Решение № 1222 от 11.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1222 гр. София, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20231110207672 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш (ЕФ) № 8505061262 издаден от Национално тол управление (НТУ) към АПИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Недоволно от издадения електронен фиш е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба, го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се изтъква, че процедурата по издаване на ЕФ по реда на чл.189ж, ал.1 ЗДвП е неприложима към нарушението по чл.179, ал.3б ЗДвП. Освен това се сочат празноти в съдържанието на атакувания акт, в частност липса на данни за орган издал ЕФ, което не дава възможност да се прецени неговата компетентност, непълно посочване на място на нарушението, доколкото не е посочен тол- сегмент, както и ненадлежно описание на изпълнителното деяния, формулирано при алтернативност, същото въобще, както и несъответствие на фактите с нарушението, за което е наложена санкция. Наред с това се изтъква, че е налице несъответствие между описанието на нарушението, съгласно което същото се е изразило в движение без заплащане на дължимата пътна такса и дадената правна квалификация по чл.102, ал.2 ЗДвП, който регламентира задължението за собствениците на ППС да не допускат движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса. В допълнение се изтъква, че издаването на ЕФ по ново- утвърдения образец е индиция за неспазване на сроковете по чл.34 ЗАНН, като в подкрепа на приложимостта на посочения давностен срок и към ЕФ се привежда незадължителна съдебна практика, както и се изтъква, че началото на същия се поставя от момента на заснемане движението на ППС. Най-сетне в жалбата се излагат доводи за неизправност на конкретното устройство, за което се твърди да е засякло нарушението, доколкото не са ангажирани каквито и да е доказателства за противното.

1

В заключение се излагат доводи за наличие на двойно санкциониране от страна АПИ, доколкото освен имуществената санкция, наложена с атакувания електронен фиш, то е предвидено и отделно заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 ЗП, неизпълнени на изискването доставчика на ЕУЕПТ да уведоми незабавно в случай на недекларирана пътна такса, произтичащо от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. както и за маловажност на случая, несъразмерност на наложената имуществена санкция и несъответствие с нормативни актове на ЕС в частност Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподателя, редовно призовано се представлява от адвокат А., която поддържа искането за отмяна, като акцентира върху факта, че задължени за предаване на тол декларации към АПИ имат националните доставчици на услуги, а не превозвачите, съгласно чл.13 Наредбата за заплащане на тол таксите и Директива 2019/520. Доводите подробно са развити в представени писмени бележки.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание въззиваемата страна- НТУ при АПИ, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт Георгиева, която моли за потвърждаван на електронния фиш, като правилен и законосъобразен, издаден в предвидената форма и ред, от компетентно длъжностно лице. Представени са подробни писмени бележки в подкрепа законосъобразността на атакувания акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. "Цар Борис III", № 3, ет.8 представлявано от управителя си.

В търговската си дейност дружеството използвало специален автомобил марка „ИВЕКО“, модел "ЕВРОКАРГО" с рег. № СА *** НВ, с техническа допустима максимална маса 14 000 кг т.е. над 12 тона, с брой оси 2, собственост на „***“ ЕООД.

На 23.12.2021г. в 15:14 часа посоченото по-горе пътно превозно средство, собственост на дружеството, а именно специален автомобил марка „***“, с рег. № СВ *** НВ, с техническа допустима максимална маса 14 000 кг т.е. над 12 тона, с брой оси 2, се движело по път А-6(АМ „Европа), част от платената пътна мрежа. При км 50+427 на посочения пътен участък, съответен на път II-18 от Републиканската пътна мрежа км 1+050, между разклона за Нови Искър и пътен възел „Илиянци“, била изградена и експлоатирана от АПИ стационарна контролна точка с № 1018, част от електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона (тол) и на база време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т.

(електронна винетка). За посоченото устройство бил издаден Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка.

При преминаване на посоченото по-горе моторно превозно средство, а именно специален автомобил с рег. № СВ *** НВ, през посочената контролна точка, част от системата на НТУ, същото било заснето, като при това обаче не се установило наличие на валидни маршрутна карта или тол декларация, чрез които да се остойности и заплати преминаването през съответния пътен участък. Приложени са статични изображения във вид на снимков материал на пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, както и на основание чл.167а, ал.3 ЗДвП бил създаден доказателствен запис в електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1, ЗП, с номер на нарушението D3F4FBA42AF6689EE053011F160A17F8.

2

Въз основа на същия бил генериран процесният Електронен фиш (НП) № 8505061262 от издаден от Национално тол управление(НТУ) към АПИ на „***“ ЕООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 2500(две хиляда и петстотин) лева на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. ал.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства- Електронен фиш (НП) № 8505061262, Свидетелство за регистрация на МПС част I № 007414253, създаден доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3- 3в от ЗДвП /извлечение за нарушение № D3F4FBA42AF6689EE053011F160A17F8, снимков материал от устройство № 1018, Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка, Доклад от АПИ ОПУ-София изх. № 66-Соф232/17.02.2023г., Заповед № РД-11-983/13.09.2021г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ; образци на Електронен фиш, Протокол № 28765/21 от 09.09.2021г. на Управителния съвет на АПИ, извлечение от електронната система на АПИ за генериране на Е Ф № 8505061262, Становище на отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ към НТУ относно стойността на дължима сума за сегмент от платената пътна мрежа, както и останалите документи, приложени по делото, включително фотоснимки на превозното средство. Съдът възприема приложените по делото писмени доказателства в тяхната цялост като логични, последователни съответни помежду си. Те не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима, като преценена по същество се явява основателна в искането за отмяна на електронния фиш по изложените подолу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и на дружествотожалбоподател е наложена санкция въз основа на Електронен фиш № 8505061262, издаден от НТУ при АПИ. При това обаче съдът намира, че издаването на електронния фиш за санкциониране на нарушение на посоченото в същия основание- чл.187, ал.2, т.3 вр. 179, ал.3б ЗДвП е недопустимо и влиза в разрез с нормативната уредба. По правило облекчената процедура за санкциониране на административните нарушения чрез издаване на електронен фиш, вместо съставяне на АУАН и НП, въвежда изключение от общите правила на ЗАНН, поради което е допустима единствено в изрично предвидените случаи. По отношение на нарушенията свързани с експлоатацията на платената пътна мрежа този въпрос е регулиран в чл.189ж, ал.1 ЗДвП, който допуска електронен фиш за нарушение установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП да се издава единствено в случаите по чл.179, ал.3 ЗДвП, но не и в останалите случаи, в частност при нарушение по чл.179, ал.3б. Налице са съществени различия между двата състава на административно нарушение, като субект на отговорността по за административно нарушение по чл.179б, ал.3 е водачът на ППС, преминало по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена таксата по чл.10, ал.1, т.1 ЗП т.е. единствено физическо лице, което управлява превозното средство към момента на нарушението, а не ЮЛ собственик на автомобила,санкционирано с обжалвания ЕФ, а наред с това се касае за различно изпълнително деяние.

Нормата на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, която предвижда възможност за издаване на 3 електронен фиш, поради ненадлежно изпълнение на задължението за заплащане при преминаване на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се отнася единствено до нарушението по чл.179, ал.3 ЗДвП, което има коренно различен субект и изпълнително деяние от нарушението, за което е издаден атакувания Електронен фиш № 8505061262. Този извод не се променя от текста на чл.189ж, ал.7 ЗДвП, в който действително се говори за ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3-3б ЗДвП, но доколкото с цитираната разпоредба се урежда единствено влизането в сила на санкционния акт чрез препращане към чл.189, ал.10 ЗДвП, то от същата не могат да се правят изводи водещи до разширяване на приложното поле на електронните фишове при липса на изрична законодателна воля в текста на чл.189ж, ал.1 ЗДвП, доколкото подобен подход съставлява разширително корективно тълкуване, което е недопустимо в санкционните производство по аргумент от чл.46, ал.3 ЗНА.

В допълнение следва да се изтъкне и обстоятелството, че в настоящия случай, дружеството- жалбоподател е санкционирано за нарушение по чл.187а, ал.2 ЗДвП, което се изразява в "допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата", за което пък въобще липсва каквото и да е нормативно основание за издаване на електронен фиш, като препращането във всяка от трите точки на разпоредбата към текстовете на чл.179, ал.3 до 3б ЗДвП касае определяне размера на имуществената санкция, а не реда за налагането й.

Поради изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е приложил облекчения ред по санкциониране чрез електронен фиш, за нарушение по чл. 187а, ал.2, т.3, вр.чл.179, ал. 3б от ЗДвП, вместо общия ред на ЗАНН включващ съставяне и връчване на АУАН и последващо издаване на НП, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, отклонил се е от императивни законови разпоредби, с което в значителна степен е ограничено правото на защита на нарушителя, в частност възможността да направи възражения по при съставянето на акт или в срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН, да представи доказателства в подкрепа на своите твърдения и евентуално – оспори фактическите констатации на контролните органи. Посоченото процесуално нарушение от категорията на съществените е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на атакувания електронен фиш. (изрично в този смисъл и практиката на касационната инстанция- Решение № 4461/05.07.2023г. по адм.д. № 3606/2023г., Решение № 4438/05.07.2023г. по адм.д. № 3117/2023г., Решение № 6424/30.10.2023г. по адм.д. № 6809/2023г., Решение № 7197 от 23.11.2023г. по адм.д. № 10085/2023г., Решение № 190 от 08.01.2024г. по адм.д. № 9916/2023г. всички по описа на АССГ)