Решение № 21 от 14.10.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. София, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ лейт. РАДКА Д. ДРАЖЕВА при участието на секретаря ТАНЯ ИЛ. ДИМЧЕВА в присъствието на прокурора М. Б. Б. като разгледа докладваното от полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600043 по описа за 2024 година образувано по въззивна жалба, вх. № 378/02.05.2024 г. и допълнение към нея, вх. № 434/20.05.2024 г. от подсъдимия Я. В. Г. чрез защитника му адв. А. Т. – АК С. против присъда № 5/18.04.2024 г. по НОХД № 124/2024 г. по описа на Военен съд - С..

Производството е по Глава двадесет и първа от НПК.

С атакуваната присъда № 5/18.04.2024 г. по НОХД № 124/2023 г. по описа на С. военен съд подсъдимият Я. В. Г. от ….. „.........“ – гр. Ш. е признат за виновен, за това, че за времето от 09.04.2022 г. до 03.12.2022 г., във …… „.........“ – Ш., при условията на продължавано престъпление, на осем пъти, чрез използване на моторно превозно средство – „.....“ с рег. № ....., собственост на баща му В.Д. Г., отнел чужди движими вещи – 1490 кг. (хиляда четиристотин и деветдесет) стоманена скрап на стойност 697,22 лв. (шестстотин деветдесет и седем лева двадесет и две стотинки) от владението на …… „.........“ – гр. Ш. към ... „.....“ – гр. В.Т., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.

195, ал.1, т.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК и го е осъдил на наказание лишаване от свобода в размер на три месеца. На основание чл. 66 от НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от 3 (три) години. Първоинстанционният съд се е разпоредил с веществените доказателства и съдебно-деловодните разноски по делото.

Срещу постановената присъда в законоустановения 15-дневен срок е постъпила въззивна жалба, а по-късно и допълнение към нея, депозирани по надлежния ред пред 1 първоинстанционния съд. В жалбата се развиват съображения, че атакуваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Излагат се доводи, за това, че при постановяване на обжалвания акт основният съд не е взел предвид фактите по случая и действащите материални разпоредби в страната. Твърди се, че обвинението спрямо подсъдимия не е категорично и безспорно доказано, не кореспондира с фактическа обстановка описана в обвинителния акт, гласните и писмени доказателства по делото.

Посочва се, че неправилно е прието, че чуждите движими вещи, които са на стойност 697,22 лв., са изнасяни при условията на продължавано престъпление за времето от 09.04.2022 г. до 03.12.2022 г., тъй като чуждите движими вещи са с тежест 1490 кг. и въпреки, че подсъдимият е в добра физическа форма, той не би се справил с изнасянето на въпросните вещи. Акцентира се на това, че подсъдимия е съдействал на разследващите в хода на досъдебното производство. Сочи се, че присъдата не може да почива на предположение.

С допълнение към въззивната жалба се посочва, че в мотивите на съда ясно е посочено, че демонтираните части са били складирани на открито, а подсъдимия Г. е преминавал необезпокоявано през КПП-то на ……. Всичко това е създало убеждение у него, че „деянието не е нередно“ и не съставлява престъпление. Съображенията са мотивирани с анализ на показанията на свидетеля по делото В. и обясненията на подсъдимия Г.. Посочва се, че съдът неправилно е оценил характеристичните данни и личността на подсъдимия и е формирал неправилни изводи досежно вината. Счита се, че обвинението не е доказано от обективна и субективна страна. Акцентира се на това, че деянието представлява маловажен случай по чл. 93, т.9 от НК, като се позовава на Решение № 123 от 10.08.2016 г. по н.д. № 396/2016 г. на ВКС, 2-ро н.о и Решение № 122 от 02.07.2019 г. по н.д. № 521/2019 г. на ВКС, 3-то н.о.

Моли въззивния съд да отмени атакуваната осъдителна присъда и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия Я. В. Г. за невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Възражение срещу жалбата и допълнението към нея не е депозирано от представител на държавното обвинение.

В съдебното заседание по делото, в рамките на процедура по глава двадесет и първа от НПК пред въззивната инстанция, проведено на 16.09.2024 г. защитника адв. А. Т., поддържа изцяло аргументите, изложени във въззивната жалба и допълнението към нея. Поддържа искане присъдата да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен в извършване на повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият участва лично в съдебното заседание по делото пред въззивната инстанция като поддържа аргументите обективирани от защитника му в съдебното заседание по делото. Иска от съда да бъде признат за невинен.

Военно-апелативният съд, като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея, съображенията на страните в съдебното заседание по делото, прецени събраните по делото в досъдебната и съдебна фаза доказателства и след като извърши 2 цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице срещу съдебен акт от категорията на визираните в процесуалния закон, в срока по чл. 319 от НПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Атакуваната първоинстанционна присъда по делото на С. военен съд е постановена при обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

Извършената от настоящата инстанция проверка за наличието на наведените във въззивната жалба основания сочат на извод за тяхната неоснователност. Основният съд е събрал всички възможни относими и допустими доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, очертан с внесения в съда обвинителен акт, като принципно е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност и възможността на базата на тях да се изграждат изводите на съда за релевантните по делото факти. Обсъдил е в пълнота всички доказателствени източници, като е изложил убедителни съображения кои от тях кредитира и защо и на кои не дава вяра и по какви причини. Вярната интерпретация на доказателствата и средствата за тяхното установяване е позволила на основния съд да направи и верни изводи по фактите, които се споделят от въззивната инстанция. Наведените от страните доводи са задълбочено обсъдени от решаващия съд, като в тази насока не се констатират логически грешки, неясноти или непълноти в мотивите към присъдата, постановена от състав на Военен съд – С..

Първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства за правилно изясняване на делото и след като ги анализирал приел за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

През 2022 г. в района на ….. „.........“ – Ш. били извършени ремонтни дейности по част от сградния фонд, при който от помещенията били демонтирани и извадени различни метални съоръжения, между които чугунени радиатори, части от тях и метални тръби от съществувалата преди това пароотоплителна инсталация. Демонтираните части били складирани на открито в непосредствена близост до сградите. Всички тези материали се водели на материален отчет на цивилен служител М.Т. В., който заемал длъжността старши експерт в „......... „.........“ – Ш..

В определените във факултета работни групи от .....и, които осъществявали дейността по изнасяне на металните отпадъци от сградите участвал и подсъдимият ..... .......... Я. В. Г., III курс, специалност „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво“.

През есента на 2022 г. свидетелят В. установил, че части от чугунените радиатори били изнасяни от формированието, поради което заедно с колегата си св. М.М. монтирали на видно място фалшива охранителна камера на една от сградите. Върху металните отпадъци поставили самоделна табела с надпис: „Не кради желязо. Води ми се!“ и напръскали с червен на цвят спрей складираните радиатори и другите метални отпадъци. По този начин, 3 материално-отговорното лице искало по-лесно да установи евентуално посегателство над съхраняваните материали. След това св. В. не е забелязвал да има липси на метални отпадъци от тези, които били складирани на депо пред ремонтираните сгради.

Преподавателите, служителите и обучаемите .....и имали възможност да влязат през портала на …… в казармения му район с личните си моторни средства, където имало определени за целта паркинги към съответните сгради. Подсъдимият ..... .......... Г. в извънучебно време влизал и излизал в района на ……. през контролно-пропусквателния пункт (КПП) с управлявания от него лек автомобил марка „.....“ с рег. № ....., собственост на неговия баща В.Д. Г. от гр. Б..

През периода от 09.04.2022 г. до 03.12.2022 г. ..... ......... Г. в часове от денонощието, когато нямало движение на военнослужещи и цивилни служители, се придвижвал с автомобила до отделни депа с метални отпадъци, от където взимал и натоварвал натоварвал в багажника чугунени радиатори, части от тях демонтирани от отоплителна инсталация и различни метални парчета желязо. Напускал през КПП-то района на ….., без да бъде проверяван, като изнасял отнетото имущество с лекия автомобил „.....“ с рег. № ....., собственост на баща му В.Д. Г., до складов район на фирма „.....“ АД, гр. Ш.. Там свидетелят И.Н.Д., който бил началник склад, оценявал вида на предадените отпадъци – дали представляват плътно желязо или ламарина, от което съществено зависело изкупната цена. След това отпадъчния материал бил претеглян на кантар и спрямо тяхното тегло, на подсъдимия била изплащана на ръка съответната парична сума и издавана покупко-изплащателна сметка. В нея се записвало името на подсъдимия и ЕГН, както и количеството предаден метален отпадък, и стойността на същия. В някои от покупко-изплащателните сметки подсъдимият лично се подписвал, а в други не е поставял подпис, поради направен отказ от негова страна или пропуск на служителя, изплатил сумата.

Видно от приложените по делото покупко-изплащателни сметки, през периода от 09.04.2022 г. до 03.12.2022 г., бивш ..... .......... Г. на осем пъти предал общо 1490 кг. стоманена скрап, според терминологията на пункта за изкупуване на метални отпадъци, на стойност 697,22 лв., собственост на …… „.........“ – Ш..

Гореописаната фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена и доказана от показанията на свидетелите, депозирани в хода на съдебното следствие; прочетените по реда на съдебното следствие свидетелски показания дадени в хода на досъдебното производство, частично от обясненията на подсъдимия, покупкоизплащателни сметки и събраните в хода на досъдебното и съдебно следствие доказателства по делото.

Първоинстанционният съд е приел, че с деянието си подсъдимият ..... .......... Я. Г., от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Основният съд е оценил доказателствените материали по делото, ръководейки се от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в 4 доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в изводите на съда за това, че извършеното от подсъдимия ..... ......... Я. В. Г. съдържат обективните и субективни елементи на състава на престъплението по чл. 195, ал.1, т.4, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

Приетите за установени от първоинстанционния съд като инстанция по същество фактически положения, са изведени в резултат на задълбочен и прецизен анализ, подкрепят се от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност и се възприемат изцяло от настоящият въззивен състав.

Военно-апелативният съд намира, че възприетата от състав на Военен съд – С. съд фактическа обстановка, е правилно установена и то след обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и при критичен анализ на доказателствените източници. Въз основа на прецизно установената фактология са изградени и верни правни изводи. Първоинстанционният съд поначало дължи прецизно обсъждане на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, съпоставянето им помежду им, както и пълноценно обсъждане на наличните противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели. Именно такъв е бил подходът на основния съд при разглеждането на делото, поради което настоящата инстанция споделя възприетата фактическа обстановка и изведените прави изводи въз основа на доказателствената съвкупност.