнителна молба ищецът е пояснил, че спрямо него е било водено НОХД № 10975 по описа на Районен съд София за 2013 г. и НОХД №10026/2010 г. по описа на СРС, а след влизане в сила на Присъдите бил приведен да изтърпява наказанието „Лишаване от свобода“ първо в Затвора София , а впоследствие в ЗО Разделна към Затвора Варна . На по-късен етап наказанията на И. били групирани, а по ЧНД № 273/2018 г. по описа на ОС Варна И. бил УПО (условно предсрочно освободен) с изпитателен срок , като началото на изпълнение на пробационната мярка било 29 март 2018 г. Пробационната мярка и надзор приключили на 13 юли 2018 г.

Сочи се от ищеца И. , че с акт на прокурор от РП *** ДР 1 - 2015 г. било поискано да бъде наложена мярката Забрана за напускане на пределите на страната и мярката била наложена със Заповед № 5173-72/15.09.2015 г.

Ищецът И. счита, че основанието на мярката било отпаднало на 13 юли 2018 г.

Твърди се от ищеца, че в средата на 2020 г. получил оферта за работа в Р.Германия като шофьор, а още 2018 г. ищецът проверявал при пробационния служител дали може да напуска страна, при което получил отговор, че има забрана, но не можел да му каже кой , по кое дело или с коя присъда му я наложил. Ищецът е навел твърденията, че никога не бил получавал съобщение за наложената му мярка по чл. 75, т.3 ЗБДЛ или да му е известно такава да му е налагана. През м. август 2020 г., при проверка в Паспортна служба при ОД на МВР Варна ищецът научил, че забраната била наложена от РП ***.В тази връзка ищецът ангажирал адвокат като му заплатил сумата от 200,00 лв. Твърди се , че адвокатът на ищеца се свързал с деловодството на РП *** , подал от името на И. молба по изп. преписка DP - 1 /15 на РП *** за да бъде отменена забраната поради отпаднало основание .

Ищецът твърди , че се притеснил много, сочи че след излизане от затвора материалното му положение не било добро, а се наложило да откаже добре платена работа поради наложената му забрана за напускане на пределите на РБ. Няколко дни по-късо ищецът твърди, че научил , че с писмо от 11 септември 2020 г. РП *** разпоредила на ОД МВР София тази мярка да бъде свалена поради отпаднало основание. Посочили, че мярката не била свалена по-рано, поради липса на информация, че наказанието е изтърпяно от Затвора Варна.

Ищецът получил допълнително, след направено запитване, писмо от РП *** , в което било посочено, че мярката за неотклонение била наложена на основание чл. 145 , ал.1 , т. 5 и т. 6, ал.2 и ал.4 от Закона за съдебната власт с цел недопускане на отклоняването на лицето от изтърпяване на наказанието, като в този случай не се извършвало връчване на осъденото лице.Твърди се по същество от ищеца И., че в резултат на наложената му мярка била ограничена личната му свобода и правото му на свободно придвижване.

С оглед горните фактически твърдения и ищецът е отправил исканията си до съда за репариране на причинените му от ответника неимуществени и имуществени вреди.В подкрепа на 2 твърденията и искането си ищецът е направил доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК ответникът, чрез процесуален представител мл. Експерт юрисконсулт при Администрацията на Главния прокурор - К. А. е депозирал отговор на исковата молба.

На първо място според ответника исковата молба не попада под приложното поле на ЗОДОВ, т.к. се търсело репариране на вреди по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.

На второ място по допустимостта на иска ответникът не изразил изрично становище, но намира иска за неоснователен и недоказан.

По наведените твърдения от ищеца за бездействие на ответника, в отговора на искова молба са направени следните оспорвания:

В процесния случай не било налице увреждащо бездействие от страна на правозащитните органи , което да ангажира отговорност на Прокуратурата за обезщетяване на вреди, поради следните съображения :

Наблюдаващия прокурор изпратил мотивирано предложение до Директора на ОД МВР София за произнасяне, съгласно делегираните му правомощия по чл. 78 от ЗБДЛ.

Забраната за напускане пределите на страна била наложена със Заповед на Директора на ОД МВР София по предложение на прокурор, след постановяване на присъди (по НОХД № 10975 / 2013 и НОХД № 10026/2010 по описа на СРС ), и на основание чл. 75, т.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД). Тези обстоятелства според ответника се потвърждавали и от представените по делото материали -писмо с рег. № 517000- 13864 от 10.09.2021 г. на ОД МВР София и писмо с рег.№ DP -1 / 2015 от 15.10.2021 г. на Районна прокуратура - ***. Твърди се от ответника, че наблюдаващият прокурор изпратил мотивирано предложение до Директора на ОД МВР София на осн. чл. 145,ал.1 , т.5 и т. 6, ал.2 и ал. 4 от ЗСВ, а при изпълнение на предвидените в закона функции прокурорът можел да изпраща материалите на компетентния орган , когато установял, че има основание за налагане на принудителни административни мерки.

Ответникът подчертава в отговора на искова молба,че приложението на нормата на чл. 68 НПК било пряко свързано с чл. 75 , т.3 ЗБЛД , където било регламентирано, че не се разрешава напускане на страната на лица, осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното йм наказание . Според законовото правило на чл. 78, ал.1 от ЗБЛД ПАМ се прилагали с мотивирана Заповед по чл. 75, т.3 ЗБЛД на Министъра на вътрешните работи или упълномощено от него лице, какъвто бил настоящия случай , твърди ответника. Заповедите по този ред подлежали на незабавно изпълнение, а ищецът разполагал с правото да обжалва заповедта по реда на АПК.

Налагането на ПАМ, след като били постановени присъдите, с които на ищеца било наложено наказание „Лишаване от свобода“, според ответника било в съответствие с Указание за дейността на прокуратура по надзора върху изпълнение на наказанията и други принудителни мерки, утвърдено със Заповед № 5306 от 24.11.2014 г., изм. и доп. със Заповеди №, № РД 04 -203 от 28.04.2016 г.и РД- 04-71 от 19.02.2018 г. на Главния прокурор на РБ.В този смисъл и в писмо с изх.№ DP -1/2015 г. от 15.10.2021 г. на РП *** било упоменато , че в изпълнение на Раздел III , чл.20 от Указанието, при привеждане в изпълнение на влезли в сила съдебни актове, с които е наложено ефективно наказание Лишаване от свобода на български граждани и на чужденци, които не са граждани на държави - членки на ЕС, прокурорът сезирал директора на съответната Дирекция на ОД на МВР /СДВР/ за налагане на ПАМ „Забрана напускане на страната“. По силата на същото указание чл.20.3. след получаване на уведомление от Затвора, че осъденият е освободен поради изтърпяване на наказанието или УПО или при липса на други основания за задържането му в пенитенциарното заведение, пояснява ответникът, компетентният прокурор уведомявал писмено и незабавно органа, наложил принудителната административна мярка, за отпадане на основанието за действието. Т.е. след като бъдел уведомен за отпадналото основание на действието на мярката , прокурорът бил задължен служебно да предприеме необходимите действия по отмяната й. С писмо с изх.№ DP -1/2015 от 11.09.2020 г. на РП ***, твърди ответника, че ищецът ,чрез процесуалния му представител бил уведомен за липсата на уведомление от Затвора Варна за изтърпяното наказание.

3

Твърди се и от ответника, че ищецът бил УПО и съдът постановил изпълнение на пробационни мерки пред изпитателния срок, като за това обстоятелство съгласно чл. 184, ал. 3 от ЗИНЗС пробационният служител уведомявал незабавно съответния прокурор за полученото определение на съда и за началото на изпълнение на пробационните мерки . В изпълнение на чл.

208 ЗИНЗС, сочи ответника, за начало на изпълнение на наказанието пробация се уведомявал съответния прокурор, кмета на населеното място по местоизпълнение на наказанието и съответния началник на Районното управление на МВР, като в уведомителното писмо се отбелязвали данните за осъденото лице, характера на извършеното престъпление, размера и вида на постановените от съда пробационни мерки.

По същество на спора ответникът твърди, че по делото не се установявали данни прокурорът да е бил уведомен и от пробационния служител за посочените обстоятелства.