Акт от 15.12.2022, Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдията адм. дело №556/2022 г. по описа на съда.

При това, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

268, ал. 1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, вр. чл. 144, ал. 2 от с. к.

Образувано по жалба вх. №4271/08.08.2022 г., подадена от „Ландшафт – 2012“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Велико Търново, чрез *** К. от САК.

Оспорва се Решение №124/21.07.2022 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане изх. №С 220004-137-0007238/30.06.2022 г. на публичен изпълнител /ПИ/ при същата дирекция, с което е отказано да се приложи погасителната давност за конкретно посочените в Молба от 16.06.2022 г. на същото лице публични задължения.

Жалбоподателят иска от съда да отменени като неправилно и незаконосъобразно решението на ТД на НАП, както и потвърденото с него Разпореждане на ПИ, а преписката да бъде върната на компетентния ПИ с указания да отпише задълженията като погасени по давност. В жалбата се твърди, че липсват изпълнителни действия по образуваното срещу дружеството изпълнително дело, поради което счита, че публичните му задължения са погасени по давност и следва да бъдат отписани. Оспорва връчването на съобщение за доброволно изпълнение и постановления за налагане на обезпечителни мерки. Отделно твърди, че тези актове са формално издадени, не представляват валидни изпълнителни действия и не прекъсват давността. Настоява, че реално действие по събиране на дълга няма. Моли за присъждане на разноски.

В о. с. з. се представлява от процесуалния представител, който поддържа депозираната жалба. Прави възражение за прекомерност на ***ското възнаграждение. Представя писмени бележки.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП –

В. Търново, чрез пълномощника си по делото, оспорва подадената жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на разноски, представляващи ***ско възнаграждение, в размер на 500 лв.

Съдът като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Съдът приема, че същата е депозирана в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл.

268, ал. 1 от ДОПК, въпреки че по делото липсва известие за доставянето ѝ, т. к. Решение №124 на ТД на НАП В. Търново датира от 21.07.2022 г., а оспорването е входирано в ТД на НАП на 28.07.2022 г. Изчерпана е задължителната фаза на административния контрол съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.

268, ал. 1 от ДОПК.

Делото е подсъдно на ВТАС по правилата на родовата и местна подсъдност като съд по седалището на длъжника. Не са налице пречки за постановяване на акт по същество.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу фактически и правни съображения.

В настоящото производство, съгласно чл.

160, ал. 2 от ДОПК, във вр. с чл.

144, ал. 2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността и обосноваността на всеки от оспорените актове, проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

Делото е основано изключително на писмени доказателства. В хода на производството пред съда от ответника по оспорването са представени с АП, писмени доказателства, съдържащи се в изпълнително дело №**********/2014 г. и допълнителни такива. По реда на чл. 193 от ГПК е оспорено известие за доставяне на покана за доброволно изпълнение в частта му относно връчването на Е.Н.С.. В тази връзка на ответната страна е указана доказателствената тежест и от нея са представени писмени доказателства. Не са обявени безспорни или служебно известни на съда факти.

Доказателствата разкриват следните факти:

Разпореждане изх. №С 220004-137-0007238/30.06.2022 г. е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – В. Търново по ИД №**********/2014 г. с длъжник „Ландшафт – 2012“ ЕООД. С това разпореждане публичният изпълнител се е произнесъл по подадено от длъжник Възражение вх. №С220004-000-0285954/16.06.2022 г. за изтекла погасителна давност на задълженията, за събиране на които е образувано изпълнителното производство. Не са уважени съображенията за липса на изпълнителни действия и в цялост е отказано прекратяване на ИД поради изтекла погасителна давност на задължения в общ размер на 49 339,78 лв. – посочени конкретно в 52 пункта.

Това разпореждане е било обжалвано по реда на чл. 266 от ДОПК пред директора на ТД на НАП – В. Търново. С обжалваното пред АСВТ решение на директора на ТД жалбата на „Ландшафт 2012“ ЕООД е оставена без уважение на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 и чл. 171от ДОПК.

Съгласно чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението, като жалбата се разглежда въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Съгласно чл.

268, ал. 1 от ДОПК в случаите, когато жалбата е оставена без уважение, какъвто е разглежданият, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната териториална дирекция.

Обжалваното решение на ТД на НАП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 266, ал. 1, изр. първо от ДОПК. Обжалваното пред административния орган разпореждане на ПИ при същата дирекция на НАП по ИД №**********/2014 г. по описа на ТД на НАП – В. Търново е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в компетентната ТД на НАП – В. Търново, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК, в рамките на правомощията му по чл. 226, ал. 1 от ДОПК. Поради това както разпореждането на публичния изпълнител, така и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП – В.

Търново представляват валидни административни актове.

Същите са издадени в писмена форма и съдържат посочване на фактическите и правни основания за постановяването им.

Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК, а именно:

Между страните по делото не е спорно и от представените с административната преписка писмени доказателства се установява, че на 16.06.2022 г. жалбоподателят е депозирал пред ТД на НАП – В. Търново Възражение вх. №С220004-000-0285954 за изтекла погасителна давност по отношение на публични задължения за заплащане на осигурителни вноски към фондовете на ДОО, ДЗПО, вноски за здравно осигуряване и данъци – предмет на посоченото по-горе ИД №**********/2014 г., произтичащи от данъчни декларации от 2013 г. до 2015 г.

В рамките на същото изпълнително дело от ПИ е изпратено на длъжника Съобщение за доброволно изпълнение с изх. №2328-000001/08.10.2014 г. За получаването на съобщението по пощата е представено известие за доставяне от 19.10.2014 г., което носи подписа на „Е. Н. С.“, отбелязана като „счет.“ /счетоводител/. Видно от уведомленията за подаване на документи до НАП по електронен път, от името на „Ландшафт 2012“ ЕООД е действало упълномощено лице – „Скорпион инвестстрой“ ЕООД. Тоест кореспонденцията с НАП на жалбоподателя не е водена от управителя на дружеството или от негови служители. Предвид представената от ТД на НАП – Велико Търново Справка за трудовите договори на „Ландшафт 2012“ ЕООД за 2014 г. очевидно С. не е била в трудовоправни отношения с дружеството, но това не е самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че съобщаването на поканата не е редовно. Най-малко липсва законово изискване счетоводното обслужване на дадено търговско дружество да се основава на трудово правоотношение с конкретното лице, изпълняващо длъжността „счетоводител“. От преписката се установява, че именно това лице системно е получавало пощата на жалбоподателя и винаги е вписвало качеството си счетоводител. Така примерно: известие за доставяне от 12.06.2013 г. на л. 128 от делото, известие за доставяне от 29.08.2013 г. на л. 125 от делото, известие за доставяне от 02.09.2013 г. на л. 122 от делото, известие за доставяне от 18.09.2013 г. на л. 119 от делото, известие за доставяне от 26.09.2013 г. на л. 117 от делото, известие за доставяне от 02.11.2013 г. на л. 112 от делото, известие за доставяне от 27.03.2014 г. на л.

107 от делото, известие за доставяне от 15.04.2014 г. на л. 102 от делото, известие за доставяне от 02.04.2014 г. на л. 92 от делото, известие за доставяне от 09.06.2014 г. на л. 79 от делото, известие за доставяне от 01.07.2014 г. на л. 75 от делото, известие за доставяне от 18.07.2014 г. на л.

71 от делото, известие за доставяне от 23.07.2014 г. на л. 65 от делото, известие за доставяне от 09.10.2014 г. на л. 41 от делото, известие за доставяне от 13.10.2014 г. на л. 37 от делото. Нещо повече, всички пратки, включително и СДИ, са доставени и получени по правилата за връчване на чл. 28, ал. 1, т. 2, ал. 3 и чл. 29, ал. 1 от ДОПК на адреса на управление на дружеството, който е деклариран и като адрес за кореспонденция с НАП. Освен това, в отговор на получени по този начин документи от „Ладшафт 2012“ ЕООД са адресирани до приходната администрация различни заявления – на л. 42 от делото, л. 57, л. 80, л. 93, л. 98, л.103, л.129. Тази констатация води до единствения извод, че съобщенията са редовно връчвани, след като във връзка с получаването им от дружеството са предприети насрещни действия. В подкрепа може да се посочи и обстоятелството, че в известията за доставяне получателката е вписвала името си като Е. Н. С., но в молбата с доказателствени искания на жалбоподателя на л.

142 от делото, същата е индивидуализирана и с презимето си – Н.. Изложеното мотивира извод, че лицето е известно на жалбоподателя, възложено му е да получава пратки от името на дружеството, същите са стигали до адресата си и няма основание да се приеме, че това не е сторено по отношение на процесното съобщение за доброволно изпълнение. От фактическа страна съдът приема, че до жалбоподателя е било изпратено съобщение за доброволно изпълнение, с което е образувано производството по ИД №**********/2014 г. Същото е получено и съответно – връчено редовно.

За обезпечаване на вземанията от ПИ са издадени Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №6224/28.03.2014 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №9646/13.05.2014 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №15005/16.07.2014 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №18797/23.09.2014 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №2328-000003/22.10.2014 г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С170004-022-0080063/06.12.2017 г. и Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. №С220004-022-0024056/18.04.2022 г.

Наложени са запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки в ТД „Алианц – България“. ПНОМ са връчени на жалбоподателя по пощата, за което по делото са представени известия за доставяне – на л. 92 от делото, л. 86, л. 71, л. 48, л. 31, л. 23. Единствено ПНОМ от 2022 г. е издадено като електронен документ и липсват сведения за неговото връчване. Издадени са запорни съобщения, които са връчени електронно на банката, за което са приложени съответните доказателства: на л. 89 от делото, л. 83, л. 68, л. 45, л. 28, л.

20. Не се открива запорно съобщение и доказателства за връчването му по отношение на ПНОМ от 2017 г.

За да постанови отказа за прекратявана на ИД поради изтекла давност, ПИ е съобразил не само че с налагане на обезпечителните мерки по отношение на задълженията на „Ландшафт 2012“ ЕООД давностният срок е спрял да тече, но и че на основание §29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение абсолютната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК спира да тече от 24.03.2020 г., като неизтеклата до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020 г. предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето. Формиран е извод, че към момента на произнасянето давностният срок по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не е изтекъл.