Решение № 147 от 21.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Благоевград, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Г. Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500155 по описа за 2023 година

Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба подадена от адв. Г. Ц., процесуален представител на Л. С. Б., с ЕГН **********, срещу Решение № 900381/20.12.2022 г., постановено по гр. дело № 167/2020 г., по описа на Районен съд Сандански, с което е отхвърлен, като неоснователен иска предявен от Л. Б. против ГД“ПБЗН“, за заплащане на сумата от 1 805,56 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.02.17г. до 31.01.20г., изчислено след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение, като постановено в противоречие с материалния закон и със събраните по делото доказателства, за което се излагат следните доводи:

Въззивната жалба е посочено, че за да постанови своето решение съдът приема, че е налице разминаване между КТ и ЗМВР относно нормалната 1 продължителност на нощния труд, като чл. 140, ал. 1 от КТ предвижда нормалната продължителност на нощния труд е до 7 часа, а чл. 187, ал. 1, изр.

2 от ЗМВР-8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з[1]776/29.07.2016г. /както и предходната такава-отменената Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи/ не е предвидена методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни, за разлика от отменената Наредба № 8121.3-407/11.08.2014г., в която такова правило /при сумарно отчитане на отработеното време общият брой положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/ е било установено в чл. 31, ал.. 2 /аналогично на правилото на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/. Приел е, че при тази законодателна уредба по въпроса дали нощният труд на служителите от МНР следва да се заплаща след преизчисляването му с коефициент ,.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, или следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, съдебната практика е противоречива, поради което има образувано тълкувателно дело № 1/2020г. на ОСГК на ВКС. Посочва се, че по последното няма постановено тълкувателно решение, но има постановено решение на Съда на Европейския съюз, Люксембург, по дело С-262/20, образувано по преюдициално запитване на Районен съд Луковит за тълкуване нормите на Директива 2003/88ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., относно някои аспекти на организирането на работното време на полицаи и пожарникари и съответствието им с националното законодателство. Посоча, че, изхождайки от мотивите на решението на Съда на Европейския съюз, Люксембург, по дело С-262/20, съдът счита, че следва да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и издадената въз основа на него Наредба №8121з-776/29.07.2016г, а не КТ и издадената въз основа на него Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е воля на законодателя да определи каква да е нормалната продължителност на работното време на служителите в МВР, в частност и на пожарникарите, които полагат нощен труд, като приетото от законодателя не е в разрез с минималните изисквания относно нормалната продължителност на нощния труд по Директива 2003/88ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г., относно някои аспекти на 2 организирането на работното време, като Директивата не съдържа и изискване за разлика или съотношение между нормалната продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на дневния труд, поради което продължителността на нощния труд може да се определя независимо от продължителността на дневния труд. Твърди, че законодателното разрешение относно по-дългата нормална продължителност на нощния труд на служителите в МВР в сравнение с нормалната продължителност на работниците/ служителите по трудово правоотношение по КТ, не води до дискриминация на първите, тъй като предвидената разлика в правната уредба е наложена от обективните характеристики на функциите, които изпълняват служителите на МВР, свързани със защита на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарната безопасност на населението. Посочва, че освен това, липсата на правило за трансформацията на нощните часове в дневни е компенсирана от законодателя с други права и привилегии на служителите от МВР, като например по-продължителен платен годишен отпуск, по-голям размер на обезщетението при пенсиониране в сравнение с предвидените такива за работниците и служителите по трудови правоотношения, както, и съобразявайки, че ЗМВР е специален закон спрямо общия КГ отхвърля предявения иск. Излага, във въззивната жалба, че тези изводи на първоинстанционният съд са направени в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства, също така и в противоречие с практиката на ВКС. Твърди се, че безспорно ищецът е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/. Посочва се, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Сочи се, че предявеният от ищеца пред Районен съд Сандански осъдителен иск намира правното си основание в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 187, ал, 5, т.

2 от ЗМВР във вр. с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ във вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуване на нощния труд в дневен.

Същият е държавен служител, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР - чл. 142, ал. 1, т.1 от ЗМВР, чийто статут се урежда от ЗМВР /чл.142, ал.2 от ЗМВР/. Предвид характера на заеманата длъжност през 3 процесния период, ищецът е полагал труд през нощта между 22 ч. и 06 ч., съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Твърди се, че спорният въпрос по настоящото дело е дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служителите на Министерството на вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ и в частност чл. 9, ал. 2 от същата наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закона за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, по който въпрос, поради наличие на противоречива съдебна практика, с Разпореждане от 26.02.2020г. на ВКС е образувано тълкувателно дело № 1/ 2020 г. на ОСГК на ВКС, по което дело действително към настоящия момент все още не е постановено тълкувателно решение.

Посочва се, че в голямата си част от съдебната практика, според която в ЗМВР и в приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от 2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и поради това следва да се прилагат разпоредбите на НСОРЗ /чл. 9, ал. 2/, а именно, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време, в каквато насока е преобладаващата съдебна практика в страната, вкл. на СГС /Решение № 4694/26.06.2019г. по в.гр.дело № 12829/2018г./ и Окръжните съдилища на Бургас, Варна Пловдив, Плевен, Ямбол и други. Твърди се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Сочи си, че в разпоредбата на чл. 143, ал.

1 от КТ се съдържа легално определение за извънреден труд - това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Посочва, че по силата на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на 4 държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5дневна работна седмица. Сочи, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени сумирано за тримесечен период. Посочва се, че съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 от ЗМВР е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди се, че на основание посочената законова делегация са приети Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./, като впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з[1]407/11.08.2014г., Наредба №8121з- 592/25.05.2015г. и Наредба №8121з[1]776/29.07.2016г. са аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба№8121з[1]776/29.07.2016г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Посочва се, че в разпоредбите на чл.31 от Наредба №8121з592/25.05.2015г. и Наредба № 8121 з- 776/29.07.2016г. е предвидено, че отработеното време между 22.00 и 06.00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи 5 методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР. Сочи се, че съгласно чл. 188, ал. 2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на КТ, в който по силата на чл. 9, ал. 2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефицент е1.143. Твърди, че основният мотив на първоинстанционния съд е, че ЗМВР е специален закон спрямо общия КТ.