Решение № 13 от 08.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Даниела Атанасова

Красимира Медарова при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора К.П.Софиянски като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200167 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Военно-апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 3/31.01.2023 г. на Военно-апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 49/2022 г., в който са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК и е направено искане за цялостна отмяна на въззивното решение, с което е потвърдена присъдата на първата инстанция и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Военно-апелативния съд.

В протеста се излагат подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания, съобразно отделните инкриминирани престъпления. Наличието на допуснати съществени процесуални нарушения за престъплението по чл.282, ал.3, вр. ал.2, пр.1 и 2, вр. ал.1 от НК се обосновава с неправилна оценка на доказателствата по делото от значение за длъжностното качество на подсъдимата К. като началник – клиника по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК и в контекста на задължителните предписания, дадени с ТР № 2/2011 г. на ОСНК на ВКС относно лекарите, работещи в лечебните заведения по чл.5 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, които лечебни заведения, с оглед на специалния си статут имат характера на „държавни учреждения“, поради което длъжностното качество на работещите в 1 тях лекари следва да се преценява съобразно законовите критерии по чл.93, ал.1, б.“а“ от НК. В същия смисъл се оценява и тълкуването, възприето в ТР № 73/1974 г. на ОСНК на ВС.

В протеста се твърди доказателствена необезпеченост на изводите на въззивния съд по фактите на обвинението, че „медицинската апаратура не е ползвана за нужди на дружеството извън договореното“, както и противоречие с показанията на свидетелите А.Ш., М.Ч., К., Л., П., Щ., Б. и П. /за престъплението по чл.282 от НК/.

По обвинението за престъпление по чл.203 от НК се сочи доказателствена необезпеченост и превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници относими към изводите на съда за това, че предаваните на подсъдимата парични суми от свидетелите Л., Ч. и К. от извършвани от тях извънболнични медицински дейности от ГПСМП /наименование на дружество/ ООД са били в качеството й на съдружник на същото дружество, а не като „функционален началник“ на КВД, като не е установено предаваните суми да са постъпвали в банковата сметка на дружеството /наименование на дружество/ ООД. В същата насока се оценява и извода на военния съд, потвърден от апелативната инстанция, че размерът на присвоените пари е неустановен и недоказан, поради обективна невъзможност да се определят стойността на разходваните средства за извършване на дерматохистологични изследвания на пациенти на дружеството, както и броя, вида и стойността на медицинските дейности спрямо тези пациенти. Сочи се, че в действителност тези обстоятелства се установяват от показанията на свидетеля Л. съгласно които в полетата на хистологичните журнали „40“ и „ДПБ“ се съдържат записвания, които означават, че изследвания са правени на пациенти на дружеството и съгласно заключението на изготвената по делото комплексна експертиза стойността на изследванията, за които има такива отбелязвания е 227 400 лв.

Сочи се, че с оглед организационно-ръководните функции, които подсъдимата е изпълнявала като началник клиника в държавно учреждение и предвид статута на Военномедицинска академия /ВМА/ съгл. чл.50 от Закона за отбраната и въоръжените сили като структура на пряко подчинение на министъра на отбраната / като част от въоръжените сили / , служебните правомощия на ръководителите на структурни звена в това държавно учреждение имат пряко отношение към неговата дейност, респективно подсъдимата е имала качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.“а“ от НК. С оглед горното, съображенията на съда, че подсъдимата не е имала длъжностно качество по смисъла на чл.93, т.1,б.“б“ са ирелевантни спрямо преценката за това дали същата може да бъде годен субект на престъпление по чл.282, ал.1 от НК.

Нарушението на материалния закон по двете предявени обвинения по чл.282 и чл.203 от НК се мотивира с неправилна оценка на длъжностното качество на подсъдимата като ръководител клиника във ВМА, което е лечебно заведение по чл.5 от ЗЛЗ.

Оспорва се посоченото в мотивите на съда, че подсъдимата е изпълнявала организационноръководни функции в областта на диагностично-лечебната, учебната и научна дейност, което изключва длъжностното й качество, което не е съобразено с разпоредбата на чл.1, ал.3, т.1, 6 и 7 от Постановление № 45 на Министерския съвет/МС/ от 21.02.2001 г. за определяне на ВМА като лечебно заведение по чл.5, ал.1 от ЗЛЗ и на нейните специфични 2 функции и за приемане на Правилник за устройството и дейността на ВМА, както и противоречи на приетото от съда обстоятелство, че подсъдимата не е била участник в обществени отношения с публично-правен характер и деянието не уврежда дейността на държавен орган.

Оспорва се становището на Военно-апелативния съд за неточна формулировка на този пункт от обвинението / неясна и противоречива/ по съображения, че превишаването на права е недопустимо да се извежда от норма, която регламентира задължения, в контекста на инкриминираното задължение по чл.71 от ЗЛЗ, като се посочва, че разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗЛЗ е посочена от обвинението с цел очертаване границите на правомощията, които подсъдимата е превишила, а не като състав на нарушение.

За престъплението по чл.203, ал.1, вр. чл.201, вр. чл.26, ал.1 от НК от НК се твърди аналогична неправилна оценка на доказателствата от значение за длъжностното качество на подсъдимата, а именно, че не може да бъде годен субект и на това престъпление, като изводът, че тя не е била материално отговорно лице на клиниката, които функции се изпълнявали от началника на ВМА, не е съобразен с показанията на свидетелите Д., Л., Ч. и К., че биопсиите на пациенти на управляваната от подсъдимата клиника са вземани в Клиниката по дерматология и венерология на ВМА, а не в кабинет 230, ползван от дружеството на подсъдимата, след което са били предавани за изготвяне на микроскопски препарати в лаборатория на ВМА, с бланки на ВМА. Впоследствие са били изследвани от консултант към клиниката, а не към дружеството и получените парични суми са предавани в брой на подсъдимата, която ги е съхранявала в кабинета си и само частично са били разходвани за дейността на дружеството. В заключение се сочи, че от анализа на гласните доказателствени средства, изходящи от цитираните в протеста свидетели се установява, че подсъдимата е получавала парични суми от заплащане на медицински дейности, извършвани от нейни подчинени в качеството й на началник клиника във ВМА, с апаратура и консумативи на КВД и в лаборатории на ВМА по определен от академията ценоразпис, респективно паричните суми не са й били връчвани като съдружник в /наименование на дружество/ ООД. Отделно се сочат ППВС 9/1975 г. и ППВС № 7/1987 г., съгласно които връчването или поверяването на имущество в случаите на присвояване не е необходимо да е било извършено с формален писмен акт, а е допустимо да се осъществи и по всякакви други начини.

Като съществено процесуално нарушение по делото се посочва наличието на постановление за продължаване на срока за разследване от прокурор Е.И., който е съпруг на съдиятадокладчик по делото и е изпълнявал функциите на наблюдаващ по делото прокурор за кратък период от провеждане на досъдебното производство, поради което решението на въззивния съд е постановено от незаконен състав в нарушение на разпоредбата на чл.29, ал.1, т.7, вр.т.3 от НПК.

В заключение се поддържа искането за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

3

Срещу касационния протест в срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от упълномощените защитници на подсъдимата К., адв. Л. и адв. Д. с което се застъпва становище за неоснователност на протеста и за оставянето му без уважение, поради прецизно спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния закон от въззивната инстанция.

Оплакването за незаконен състав се оценява като неоснователно с оглед обстоятелството, че прокурор И. е извършил едно процесуално действие по делото, а именно – постановил е удължаване на срока за разследване с постановление от 22.07.2015 г., което / както се сочи и в протеста/ не е повлияло върху вътрешното убеждение на докладчика по делото, респективно не може да се оцени като съществено процесуално нарушение, за да се иска отмяна на решението и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.

Защитниците считат, че това действие има процесуално технически характер и няма отношение към същността на обвинението, поради което и не са били налице основания за отвод на докладчика по делото, като в подкрепа на тезата си се позовават на решение на ВКС по сходен казус.

Във възражението се застъпва тезата, че касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, мотивирано в протеста с неправилна оценка на доказателствата по делото от значение за длъжностното качество на подсъдимата, не е допуснато от въззивния съд и становището му по този въпрос е правилно и законосъобразно формирано при верен прочит на наличната доказателствена съвкупност. Правилно контролираните съдилища са приели, че подсъдимата не е годен субект на престъплението по чл.282 от НК, поради това, че действията й не засягат дейността на държавни органи, обществени организации и лица, които изпълняват публични функции, тъй като престъпленията по служба могат да бъдат извършвани само от длъжностно лице, което се намира в съответната система на същите и съответният орган е необходимо да притежава властнически правомощия, за да може да издава правно задължителни актове, каквито подсъдимата не притежава, респективно дейността й не може да бъде обект на престъпленията по глава 8 от Особената част на НК. В същия смисъл са и задължителните указания на ТР № 2/ 21.12.2011 г. на ОСНК на ВКС по приложението на закона относно лицата, чиято дейност е свързана с оказване на медицинска помощ. С оглед цитираното тълкуване се счита, че дори лекарите, които са длъжностни лица в сферата на здравеопазването по смисъла на чл.93, ал.1, б.“б“ от НК не могат да носят наказателна отговорност за деяния, които се отнасят до правомощията им в стопанската сфера при условията на чл.3, ал.4 от ЗЛЗ, като се цитира Решение на ВКС по н.д. № 584/21 от 12.04.2022 г., съгласно което публичността на функциите се определя от тяхната същност, а не от акта, в който се регламентират. Отделно се възразява срещу тезата в протеста, че диагностично-лечебната, учебната и научна дейности на ВМА са публични функции, с оглед посочването им в ПМС № 45/21.02.2001 г., което тълкуване противоречи на закона и задължителните указания на ВКС по прилагането му

Като неправилна се оценява и тезата на обвинението за формата на изпълнителното деяние и посочването в обвинителния акт на разпоредбата на чл.71, т.3 от ЗЛЗ, поради това, че 4 прокурорът не възразява срещу фактическите изводи на съдилищата, че подсъдимата не е осъществявала функциите, възложени на Началника на ВМА по сключването на договори с физически и юридически лица, като нормативно предвидена отговорност, която е по силата на закона и не може да се прехвърля или отменя.

В насока несъставомерността на деянието по чл.282 от НК се посочва и липсата на специална цел за извършването му, с оглед непосочването от обвинението на конкретен размер на получената облага, както и поради това, че по делото не са налице доказателства изобщо за получаването на облага, както и за нанасяне на значителни имуществени вреди на ВМА, по съображения за осъществяване от процесното дружество на конкурентна дейност и използване на материален и кадрови ресурс. Независимо от оплакванията в протеста за необоснованост на решението, които не подлежат на касационна проверка, в отговор на същия се уточнява, че дейността на дружеството, /което предоставя доболнична помощ при преглед на пациенти с направление от НЗОК или процедури и лечения, които касата не е включила в списъка на заболяванията, лекувани по договор със здравната каса/ не е била конкурентна по естеството си, тъй като КВД извършва само болнична помощ.