Решение № 213 от 30.12.2024, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Попово, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243520100378 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Р. С. Б. с ЕГН ********** от гр. ******, чрез пълномощник адв. Ц. Х. към АК-Търговище със съдебен адрес : гр. ****, ПРОТИВ: П. П. С. с ЕГН ********** от гр. ******, с правно основание чл. 109 ЗС.

Излагат се твърдения, че ищцата е собственик на недвижим имот в с. ******, представляващ УПИ XIV с кадастрален № 593 с площ 1055 кв.м., заедно със застроения в него гараж. Имотът бил придобит чрез дарение, обективирано в нотариален акт, вписан под № 134, том I, дело № 135 от 03.02.2023 г.

Имотът граничел с УПИ XIII с кадастрален № 287, кв. 35 собственост на ответника.

При влизане във владение, ищцата установила, че оградата към имота на ответника е компрометирана. След изготвянето на трасировачен план се установило, че върху част от имота на ищцата са изградени временни постройки (тип пилчарник) и че оградата е преместена навътре в имота й, заемаща площ от около 244 кв.м.

Постройките били изградени без съответствие със строителните правила и пречели на ищцата да владее имота си спокойно. Ищцата се опитала доброволно да уреди спора, но безуспешно. Проучване в ТСУ при Община П. показало, че през 1998 г. е съставен констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план, като с Заповед № 245 от 22.06.1998 г. са одобрени нови граници, които не са оспорвани и са се стабилизирали.

Ищцата твърди, че постройките и оградата са изградени неправомерно върху нейния имот, и ответникът е навлязъл в него без да има право на това и по този начин пречел на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се молли за решение, с което ответникът П. П. С. да бъде осъден да премахне неправомерно изградените постройки и да премести оградата, съобразно графичните данни на имота по действащия регулационен план на с. М..

Претендират се разноски.

В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, в които излага съображения за неоснователност на ищцовата претенция. Твърди, че е придобил имота чрез покупко-продажба от ******** с нотариален акт № 158, том XVI, рег. № 3146 от 27.12.2010 г., който пък го бил придобил с покупко-продажба от наследниците на ****** с нотариален акт № 15, том II, дело № 232 от 29.03.2002 г.. ****** бил закупил имота с нотариален акт № 113, том II, дело № 669 от 24.12.1982 г. от ******* – майка на ищцата.

1

От представените към писмения отговор документи било видно, че имотът на ответника през 1982 г. е бил с площ от 840 кв.м., през 2002 г. – също 840 кв.м., но през 2010 г. е посочена площ от 810 кв.м., т.е. 30 кв.м. по-малко. Оградната мрежа между двата имота е била поставена от майката на ищцата, *******, по границата между двата имота преди продажбата му. Границите и оградната мрежа не са били променяни оттогава.

Между имота на ищцата и имота на ответника по границата имало оградна мрежа, която била поставена преди 1980 г. и оттогава не е била променяна. Това било видно и от представения проект за пристройка и преустройство на жилище в с. М., изготвен и утвърден от Община П. през юли 1985 г. по молба на ******. От съгласуваната с Община П. скица към проекта било видно, че границата с имота на ищцата е същата, по която е поставена и в момента оградата. Всички собственици на имота на ответника, включително и той, го владеели в тези граници.

През 2022 г. поради израснали саморасли дървета от страна на имота на ищцата е била скъсана оградната мрежа в участък от няколко метра. Тогава предишният собственик на имота ******** по молба на майката на ищцата ******* е премахнал оградната мрежа в този участък, за да се разчистят храстите и самораслите дървета.

Ответникът твърди, че издадената Заповед № 245/22.06.1998 г. от кмета на Община П. за изменение на кадастралните граници на процесиите имоти, съответно на регулационните, е незаконосъобразна и не поражда действие.

Ответникът твърди, че ако претенциите за собственост на въпросните 244 кв.м. от ищцата се приемат за основателни, то той е придобил собствеността на тези 244 кв.м. чрез давностно владение, продължило спокойно и необезпокоявано повече от 10 години.

Предвид релевираните в писмения отговор възражения, ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, и да му се присъдят направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от адв. Ц. Х., която пледира за уважаване на иска. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Р. Р. – ТАК.

Процесуалният представител на ответника представя писмения бележки, в които подробно обосновава тезата си за неоснователност на исковата претенция и моли тя да бъде оставена без уважение.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 109, ал. 1 от ЗС:

Негаторният иск по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика, респ. носителя на ограничено вещно право върху вещта срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, или ограниченото вещно право, което ограничава, смущава и му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото.

За да бъде уважен искът с горепосоченото правно основание, ищецът следва да докаже правото си на собственост, както и че това негово право е нарушено от ответника с действия, които го ограничават и/или му пречат да осъществява спокойно и в пълен обем своите правомощия. Липсата на който и да е от елементите на фактическия състав на чл.

109, ал. 1 от ЗС води до неоснователност на исковата претенция.

Видно от приложения по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, т. I, рег. № 442, дело № 40 от 03.02.2023г. на нотариус ******* с р-н на действие РС – П., се установява, че ищцата Р. С. Б. е придобила чрез дарение от М. Х. Х. процесния недвижим имот, представляващ УПИ XIV с площ 1055 кв.м., отреден за поземлен имот с кад. № 593, заедно с построения в имота ГАРАЖ, находящ се в кв. 35, по плана за регулация и застрояване на с. ******, при граници и съседи: улица, УПИ XVI – 285- на Пламена Янкова Кирлова, УПИ XI – 289 - на ***** Д., УПИ XII-288 – на ****** и УПИ XIII - 287 на П. П. С..

От приложения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, том V, рег. 7572, дело 982/27.12.2010г. на нотариус ******* с р-н на действие РС – П., се 2 установява, че отв. П. П. С. е придобил от ******** недвижим имот, представляващ УПИ XIII с площ 810 кв. м., отреден за имот с кад. № 287, ведно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА и ГАРАЖ, находящи се в кв. 35 по плана на с. ******, при граници и съседи: от двете страни улици, УПИ XII-288 на ****** и УПИ XIV-593 на Х***** и М. Х.

Х..

От приложения по делото Протокол за трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ XIV от квартал 35 по кадастралния и регулационен план на село М., община П. от 06.09.2023г., се установява ,че е извършено трасиране, означаване и координиране на границите на УПИ XIV от квартал 35 по кадастралния и регулационен план на село М., съобразно приложения към протокола трасировъчен план.

По делото е приложена молба за допълване /поправка/ на кадастралния план и изменение на регулационния план от 04.12.1997, от която се установява ,че лицата Т. Х. Х., М. Х. Х. и ****** като собственици на имот с планоснимачен № 287, парцел XIV в кв. 35 по плана на с. ******, са направи искане за отстраняване на допусната грешка, представляваща неправилно нанасяне на регулационните граници на парцел IV в кв. 70 в новия кадастрален и регулационен план /регулационните граници на парцела не са били отразени по плана като кадастрални граници/, което довело до това ,че при образуван на новите парцели им е бил отреден парцел с по-малка площ.

По повод подадената молба, през 1998г. е бил съставен Констативен акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план, от който е видно, че е било установено, че при изработването и заснемането на кадастралния план на с. ******, границите на парцел IV не са отразени, не е отреден самостоятелен имот, а в обща собственост на съседите и новообразуваните парцели не отразяват действителната собственост. Отразено е че следва регулационните граници на парцел IV да бъдат нанесени като кадастрални граници по кадастралния план и да бъде образуван самостоятелен имот.

В тази връзка със Заповед № 245/22.06.1998г., кметът на Община П. е одобрил попълването на кадастралната основа на част от кв. 55 от действащия регулационен план на с. ****** с регулационните граници на парцел IV-5 от кв. 70 по отменения регулационен план на населеното място като кадастрални граници и създаването на имот с кад. № 593, както и промяната на дворищната регулация на парцели XII-286, XIII-287 и XIV-287 от кв.

35 от кв. 35 по регулационни план на с. ****** и преотреждане на парцел XIV за имот с кадастрален № 593.

За издадената заповед е издадено обявление № 764/06.07.1998г. Заповедта не е била обжалвана и е влязла в сила.

По делото като свидетели на ищцата бяха разпитан М. Х. Х. и *****.

Показания на св. М. Х. – майка на ищцата дават сведения за историята на спорния имот, за границите му и промените, настъпили през годините. Тя описва, че имотът е наследство от дядо й и че през годините е била пряко ангажирана с поддръжката и управлението му. Х. споделя, че през 1998 г. е прехвърлила имот на дъщеря си и е подписала документи за определяне на границите му. Въпреки това, поради катастрофа, която е претърпяла през 1999 г., тя не е могла да проследи какво се е случило след това с имота и границите му. Свидетелката сочи, че имотът, който в момента е собственост на ответника, преди това е принадлежал на нея, но е бил продаден поради невъзможността й да поддържа къщата. След продажбата тя нямала непосредствени наблюдения върху частта от имота, която сега е предмет на спора. Преди 2022 г. е имало стара ограда, която е паднала, за което свидетелката е била уведомена от ответника, но не е могла да проследи или контролира действията му по възстановяване на оградата.

В тази връзка, тя отбелязва, че оградата, която съществува в момента, може да не е на същото място, където е била първоначално. По нейните спомени, оградата е била преместена навътре в собствения й имот. Според свидетелката, оградата през 2022 г. е била възстановена от ответника, но тя изразява несигурност дали е на същото място, където е била преди. Х. описва оградата като телена и добавя, че около нея е имало пилчарник, който към момента вече не е в употреба.

Х. също така споменава, че през 1998 г. е подписала документи за определяне на границите със съседите, но не е сигурна дали ******, който е предишният собственик на спорния имот, е бил сред подписалите. Тя потвърждава, че пилчарникът е построен от **** след придобиването на имота и че по това време съществувала телена ограда между двата имота.

3

От показанията на **** се установява, че е посетила имота през септември 2023г. по покана на ищцата Р. Б.. Поводът за посещението е бил оплакване на Б., че оградата между нейния имот и съседния, собственост на ответника П. П. С., е премахната, а границата между имотите е била нарушена.

Според Грозева, при посещението тя е видяла, че на мястото, където е трябвало да бъде оградата, не е имало такава. Вместо това, на терена е имало дървета и храсти, за които ищцата твърдяла, че са засадени от нейната майка. Грозева не е могла да установи точната граница между двата имота и е посочила, че затова е бил ангажиран геодезист, за да определи точното местоположение на границите.

Свидетелката разказва, че експертът е извършил трасиране на границите, като е поставил колчета, боядисани в жълт цвят, за да обозначи границите между двата имота. Тези колчета са били поставени като временен ориентир, за да улеснят визуалното определяне на разделителната линия. Според Грозева, няколко дни след поставянето на колчетата, тя отново е посетила имота и е забелязала, че колчетата са премахнати. Тя твърди, че по това време на мястото е имало бус, паркиран в частта от градината, която ищцата смята за своя собственост. При повторно посещение на имота през 2024г.