Решение № 489 от 16.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 489 гр. Пловдив, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20225001000422 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №144/08.04.2022г., постановено по търг. д. №576/2021г. по описа на Окръжен съд Пловдив, са уважени предявени от Р. С. Д. ЕГН ********** и Б. А. К. ЕГН ********** искове, като е признато за установено по отношение на „В.“ ООД ЕИК ....., че всички решения, обективирани в документ, наименован „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ от 10.12.2020г.“, са нищожни като липсващи /невзети/ решения от общото събрание на съдружниците на ответното дружество. „В.“ ООД е осъдено да плати на Р. С. Д. и Б. А. К. направените по делото разноски в размер на 880.30лв. разделно.

Решението е обжалвано в срок от ответника в първоинстанционното производство „В.“ ООД. Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е недопустимо, а по същество – неправилно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е необосновано. Като основание за недопустимост на иска по чл.74 ал.1 от ТЗ се сочи предявяване 1 на иска след преклузивния срок по чл.74 ал.2 от ТЗ, с оглед твърдяна от жалбоподателя по-ранна дата за узнаване на решенията на ОСС, обективирани в протокол от 10.12.2020г., а именно – на дата 26.03.2021г. В тази връзка са наведени твърдения, че неправилно окръжният съд не е ценил наличие на протокол от 26.03.2021г., аргументирайки се с преклузията по чл.367 от ГПК, както и че неправилно не е дал вяра на показанията на свидетелката Р. относно факт на връчване на протокола от ОСС от 10.12.2020г. на ищците на дата 26.03.2021г. Изразено е несъгласие с изводите на първостепенния съд за нищожност на решенията на ОСС, обективирани в протокола от ОСС от 10.12.2020г., като решаващите мотиви на съда в тази насока са възпроизведени и подробно коментирани. На самостоятелно основание се твърди недопустимост на главния иск – за нищожност на решенията на ОСС с доводи за характера на този иск на установителен такъв и необходимостта от установяване на правен интерес от предявяването му, наличието на какъвто правен интерес, според жалбоподателя, ищците не са обосновали в исковата си молба. Наведени са допълнително доводи за недопустимост на евентуалния иск по чл.74 от ТЗ, поради липсата на качеството на ищците на съдружници в дружеството, с оглед решението за изключването им като такива и незабавното вътрешнодружествено действие на решението на ОС на съдружниците. Цитирана е съдебна практика относно незабавното действие на решенията на ОСС и легитимацията на изключен с решение на ОСС съдружник да предяви иск за отмяна на решението на ОСС за изключването му. По отношение на главния иск за нищожност на решенията на ОСС е въведено оплакване за нарушаване принципа на диспозитивното начало, аргументирано с доводи, че ищците не са релевирали нищожност на процесните решения на ОСС в сочената от тях хипотеза на липсващи/невзети решения на ОСС, а окръжният съд е доразвил оплакванията в исковата молба /посочена като жалба/ и ги е модифицирал, така че да стигне до крайния резултат по делото. Позовавайки се на задължителната съдебна практика – ТР №1/2002г. на ОСГК, жалбоподателят въвежда доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че неспазване на процедурата по чл.139 ал.2 от ТЗ за единодушно вземане на неприсъствено решение обосновава наличие на порока нищожност на решението на ОСС, както и доводи, че липсата на кворум, мнозинство, нарушение процедурата по свикване и провеждане на ОСС води до 2 незаконосъобразност на решенията на върховния орган и до тяхната отменяемост по реда на чл.74 от ТЗ, но не и до тяхната нищожност. Изложени са съображения по отношение нищожността на решения на ОСС по смисъла на чл.137 ал.5, във вр. с ал.4 от ТЗ, като се твърди, че процесното решение, отговарящо на формата за действителност не е нищожно и се настоява, че решение по чл.139 ал.2 от ТЗ, което не е взето единодушно не е нищожно, а би било незаконосъобразно. Развити са подробни съображения, освен за недопустимост и за неоснователност на иска по чл.74 от ТЗ. Иска се обжалваното решението да бъде обезсилено, като недопустимо, евентуално – отменено и постановено друго, с което искът за нищожност на атакуваните решения на ОСС да бъде отхвърлен и при разглеждане на евентуалния иск по чл.74 от ТЗ – същият също да бъде отхвърлен.

В представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемите страни – Р.

С. Д. и Б. А. К., оспорват изцяло подадената въззивна жалба.

С постъпилата въззивна жалба и отговора на същата не са заявени доказателствени искания.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.124 от ГПК – за нищожност на решение на ОСС и евентуален - чл.74 ал.1 от ТЗ.

Ищците в първоинстанционното производство, въззиваеми страни в настоящето – Р. С. Д. и Б. А. К., в предявената искова молба срещу „В.“ ООД, са изложили следните твърдения: Двамата са съдружници в ответното ООД като всеки един ищец притежава по 25% от капитала му, което е 25 дяла на стойност 2 500лв. Третият съдружник е М.С.Д., собственик на останалите 50% от капитала, което е 50 дяла на стойност 5 000лв. По водено между 3 страните т.д. №117/2021г. на ПОС, в съдебно заседание на 16.07.2021г., ответното дружество, чрез процесуалния си представител, представя по делото документ, наименован „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ от 10.12.2020г.“, според който на 10.12.2020г. е проведено общо събрание на съдружниците с неприсъствено взети решения, на което ищците са изключени от дружеството, дяловете от капитала им са поети от М.Д.; ищцата Р. Д. е освободена като управител и за вбъдеще дружеството да се представлява само от управителя М.Д.; изменена е формата от ООД на ЕООД като едноличният собственик на капитала е приел нов учредителен акт. Ищците твърдят, че „взетите“ неприсъствени решения от ОСС на дружеството са нищожни – липсващи/невзети такива.

Документът съдържа единствено еднолично волеизявление на съдружника М.Д.. Само едно от трите лица, имащи качеството на съдружник, е приело решенията, поради което няма приети от ОСС решения. Възразяват, че не са заявили писмено съгласие за посочените в документа решения по реда на чл.139 ал.2 от ТЗ, поради което подписът само на М.Д., независимо от нотариалната заверка на подписа и на съдържанието, не могат да обосноват валидно взети решения. Решенията, взети с протокола от 10.12.2020г. не са заявени за вписване в ТР.

При условието на евентуалност ищците се позовават на незаконосъобразност на взетите решения, ако такива се докажат като съществуващи. Основанията за незаконосъобразност се свеждат до нередовно свикване на ОСС. Ищците не са получили покани за такова общо събрание.

Не са заявявали писмено съгласие за решения по този протокол. Не са получавали предупреждение за изключване. За нарушени се сочат разпоредбите на чл.139, чл.140 ал.4 и чл.126 ал.3 от ТЗ. В изготвения документ „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ от 10.12.2020г.“ не са посочени мястото и часа на провеждане на ОСС, съответно на взетите неприсъствено решения.

Искането, с което е сезира съдът, е да се постанови решение, с което да се приеме, че решенията, обективирани в „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ ООД от 10.12.2020г.“, са нищожни като липсващи /невзети/ решения от общото събрание на съдружниците на ответното дружество. Евентуално, при неразглеждане или отхвърляне на главния иск, да бъдат отменени всички решения, обективирани 4 в „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ ООД от 10.12.2020г.“ като незаконосъобразни, поради противоречие на същите с повелителните норми на закона и нормите на дружествения договор.

В представения в срока по чл.367 ал.1 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „В.“ ООД оспорва изцяло предявения главен и евентуален иск. Възраженията по допустимостта и основателността на исковете се поддържат и във въззивната жалба и се свеждат основно до доводи, че твърдяната от ищците нищожност на решенията обективира основанията за незаконосъобразност, а искът по чл.74 от ТЗ е предявен извън рамките на преклузивния срок и за ищците липсва правен интерес от предявяването му, тъй като са изключени като съдружници с оглед незабавното действие на решенията на ОСС във вътрешнодружествените отношения.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Крайните изводи на окръжен съд Пловдив следва да бъдат споделени изцяло. Това се налага от анализа на установената пред него фактическа обстановка, с нищо ново непроменена и пред настоящата инстанция, от правилността на направените правни изводи.

Упражнената искова защита, както по иска за нищожност, така и по евентуалния иск по чл.74 от ТЗ е насочена срещу решения, обективирани в протокол 10.12.2020г., наименован „Протокол за неприсъствено решение на Общото събрание на съдружниците в „В.“ ООД“. Взетите решения по т.1 – т.3 от протокола са за изключване на двамата ищци като съдружници на основание чл.126 ал.3 т.3 от ТЗ, за освобождаването на Р. Д. като управител, приемане на решение дружеството да се представлява само от М.Д., за поемане на дяловете на двамата изключени съдружника Р. Д. и Б. К. от М.Д..

Протоколът е подписан само от М.Д. в качеството на съдружник и е с нотариално заверка на подписа на М.С.Д. с рег. № 4549 и на съдържанието на протокола с рег. № 4550, направена на 10.12.2020г. от Нотариус Е.Н. с рег. № ... на НК, нотариус с район РС А.град.

От наименованието на този документ, а и няма спор, че се касае за акт по смисъла на чл.139 ал.2 от ТЗ – неприсъствено решение на върховния орган на дружеството „В.“ ООД, с членствен състав ищците Р. К.а и Б. К. с дялово участие по 25 дяла на стойност по 2 500лв. и М.Д. с дялово участие 50 дяла на стойност 5 000лв., като дружеството се представлява и управлява от М.С.Д. и 5

Р. С. К.а - заедно и поотделно /справка ТРРЮЛНЦ/.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за недопустимост на иска за нищожност на така взетите решения, съответно – на постановеното по този иск решение, аргументиран с липса на обосноват правен интерес за ищците в исковата молба. Правен интерес от позоваването на нищожност има всяко лице, чиито права са засегнати от съществуването или несъществуването на едно правоотношение. Наличието или липсата на правен интерес се преценява според твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и пасивно легитимираната страна. Налице е правен интерес от установителен иск за нищожност, когато, според твърденията в исковата молба, правният спор засяга пряко или косвено правната сфера на ищеца, като наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба. А обоснованите твърдения на ищците в исковата молба са за наличие в правния мир на акт, с който се преустановяват/прекратяват членствените им правоотношения на съдружници в ООД. Очевидно е, че се касае за защитим засегнат конкретен правен интерес, като не е необходима конкретна обосновка за такъв, щом като правният интерес е изводим от обстоятелствата, изложени в исковата молба.

Неоснователно е и оплакването на жалбоподателя, че, при произнасяне по иска за нищожност на решенията на ОСС, съдът е нарушил диспозитивното начало, аргументирано с доводи, че ищците не са релевирали нищожност на процесните решения на ОСС в сочената от тях хипотеза на липсващи/невзети решения на ОСС, а окръжният съд е доразвил оплакванията в исковата молба. С исковата молба ясно, макар и лаконично, е релевирана специфичната нищожност за решение на върховния орган на ООД – тази на липсващи/невзети решения, аргументирана с твърдения, че въпросните решения са взети без съгласието на съдружниците - ищци. Съдът не е нарушил рамките на диспозитивното начало, излагайки решаващи мотиви в тази насока, изяснявайки защо приема въпросните решения за нищожни, като липсващи/невзети такива.