Решение № 353 от 23.04.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. гр. Хасково, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20255640100315 по описа за 2025 година

Предявени са от „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД, ЕИК 126004284, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково, ул.“Сакар“ № 2, против Б. М. А., ЕГН **********, от ****************, искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, предодставял ВиК услуги на ответника за имот на адрес - ****************, който в качеството на потребител ги получавал и ползвал на посочения адрес, а ползваните на този адрес услуги се отчитали по партиди с абонатен № 146024 и № 146025. В случая партидите били две, тъй като поради конструктивни особености на жилищния блок, жилището на ответника се водоснабдявало чрез две вертикални водопроводни тръби, като в апартамента били монтирани и два индивидуални водомера, чрез които се отчитала консумацията на вода за имота. Съгласно чл.23 ал.1 и ал.3 от ОУ ищцовото дружество начислявало ежемесечно количество изразходвана вода на ответника, съобразно реално отчитане на водомера му, а в месеците, когато ответникът не осигурявал достьп до измервателното си средство, консумацията на ВиК услуги била определяна служебно на база средния месечен разход от предходните два редовни отчета на водомера. При последващо отчитане на показанията на водомерите количеството служебно 1 начислена вода било изравнявано в съответствие с реалното потребление на ответника. На ответника не била начислявана вода, когато не е бил осигуряван достъп за засичане на водомера и при наличие на данни от съседи, че ответникът и семейството му действително реално отсъстват от жилището. На основание чл.32, ал.4 от Наредба № 4 и чл.23, ал.4 от ОУ, отчитането на водомера се осъществявало чрез използването на електронен карнет, чрез въвеждане на реалните или служебно начислените показания на водомера в таблет от инкасатор - служител на „ВиК“ ЕООД Хасково и дистанционно пренасяне на данните от таблета в електронните карнети на потребителя по потребителските му партиди с № 146024 и № 146025. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ на „ВиК“ ЕООД Хасково, ВиК операторът издавал ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества ВиК услуги. В полза на потребителите бил установен 30-дневен срок след датата на фактуриране за плащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги. След изтичане на установения 30-дневен срок настъпвал падежа на задължението и на основание чл.84, ал.1 от ЗЗД потребителите изпадали в забава. Налице били незаплатени задължения по двете партиди на ответника за сума в общ размер на 715.83 лева – главница за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г. и 116.60 лева – лихва за забава за периода от 13.08.2021г. до 03.09.2024г. Тъй като ответникът не заплатил посочените задължения, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до РС-Хасково и въз основа на него било образувано Ч.гр.д. № 2451/2024г., по което съдът издал заповед за изпълнение. Заповедта била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партиди № 146024 и № 146025, дължи на ищеца сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 2451/2024г. по описа на Районен съд-Хасково, а именно: сума в общ размер на 715.83 лева, представляваща сбор от главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г. на адрес: ****************; сума в общ размер на 116.60 лева, представляваща сбор от обезщетения за забава върху тези главници за периода от 13.08.2021г. до 03.09.2024г.; както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.09.2024г. до окончателното й изплащане. Претендира направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото производство.

Назначеният на ответника особен представител оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли съда да отхвърли същия.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени публично известни Общи условия на дружеството ищец за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ ЕООД – Хасково. В чл.33, ал.2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат ползваните ВиК услуги, съгласно чл.

33, ал. 2, а именно в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Слез изтичане на този срок потребителят изпада в забава и дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 156, том I, рег. № 2735, дело № 149 от 23.05.2017г. на Нотариус В. С., рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара на Република България, ответникът Б. М.

А. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот, а именно: Апартамен № 85, с площ от 75 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, намиращ се в ****************, представляващ Самостоятелен обект в сграда – жилище, с предназначение: жилище, апартамент, съставляващ имот с идентификатор ***, който обект попада в сграда № ***, в поземлен имот № ***, с брой нива на обекта: 1 брой, при съседни самостоятелни обекти на същия етаж: *** и ***, под обекта: *** и над обекта: ***, ведно с прилежащите му и неразделни части:

Избено помещение № 85 с площ от 2.89 кв.м., при съседи: К. и А. К. и от две страни коридор, както и 0.907 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова от отстъпеното право на строеж върху имот, съгласно схема № 15-21280710.05.2017г. на СГКК – Хасково по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК.

По делото е представено и Заявление, вх. № 05-559/10.07.2017г., подадено от Б. М. А. до управителя на „В и К“ ЕООД – гр.Хасково, с което ответникът по делото е поискал да се прехвърли партида за такса вода на обект, намиращ се на адрес – ****************, от името на лицето В. Х. П. на името на лицето Б. М. А.. В заявлението са попълнени от служебно лице на „ВиК“ ЕООД номерата на двете партиди на жилището: № 146/24 и 146/25.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 2451/2024г. по описа на Районен съд - Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 14409/11.09.2024г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 1193/19.09.2024г. за сумата в размер на 715.83 лева – главница, представляваща неплатени задължения за водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г., за обект, находящ се в ****************; 116.60 лева – обезщетение за забава за периода от 13.08.2021г. до 03.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.09.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски, от които 25 лева за държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Посочено е в заповедта, че вземането произтича от неизпълнение на задължение на длъжника за заплащане на водоснабдителни и канализационни услуги за периода от 15.07.2017г. до 05.08.2024г. за обект, находящ се в ****************, по потребителски партиди № 146024 и № 146025.

Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, като съдът е указал на заявителя, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за установяване на вземането си, и последният е сторил това в законоустановения едномесечен срок.

По искане на ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Р. К., чието заключение възприема като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че в счетоводството на ищеца правилно са отразени спорните задължения на ответника за доставените му от ищеца услуги по процесните фактури по потребителски партиди № 146024 и № 146025: партида № 14024 – главница: 330.25 лева и лихва 61.05 лева; партида № 14025 – главница: 385.88 лева и лихва 55.55 лева. Същите съществуват като салда по сметка 444/1 съдебни вземания, превалутирани в евро към 01.01.2026г. Вещото лице посочва още, че изчислението на задължението за законна лихва за претендирания период е отразено правилно.

Съобразена е началната дата, която е след изтичане на 30-дневен срок от издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.1 от Общите условия и крайна дата 13.06.2024г. Лихвите за забава по партиди са: партида 146024 – 61.05 лева и партида 146025 – 55.55 лева, или общо 116.60 лева. Констатирано е още от вещото лице, че от извлечение на сметка 444/1 съдебни вземания е видно, че липсват плащания по задълженията за главница и за лихви. Вещото лице е категорично, че процесните фактури са издадени на база отчетите за консумираната вода, отразена в ел. карнети по партиди и периоди. Отразена е разлика между старо и ново показание, която, съобразена с цените, определени от КЕВР, формира стойността на задължението по всяка фактура.

На въпрос, поставен в отговора на исковата молба от назначения на ответника особен представетил, а именно: „Отразен ли е в счетоводната система/програма на дружеството ищец начина на изпращане, респ. получаване на процесните фактури от ответника“, вещото лице отговаря, че липсват данни за това как ищцовото дружество изпраща фактурите, респ. как се получават те от ответника.

По делото бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ж. С. Г. /ангажирана от ищеца/. Показанията на тази свидетелка 4 съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, които са процесуално допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжник в едномесечния срок от уведомяването му, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Разгледани по същество, исковете се явяват основателни по следните съображения:

От събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение. Неговата правна регламентация се намира в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор «ВиК» ЕООД - Хасково. Съобразно чл.8, ал.3 от Наредбата, Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник или в случая от 11.08.2006г. В чл.8, ал.4 от Наредбата е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да предложат различни условия, но в настоящия случай няма такива данни. В тази връзка следва да се има предвид и че според чл.293, ал.1 от Търговския закон за действителността на търговска сделка, каквато е налице между страните по настоящия спор, е необходима писмена или друга форма само в случаите, предвидени в закон, а в цитираните по – горе нормативни актове не се съдържа такова изискване. Съществуването на това правоотношение между страните по делото съдът приема за установено в случая чрез издадените фактури. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът в качеството си на оператор, предоставящ услугите водоснабдяване и/или канализация, е бил задължен да доставя вода за питейно-битови нужди, а ответникът като потребител е следвало именно да заплаща отчетеното количество вода в 30-дневен срок след датата на фактуриране на дължимата сума.