Определение № 3100 от 14.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3100 гр. София, 14.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно частно гражданско дело № 20231000503246 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал.2 ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Й. Ш. против определение от 26.09.2023г по гр.дело № 881 /2023г на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба против отказа на ДСИ при РС Благоевград да вдигне наложен запор на движима вещ –МПС по изп.дело № 301/2022г по описа на ДСИ при РС Благоевград.

В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Изтъкват се доводи, че липсата на позоваване на несеквестируемост на въпросния автомобил не означава, че не са налице други предвидени в чл.435, ал.2 ГПК предпоставки. Твърди, че още с първата си молба е посочил като основание фактът, че в срока за доброволно изпълнение /преди налагане на процесния запор/ се е издължил изцяло, плащайки към взискателя дължимата издръжка за минало, така и за текущо време и нищо не е налагало запориране на собственото му МПС. Твърди също, че освен незаконосъобразен, запорът върху движимата вещ нарушава гражданските му права. Изтъква се още, че въпреки изброяването на всички точки на ал.2 на чл.435 ГПК, съдът не е намерил основание за допустимост, макар и отказът на съдия изпълнителя да прекрати изпълнителното производство да подлежи на обжалване.

Поради изложеното, се иска отмяна на обжалваното определение и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи жалбата, ведно с произтичащите от това последици.

В срок насрещната по жалбата страна З. Г. Ш. е подала отговор, с който е заела становище за недопустимост на жалбата с оглед, че се оспорват изпълнителни 1 действия, които не попадат сред изчерпателно предвидените действия в чл.435, ал.2 ГПК, подлежащи на самостоятелно обжалване.

Частната жалба против определението на СГС, с което жалбата срещу посочените изп. действия е оставена без разглеждане е допустима, тъй като има преграждащо действие по см. на чл. 274, ал.1 т.1 ГПК във вр. чл.279 ГПК за по-нататъшното развитие на делото.

Разгледана по същество е неоснователна.

Жалбоподателят е длъжник по изп.дело № 301/2022г по описа на СИС Благоевград, образувано по молба на З. Г. Ш. в качеството на законен представител на Й. Ш. за събиране на присъдена месечна издръжка въз основа на изп. лист по гр.д. № 1390/2022г по описа на РС Благоевград.

Жалбата на длъжника пред БлОС е била насочена против акт на съда, с който е отказано вдигането на обезпечителен запор върху собствената му движима вещ автомобил Фолксваген Бора рег. ******** срещу действия на съдебния изпълнител, като в нея са изтъкнати оплаквания във връзка с наложения обезпечителен запор върху собствената му вещ, и че неправилно с него се гарантират бъдещи плащания, както и че се нарушават правата му на собсвеник.

Съставът на СГС с обжалваното определение е приел жалбата за недопустима, с мотивите, че посочените в нея изпълнителни действия, не попадат в обхвата на нормата на чл.435, ал.2 ГПК, които подлежат на самостоятелно обжалване пред съд.

Определението е правилно. Изводите на първата инстанция почиват на нормата на чл. 435, ал.2 ГПК, която очертава кръга актове /постановления/ и съответните действия на съдебния изпълнител, подлежащи на самостоятелно обжалване. Съгласно цитираната разпоредба длъжникът може да обжалва самостоятелно по съдебен ред само конкретно посочени изпълнителни действия. При лимитативното изброяване на подлежащите на обжалване действия и основанията за това в разпоредбите на чл. 435, ал.2 от ГПК, законодателят е отдал значение на законосъобразността на принудително изпълнение в хипотезата, когато се твърди насочване върху несеквестируемо на длъжника имущество. Според дадените задължителни разрешения в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект. Насочването на изпълнение се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост /пълна или частична/ на запорирано или възбранено имущество за събиране на определено парично вземане. Такива факти и обстоятелства, обаче не се съдържат като оплаквания в жалбата пред СГС, в която никъде не се твърди незаконосъобразност на изпълнението, като насочено против движима вещ в нарушение правилата за несеквестируемост по чл.446 от ГПК, т.е. против несеквестируем доход или имущество, от което следва, че сме изправени пред 2 процесуално недопустима жалба. Въвеждането на твърденията за несеквестируемост на запорираното имущество, следва да е заявено в жалбата срещу насочване на изпълнението пред компетентния окръжен съд, тъй като същото обосновава допустимостта на обжалването. Поради това, е недопустимо за първи път да се прави довод за несеквестируемост в жалбата, основание за образуване на производство пред апелативен съд.

Жалбоподателят е изтъкнал в жалбата си пред БлОС незаконосъобразност на изпълнението като насочено против трудовото му възнаграждение, но не поради несеквестируемост, а за незаконосъобразност поради неправилно приложение на този гаранционен механиъм по отношение на бъдещи плащания, които доводи са извън обхвата на цитираната вече норма, лимитираща подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител. Обжалваните действия на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителен запор върху собствена движима вещ с цел гараниране изпълнение на бъдещи плащания са извън обсега на актовете, подлежащи на самостоятелен съдебен котрол по чл.435 ГПК, а пътят на защита, ако се твърдят вреди от незаконосъобразни изпълнителни действия би могла да се реализира по исков ред.

Неоснователни накрая са оплакванията против обжалваното определение, акцентиращи на формалния подход на окръжния съд, който въпреки изброяването на всички точки на ал.2 на чл.435 ГПК не разгледал жалбата като такава против отказа на съдебния да прекрати принудителното изпълнение. Предметът на обжалване се извлича от фактическите твърденията в жалбата, а не от посочените правни основания, които не са обвързващи за съда, който сам поставя правна квалификация. В случая липсват и такива твърдения, доколкото в жалбата акцентът изцяло е насочен към незаконосъобразно наложения обезпечителен запор. Верни принципно са доводите на жалбоподателя, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изп. производство попада в обхвата на чл.435 ГПК, но следва да се отбележи, че съгласно чл.435, ал.1, т.6 ГПК, на самостоятелен съдебен контрол подлежи изричният отказ. В жалбата не се твърди, а и в приложеното изпълнително дело не съществува акт на съдебния изпълнител, постановен служебно или по молба на длъжника, с който да се отказва прекратяване или спиране на изпълнителното производство, за да бъде предмет на самостоятелен съдебен контрол.

В обобщение, правилни са изводите на окръжния съд, основани на задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, че подадената от длъжника жалба срещу наложен запор на движима вещ би била допустима при изложени твърдения за несеквестируемост, каквито не са направени в жалбата пред първата инстанция. Крайните изводи, че обжалваните изпълнителни действия не попадат в обхвата на чл.435, ал.2 ГПК са правилни и това ще има за последица потвърждаване на обжалваното определение.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.09.2023г по гр.дело № 881 /2023г на Благоевградски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане подадената от Р. И.

Ш. жалба против отказа на ДСИ при РС Благоевград да вдигне наложен запор на движима вещ –МПС по изп.дело № 301/2022г по описа на ДСИ при РС Благоевград.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4