Решение № 410 от 29.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пловдив, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330106354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу М. Х. Д., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от ............– главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода 01.01.2022г. – 30.04.2024 г. за обект, находящ се в гр. П...., бул. „М............., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 11.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от ............ представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.03.2022г. – 10.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № .....

Ищецът „ЕВН България Топлофикация” ЕАД твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на гр.

Пловдив, като съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът бил клиент на топлинна енергия по отношение на обект на потребление, находящ се в гр. П....., бул. „М.................... Поддържа, че за процесния период била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия на обща стойност .............. лева.

Ответникът не платил в срок, поради което дължал и мораторно обезщетение.

1

Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № .......................... Заповедта е връчена лично на ответника, който е депозирал в срок възражение. След дадени от съда указания за предявяване на установителен иск, за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Моли за тяхното уважаване и за присъждане на сторените разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника М. Д., с който оспорва исковете по основание и по размер.

Оспорва между страните да е възникнало валидно облигационно отношение по повод доставяне на топлинна енергия. Бил собственик на цялата сграда, находяща се на адрес: гр. П............, бул. „М............“ № ......., в която имало три самостоятени обекта – ........................ Твърди, че сградата никога не е била в режим на етажна собственост, както и че в нея влиза тръба, разклонение от локална чилърна инсталация, изградена от инвеститора и собственост на ползвателите и разклонение, на което има монтиран кран, който е затворен и се намира в подземния паркинг на сградата. Сочи се, че в обектите няма монтирани отоплителни/охладителни тела, захранвани от чилърната инсталация и никога не е ползвана енергия, подавана от същата. Ответникът поддържа, че липсва както договор между страните, така и доставка на услуга от страна на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

З а основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставката на топлинна енергия през процесния период, че ответникът е потребител (собственик или ползвател) на услугите за исковия период за обект, находящ се в гр. П.............. бул. „М..........., че ищецът е изправна страна по договора, както и да установи размера на претенциите.

По делото е прието заключение на вещото лице В. Ш., от което се установява, че в обекта не са работили отоплителни тела, а отдадената топлонергия, чиято цена се претендира от ищеца, е разпределена от топлинния счетоводител единствено за сградна инсталация.

Облигационното правоотношение, на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който по правило се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 ЗЕ. За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване в ъ р ху топлоснабден обект, находящ се в сграда в режим на етажна 2 собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Обстоятелството, че именно ответникът е титуляр на правото на собственост на процесния имот не е спорно по делото (в тази насока са представени и писмени доказателства – нотариален акт за дарение на недвижим имот № ....................

Спорно е обаче дали е приложима разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ, защото с отговора си на исковата молба ответникът Д. е възразил, че сграда .........., в която се намира процесният обект 11, заснет в .............. на гр. Пловдив като СОС с идентификатор ................., не е в режим на етажна собственост. От представения нотариален акт за дарение се установява, че процесната сграда представлява „ниско тяло“ - сграда „....., която е част от „Т....- а............. и ж... к..... Х..., находящ се на бул. „М.... в гр. П.......... Видно е, че сграда „....“ е триетажна, като отделните етажи са заснети като самостоятелни обекти в КККР на гр. Пловдив със съответни идентификатори и всички те са подарени на ответника от ......... Х........ и М....... Д...... Това обстоятелство се потвърждава и от представените схеми, издадени от СГКК – гр. Пловдив, както и от справката от Кадастрално-административна информационна система за сграда 4 (л. 70 от делото).

Съгласно чл. 37 от ЗС етажна собственост е налице, когато етажи или части от етажи принадлежат на различни лица. В настоящия случай това изискване не е изпълнено – установено е, че всички етажи от ниското тялосграда „..........., в която се намира процесният обект, принадлежат на ответника Д.. Ето защо, неприложими са разпоредбите на чл. 150 и 153 от ЗЕ, уреждащи задължението на етажните собственици да заплащат на топлоснабдителя парични суми за сградна инсталация. Облигационно отношение между ищеца и ответника по предвидения в цитираните разпоредби ред не е възникнало. Не се установи то да е възникнало и по друг ред.

Предвид изложеното, искът за главното вземане се намира за недоказан в своето основание и следва да се отхвърли изцяло, като с оглед акцесорността на вземането за мораторно общезщетение на отхвърляне подлежи и искът с този предмет. Аналогично, не се следва на ищеца и законната лихва от предявяването на иска до плащането на сумите. Без значение е, че са събирани доказателства за размера на претенциите.

За пълнота следва да се отбележи, че на съда е служебно известно, че ищецът води срещу ответника множество съдебни производства по повод твърдени парични вземания за доставена топлоенергия по перо „сградна инсталация“ за други обекти, собственост на г-н Д., но настоящият случай се отличава с това, че соченият като топлоснабден обект не се намира в сградаетажна собственост, което е достатъчно да се приеме, че „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД не е материално легитимиран кредитор на ответника за процесното вземане, без да се разглеждат останалите предпоставки за основателност на иска.

По разноските:

С оглед изхода от спора на ответника следва да се присъдят сторените разноски в размер на 400 лева, включващи адвокатски хонорар.

Следва за пълнота, доколкото считано от 01.01.2026 г. еврото е 3 официалната парична единица в Република България, да се посочат и равностойностите на сумите в евро по фиксирания курс съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените искове за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в отношенията между страните М. Х. Д., ЕГН **********, и „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ............ че първият дължи на дружеството следните суми: сумата от ............ – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода ............... за обект, находящ се в гр. П........, бул. „М............., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – ........... до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от .........., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 02.03.2022г. – 10.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ........ по ч. гр. д. № .........

ОСЪЖДА „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК ........, да заплати н а М. Х. Д., ЕГН: **********, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/ с равностойност 204,52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

След влизане в сила на решението да се върне на заповедния съд заетото за послужване ч. гр. дело, ведно с препис от влязлото в сила решение.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 4