Решение № 582 от 12.08.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 12.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Капка Павлова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20211001000661 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.No-314563/07.05.2021 година от „РИЛА ЛЕЙК ЛЕНД ХОЛДИНГ“ ООД срещу решение №260614/12.04.2021 година, постановено по т.д.681/2018 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, В ЧАСТТА, с която е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Рила лейк“ АД/н/ договор за продажба на недвижими имоти, сключен с НА 32/25.06.2013 година на нотариус, рег.328СРС между „Рила лейк“АД/н/ и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД, осъдено е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „Рила лейк“ АД (н.), държането на недвижимите имоти, предмет на продажба съгласно Нотариален акт № 32/25.06.2013 г. на нотариус рег. № 328-СРС, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-1819/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със 1

Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и по чл. 649, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД в размер от 14 119,36 лв.и да заплати на адв.Б. разделно с „Рила лейк“ АД/н/ сумата от 20 355,83 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди се в жалбата, че постановеното решение е недопустимо, тъй като съдружници в „Рила лейк ленд холдинг“ ООД са две холандски дружества, които са кредитори на несъстоятелността заедно с ищеца по делото „Интермекс СД“ ООД, поради което ищецът не е действувал в техен интерес. Неправилна е преценката на съда, че ищецът има вземане спрямо ответника, тъй като анексът към договор от 08.05.2008 година е антидатиран като не е бил подписан към твърдяната от ищеца дата, а много по-късно. На него не е предоставян такъв анекс, нито фактура. За съгласието на страните за прекратяване на договора за проектиране от 08.05.2008 година следва да се съди от неплатените и непотърсени 15% за авансово плащане по договора.

Направеното възражение за изтекла давност не е оценена правилно в решението, тъй като плащането е предвидено да се плати на вноски, поради което към датата на анекса 25.01.2012 година давността е изтекла.

Погасяването по давност на вземанията от 2008 година на ищеца се потвърждава и чрез ГФО, публикувани в ТР. Договорът е за регулация и изработка на ПУП и е пряко свързан с наличието на инвестиционни намерения, като съгласно показанията на св.К. „земите са закупени за да се промени статутът им и да се строят върху тях сгради, ваканционни селища“.

Анексът е манипулиран с цел да се създадат претенции към дружеството, като същият е антидатиран и изводът е налице поради поредица от косвени доказателства, а именно неиздаването на данъчна фактура и факта, че същият не е отразен в нито един публичен регистър, не е налице отразено вземане в годишните финансови отчети, както и налице е подписана декларация от Л. от 04.04.2012 година, че освен договора от 08.05.2008 година няма друг документ, който да е подписан. Дори и да се приеме, че анексът не е антидатиран то следва да се приеме, че дружеството не е обвързано от осъществените от законния му представител действия, попадащи извън предмета на представителната му власт, тъй като насрещната страна е знаела 2 или не е могла да не знае че управителят не разполага с представителна власт по отношение на дружеството. Анексът не е подписан от Председателя на Съвета на директорите, както го изисква чл.32 от вписания в ТР Устав.

Липсват доказателства, че е уведомен Съвета на директорите за подписването на анекса, поради което действието е очевидно увреждащо кредиторите.

Същите са нищожни защото са в противоречие с морала и добрите нрави.

Моли се съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Постъпил е отговор от „Интермекс СД“ , с което се моли обжалваното решение да бъде потвърдено като се твърди, че искът е предявен в рамките на допустимия от закона срок, а в чл.649, ал.2 ТЗ изрично е посочено, че синдикът може да предяви обусловените от предявения по ал.1 иск, а именно за връщане на имота в масата на несъстоятелността. С проведеното производство по т.д.417/15 година на СГС е доказано, че е налице вземане по търговска сделка, за да се открие производство по несъстоятелност, което му дава право да защитава правата си от увреждащи действия на ответника.

Съобразно практиката на ВКС ищецът по иск с правно основание чл.135 ЗЗД следва само да установи качеството си на кредитор, но не и да провежда пълно и главно доказване на правата си. Налице е и знание за увреждане при извършване на процесната сделка, тъй като същата е сключена от свързани лица. Към датата на сключване на договора е било налице задължение на първия ответник и продавач по сделката към ищеца по договор за проектиране от 08.05.2008 година, като по късно това задължение е потвърдено с анекс от 25.01.2012 година. Въз основа на вземанията по договора и анекса по отношение на първият ответник е открито производство по несъстоятелност, като давността е спряна с подаване на молбата, а именно от 29.01.2015 година. Във връзка с доказателствената стойност на анекса и антидатирането органният представител на дружеството и дружеството са две отделни лица, поради което дружеството не е трето лице, което може да опровергава документа, издаден от органния представител.

Временния синдик на „Рила лейк“ АД /н/ моли да се потвърди решението, като счита предявения иск за допустим.

3

Постъпила е и въззивна жалба от „Рила лейк“ АД /н/ срещу решение №260614/12.04.2021 година, постановено по т.д.681/2018 година по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-20 състав, В ЧАСТТА, с която е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на „Рила лейк“ АД/н/ договор за продажба на недвижими имоти, сключен с НА 32/25.06.2013 година на нотариус, рег.328-СРС между „Рила лейк“АД/н/ и „Рила лейк ленд холдинг“ ООД, осъдено е на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД да върне в масата на несъстоятелността на „Рила лейк“ АД (н.), държането на недвижимите имоти, предмет на продажба съгласно Нотариален акт № 32/25.06.2013 г. на нотариус рег. № 328-СРС, а именно: поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. ***, м. „***“, одобрена със Заповед № РД-18-19/27.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и е осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер от 4706,35 лв. и да заплати на адв.Б. разделно с „Рила лейк ленд холдинг“ ООД/н/ сумата от 20 355,83 лв. адвокатско възнаграждение.

Твърди се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, тъй като всички действия на съда по повод въведения с молба на синдика от 25.06.2018 година иск противоречат на разпоредбите на чл.210 - чл.214 ГПК относно допустимите предели на изменение на иска, като извън тези хипотези всяко друго изменение на иска е недопустимо. Правомощието на съда да разделя или съединява дела може да бъде упражнено само в изричните хипотези на закона, каквито в случая не са налице.

Решението е неправилно, тъй като анексът представлява частен свидетелствуващ документ и тежестта на доказване пада върху страната, която го е представила, като в първото по делото съдебно заседание е направено възражение относно проекта за доклад и въпроса за разпределението на доказателствената тежест.

4

При постановяване на решението си, съдът изцяло заменя предпоставките на иска по чл.135 ЗЗД с други, които не се съдържат в закона.

Обстоятелството, че искът се предявява при открито производство по несъстоятелност не означава, че наличието на увреждане се преценява спрямо всички кредитори, а не по отношение на конкретният кредитор, като съдът е изследвал предпоставки по чл.647, ал.1, т.6 ТЗ.

Изводът на съда, че е достатъчно ищецът да твърди, че има качеството кредитор противоречи на т.2 на ТР 2 от 09.07.2019 година по ТР 2/2017 година на ОСГТК на ВКС.

Правото да се иска обявяване на относителната недействителност е предпоставено от налично вземане. При постановяване на решението си, съдът е трябвало да разгледа направеното възражение за нищожност, тъй като нормите са от императивен порядък, както и да прецени наличието на изпълнение по договора. Изводът на съда за предаване на изпълнената работа е в противоречие със свидетелските показания. Необоснован е извода на съда относно датата, на която се твърди, че е подписан анекса, тъй като съдът неправилно приема, че дата на частен документ може да се установява със свидетелски показания, но дори и да се приеме, че е допустимо то същите са негодни да установят това обстоятелство, тъй като са негодни да докажат този факт, при условията на пълно и главно доказване.

Съдът неправилно е тълкувал, че знанието за увреждане следва да се преценява по отношение на всички кредитори, а не само по отношение на кредитора, който е предявил иска, както и неправилно е тълкувано качеството кредитор във връзка с т.2 на ТР 2/2017 година на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционният съд е отказал да разгледа възражение за нищожност на договора, което е в противоречие с разпоредбите на закона, че нормите на нищожността са от императивен правопорядък. Изводите на съда за изпълнение на договора за проектиране не кореспондират с доказателствата. Моли се съдът да постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове и присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Решението не е обжалвано, в частта, с която е върната исковата молба на „Интермекс СД“ по иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД.

5

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135 ЗЗД от „Интермекс СД“ срещу „Рила лейк“ АД и „Рила лейк ленд холдинг“ АД на 10.04.2018 година с твърдения, че между ищеца и първия ответник е сключен договор за проектиране от 08.05.2008 година, а впоследствие и Анекс 1 от 25.01.2012 година. По силата на цитираните два документа е налице задължение от първия ответник към ищеца в размер на 200 000 евро, дължими за извършена работа, както и дължима неустойка в размер на 150 000 евро, включително разноски и лихви за събиране на това вземане. Със сключване на сделка, обективирана в НА 32/25.06.2013 година по описа на Нотариус с рег. № *** е сключен сделка, с която първият ответник отчуждава свое недвижимо имущество в полза на втория ответник. По време на сделката, обективирана в НА №32/25.06.2013 година управителят на първия ответник и отчуждител по НА №32/13 година е лицето, което е съуправител на втория ответник, който е приобретател по сделката. Към датата на сключване на сделката по НА №32/13 година е било налице задължение на дружеството първи ответник спрямо дружеството – ищец по договор за проектиране от 08.05.2008 година и анекса от 25.01.2012 година, поради което сделката, извършена със знанието на двете страни за съществуващото задължение е увреждаща, тъй като вземането е останало необезпечено. С допълнителната искова молба ищецът твърди, че е недопустимо съдът да изследва изискуемостта и ликвидността на вземането, тъй като същото е било проверено в търговското дело по несъстоятелността. Моли съдът да постанови решение, с което прогласи за недействителна сделката, обективирана в НА №32/25.06.2013 година.