Решение № 664 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20251110120090 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за установяване спрямо ответника П. Н. Н. съществуване на вземане в размер на сумата от 1471,67лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, аб.№172955, ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 197,62 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 25,74 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 4,73 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 0,03 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.05.2020г. до 21.08.2020г. върху платената на 21.08.2020г. главница за дялово разпределение в размер на 2,23 лв., отнасяща се за месец април и месец май 2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д. № 31468/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.

И щ е ц ъ т „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил 1 дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът П. Н. Н. редовно уведомена, не подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Подаденото от длъжника П. Н. Н. възражение по чл. 423 ГПК в заповедното производство е бланкетно.

Третото лице помагач на страната на ищеца – „Далсия“ ООД не заема становище по същество на делото.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

Предявените искове са за задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия. Доколкото ответникът не оспорва да е собственик на имота, за който ищецът твърди да е начислил топлоенергия (а и същото се установява от приложените към исковата молба и неоспорени от ответника Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, Молба-декларация за откриване на партида, Договор за извършване на услугата топлинно счетоводство, фактури и др.), че същият се намира в сграда, която е топлоснабдена и на основание чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и чл.153 ЗЕ има качеството на потребител на топлинна енергия, съответно на основание чл.150, ал. 2 от същия закон е обвързан от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Ответната страна не оспорва, че в сградата е въведена система за дялово разпределение, както и че доставената и реално потребена топлинна енергия за процесния имот през исковия период е в размер на претендирания, поради което съдът намира за установено по делото възникването на облигационно отношение между страните по договор за продажба и доставка на топлинна енергия в твърдените количества, задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и изпадането в забава на длъжника. Налице е ликвидно и изискуемо вземане на ищеца в претендирания размер.

Ответникът не твърди и не представя доказателства да е заплатил 2 исковите суми, поради което предявените от ищеца искове са доказани по основание и размер и следва да бъдат уважени.

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в заповедното производство, от които 34,00 лева – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в исковото производство, от които 34,00 лева – платена държавна такса в исковото производство и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на 100,00 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл.

37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и отправеното до съда искане в списъка по чл. 80 ГПК.

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, считано от 01.01.2026 г. официалната парична единица на Република България е еврото, поради което присъдените с решението суми, респ. тези, за които исковите претенции подлежат на отхвърляне като неоснователни следва да бъдат изписани в евро след превалутирането и закръгляването им съгласно правилата по чл. 12 и съответно по чл. 13 от същия закон.

Водим от горното, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , че П. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Ястребец” № 23Б сумата 752,45 евро (1471,67 лв.), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, аб.№172955, ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата от 101,04 евро (197,62 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 13,16 евро (25,74 лв.), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 07.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 2,42 евро (4,73 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за дялово 3 разпределение за периода от 16.10.2020г. до 18.05.2023г., сумата от 0,02 евро (0,03 лв.), представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 16.05.2020г. до 21.08.2020г. върху платената на 21.08.2020г. главница за дялово разпределение в размер на 2,23 лв., отнасяща се за месец април и месец май 2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.09.2023 г. по ч.гр.д. № 31468/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.

ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 42,95 евро (84,00 лв.) – разноски в заповедното производство, както и сумата от 68,51 евро (134,00 лв.) – разноски в исковото производство пред СРС.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Далсия“ ООД, ЕИК 041029500 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Витоша, бул.

„Братя Бъкстон“ № 85.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4