Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 10.06.2026, Районен съд - Нова Загора

Съд
Районен съд - Нова Загора
Дело
Административно наказателно дело 130/2026
Вид
Решение № 54
Подписан
10.06.2026
В сила
01.10.2026
Състав
РОСЕН КИРИЛОВ ЖЕЛЯЗКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
  • чл.14, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Нова Загора, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно наказателно дело № 20262220200130 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на С. Е. П. с ЕГН ********** и адрес: *** против НП № 260306-000062/06.02.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Посочва, че процесното МПС не е негова собственост и не е знаел, че е дерегистрирано.

Моли обжалваното НП да бъде отменено поради следните съображения:

Липса на субективна страна - непредупреден собственик и водач.

Сочи, че съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП служебното прекратяване на регистрацията на МПС, поради липса на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ било обусловено от спазване на задължителна процедура по уведомяване. Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по тълк.дело № 3/2022 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС категорично приема, че не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, управляващ МПС с служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, без собственикът да е бил уведомен.

Навежда се, че в настоящия случай от материалите по преписката не се установявало, нито било доказано, че след служебното прекратяване на регистрацията на 23.12.2025 г., собственикът М.К.П. е уведомена по надлежния ред. Освен това жалбоподателят бил водач, а не собственик на автомобила, и не било доказано той да е имал каквото и да е знание за прекратената регистрация.

Посочва се, че Административен съд - Благоевград в Решение № 612 от 20.02.2026 г. по к.а.н.д.№ 2496/2025 г. изрично приема, че субективната страна на деянието - наличие на знание от страна на водача за прекратената регистрация - не била доказана, когато няма данни собственикът да е уведомен. При липса на знание деянието не съставлявало 1 административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН.

Твърди също, че процедурата по уведомяване не била спазена.

Съгласно действащата към 28.12.2025 г. редакция на чл.143, ал.10 от ЗДвП (след изм.ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г.), преди служебното прекратяване на регистрацията, Информационният център по чл.574, ал.10 от КЗ бил длъжен да уведоми собственика на МПС и да му предостави 14-дневен срок да представи доказателства за валидна застраховка. Едва след изтичане на този срок Гаранционният фонд уведомява регистрационния орган, а едва тогава може да се пристъпи към служебно прекратяване.

В административната преписка липсвали каквито и да било доказателства, че Информационният център е изпратил уведомление до собственика и че е изтекъл предвиденият 14-дневен срок. Тежестта на доказване била върху административния орган, издал постановлението - той бил длъжен да установи всички факти, даващи основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност. Тази тежест не била изпълнена.

Посочената практика - включително тази на Административен съд - Благоевград по к.а.н.д.№ 2496/2025 г. - ясно указва, че простата справка в РСОД и ОДЧ за служебно прекратена регистрация не била достатъчна. Необходимо било да е изпълнена цялата процедура по уведомяване, включително изтичането на 14-дневния срок. Само при тяхното изпълнение управлението на МПС с прекратена регистрация можело да се приравни на управление на нерегистрирано МПС по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП.

Тълкувателното постановление № 2/2023 г. на ВКС и ВАС не било загубило сила след измененията на ДВ, бр.64/2025 г. - посочената практика изрично приемала, че е променен само органът, задължен да уведоми собственика (от ОД на МВР - към Информационния център), но задължението за уведомяване като такова било запазено. Следователно Тълкувателното постановление продължавало да действа и било задължително за настоящото производство.

С оглед на изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Наказателно постановление № 26-0306-000062/06.02.2026 г.. издадено от Началник Група в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Ответникът - началник група РУ-Нова Загора при ОДМВР- Сливен, не се явява и не се представлява. В съпроводителното писмо оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

Бяха разпитани актосъставителя П. К. Н. и свидетеля С. Ц. Д..

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 28.12.2025 г. около 10:50 часа в гр.Нова Загора по ул.„Патриарх Евтимий“ до кръстовището образувано с улица „Васил Левски“ в посока запад-изток, С. Е. П. с ЕГН ********** и адрес: *** управлявал лек автомобил „Мерцедес ГЛК 320 ЦДИ 4 МАТИК“ с регистрационен номер ***, собственост по М.К.П. с ЕГН ********** и регистрацията му била служебно регистрация на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП считано от 23.12.2025 г.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № GA 4766953 от 28.12.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свид.Н. и свид.Д., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не 2 се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е управлявал лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена. В този смисъл е налице осъществено от обективна страна административно нарушение. От субективна страна обаче не са събрани доказателства, че е налице умисъл при извършване на нарушението от наказаното лице. Последният не е бил наясно, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Напротив – дори е приложена Декларация от собственичката на автомобила, че на процесната дата е предоставила за временно ползване автомобила си на жалбоподателя и към онзи момент не била уведомила същия, че за МПС-то е изткла ЗЗ „ГО“, тъй като не знаела за същото.

Управляваният автомобил не е собственост на С. Е. П., а на М.К.П.. В случая жалбоподателят бидейки само водач, но не и собственик и доколкото не се събраха доказателства, че е бил уведомен от собственика и да е бил наясно с дерегистрацията, то съдът намира, че не е извършил вмененото му административно нарушение, поради липса на умисъл.

Очевидно собственикът не е изпълнил произтичащото от посочената норма задължение, поради което е последвало служебно прекратяване на регистрацията, без това обстоятелство да е известно на ползващия автомобила водач към датата на нарушението.

Това обстоятелство изключва субективния елемент при извършване на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Незнанието на водача П. за служебно прекратената регистрация води до категоричен извод, че вмененото нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Незнанието на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, изключват умисъла - арг. от чл.14, ал.1 от НК вр. чл.11 от ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи отговорността.

Гореизложеното обуславя извод, че санкционираното лице не е действало виновно, а оттам извършеното от него не съставлява административно нарушение. (в този см. Решение № 2077 от 14.11.2024 г. на АдмС - Сливен по к.а.н.д.№ 476/2024 г.).

С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължи присъждането на разноски, но такива не са претендирани.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ НП 26-0306-000062/06.02.2026 г., издадено от началник група РУ-Нова Загора при ОД МВР - Сливен, с което на основание чл.175, ал.3 от Закона за движение по пътищата на С. Е. П. с ЕГН ********** и адрес: *** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________ 4