Определение № 37 от 28.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37 гр. Варна, 28.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно частно търговско дело № 20263001000025 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Н. Т. Х., чрез адв. Д., против определение № 1045/19.12.2025 г. по електронно дело 20253300100547 (ГД № 547/2025) по описа на ОС- Разград, с което е оставена без уважение молба на ищцата за освобождаване от заплащането на дължима държавна такса за разглеждането на предявен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000лв. и имуществени разходи от 5400лв, дължими от застраховател, покрил риска по задължителна застраховка ГО на автомобилист, причинил вредоносното ПТП.

По предварителните въпроси: Частната жалба е подадена чрез пълномощник в изискуемия едноседмичен срок, считано от връчване на обжалваемото определение. Съдържанието на подписания с КЕП от овластен пълномощник на подателя сезиращ електронен документ отговаря на изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Обжалвания акт е издаден в процедура, по която насрещна страна не е конституирана, поради което и настоящото производство остава едностранно и жалбата е надлежно администрирана без размяна на книжа.

По допустимостта на обжалването: Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 274 ал.1 т.1 ГПК), при наличие на правен интерес от обжалването на неизгодно за жалбоподателя произнасяне, което може да препятства упражняването на правата на страната. Производството по частната жалба е процесуално допустимо Авансово дължима такса за обжалване е внесена.

Частният жалбоподател се оплаква за необоснованост на изводите на първата инстанция по предпоставките за освобождаване на страната от задължението за такса и неправилно установени факти относно финансовите възможности на молителката. Акцентира се върху установеното със събраните 1 доказателства имущественото състояние на ищцата, чийто доходи са били добросъвестно декларирани до плащания за социални помощи в размер, недостатъчен за поемане на каквито и да са допълнителни разходи над текущи житейски разходи и необходимо лечение за продължаващото възстановяване на увреденото лице. те разходи, необходими за пълноценен начин на живот и необходимото продължаващо лечение. Жалбоподателката моли за отмяна на незаконосъобразното произнасяне и уважаване на основателното искане за цялостното освобождаване както от задължението за внасяне на началните такси, така и на необходимите разноски по водене на делото.

За да се произнесе въззивната инстанция съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н. Т. Х. срещу застраховател, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове: за осъждане ответника да заплати сумата от 100 000 лева, като обезщетение за комплекс от неимуществени вреди и сумата 5400лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени вследствие настъпило ПТП с участието на лек автомобил, застрахован при ответника, ведно със съответни законни лихви от датата на подаване на застрахователната претенция до окончателното изплащане.

Държавната такса дължима по иска за обезщетение за имуществени вреди е била определена от първата инстанция на сбор от 4216лв.

С разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил възможността за освобождаване на физическите лица от заплащане на дължимите такси за определено производство, ако съдът установи, че страната няма достатъчно средства да ги заплати. Преценката на съда следва да се базира на доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му състояние, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и други обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 - 7 ГПК. Нормата има социален характер и е създадена, за да не се възпрепятства достъпа до правосъдие на материално затруднено лице.

Видно от представената декларация, домакинството на неомъжената ищца(на 60г.) е едночленно, тя не притежава имоти и спестявания, нито вземания, представляващи сигурен източник на приходи, като осигурява текущата си издръжка чрез получавана социална помощ в размер на 275лв.

Тези декларирани данни са подкрепени с удостоверение за семейното положение, справка по персоналната партида за притежавани имоти и сведение от НАП за липса на регистрирани трудови правоотношения и доходи на самоосигуряващо се лице, в което допълнително е удостоверено, че за молителката са подавани данни за осигуряване от ДСП като ползващо се от бюджетно подпомагане социално слабо лице. Действително данни за точния размер на отпуснатите на молителката в предпенсионна възраст социални помощи липсват, и след указания за нужда от доказването им, пълномощникът й изрично е поискал такива да бъдат изискани от НОИ служебно, както и да бъде снабден със съдебно удостоверение за такава информация. С определение № 1027/10.12.25г., съобщено на пълномощника едва на 18.12.25г. съдът е разпоредил издаването на удостоверението, като е обявил отказ да изиска сведенията по служебен път. Именно пропускът на страната да получи своевременно издаденото още на 11.12.25г удостоверение 2 е преценен като осуетена възможност за доказване на твърденията, ползващи страната в обжалваемия акт.

Отделно от това, молителката чрез своя пълномощник е предприела своевременно опит да изпълни възложените от съда задължения за доказване на този доход като е посочила като доказателство сведение, находящо се в държавно учреждение и два алтернативни способа да събирането им. Преди уведомяването на страната за преценката на целесъобразния вариант по чл.

186 ГПК, съдът не може да й възлага тежест от пропуснато доказване, тъй като до обявяване на отказа за изискването на официалната справка, страната не е била известена за необходимостта да предприема действия по допуснатото събиране на доказателството със удостоверение. Затова и индикирането на активността на пълномощника, внесъл изискуемата такса с молба от 18.12.25г.(незабавно след полученото уведомление), изисква предоставяне и на допълнителен разумен срок, в който легитимираната страна да може да упражни права по това удостоверение. Като е процедирал по различен начин, първоинстанционния съд е нарушил правото на защита на молителката и само поради това нарушение актът следва да бъде отменен.

Въззивният съд преценява, че само по себе си декларирането на единствения източник на доходите на молителката е достатъчно за да се прецени, че разполагаемите средства са недостатъчни. Нормативно този вид социално подпомагане по ЗСП е предназначено за заместване на собствени доходи до основните жизнени потребности на подпомаганите лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности и се определят като проценти от линията на бедността (638 лв за 2025г.). При това положение не е било необходимо да се проверява допълнително точния размер на месечното подпомагане, което явно не би осигурило свободни разполагаеми излишъци.

Деклараторката не е посочила хронично свое заболяване, което да налага постоянни разходи, но претенцията й основана на медицинска документация за травматично увреждане, чието лечение е проведено оперативно и продължава с предписани медикаменти в домашни условия. При така установеното, въззивната инстанция преценява, че текущият доход на молителката при липса на доходоносно имущество е крайно недостатъчен и затова не може да се приеме, че поемането на извънредни разходи за съдебни такси и разноски няма да постави лицето в извънредно финансово затруднение. Съгласно разясненията дадени в т. 12 от ТР 6/2012 г. ОСГТК ВКС, в случаите, когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените процесуални права по делото, я освобождава от заплащането им, на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. В настоящата хипотеза въззивният съд отчита, че социално слабата ищца(самотно живееща възрастна жена), основава исковата си претенция на произшествие, в резултат на което е понесла значителни телесни увреждания и психически страдания, като за доказване на твърденията в исковата молба е поискала допускане на съдебни експертизи, искане което е свързано с разходи по делото. Лицето няма доходи от трудова дейност, не притежава спестявания.

Единствения приход на средства са тези от социалната помощ.

3

Въз основа на тези обстоятелства, следва да бъде направен извод, че молителят не разполага с достатъчно средства за заплащане дължимата пред първостепенния съд държавна такса и за двата иска и очакваните съдебни разходи. Изплащането им би било непосилно за тази страна извънредно обременяване и затова на ищцата следва да бъде осигурено правото на справедлив процес и на пълноценно упражняване на процесуални права, като молбата й за освобождаване от тези задължения се уважи.

По изложените съображения съставът на Варненски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1045/19.12.2025 г. по електронно дело 20253300100547 (ГД № 547/2025) по описа на ОС- Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА

ОСВОБОЖДАВА ищцата Н. Т. Х., ЕГН ********** от задължението за заплащането на дължима държавна такса и разноски по водене на делото за разглеждането на предявен иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, дължими от застраховател, покрил риска по задължителна застраховка ГО на автомобилист, причинил вредоносно ПТП, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4