Решение № 405 от 04.04.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. Варна, 01.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Ил. Писарова

Членове:

Светлана Т.а

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско дело № 20223100500222 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №304038/16.12.2021г. от „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК 205892676, със седалище и адрес на управление гр.Варна, *** срещу решение №262910/06.12.2021г. по гр.дело №9229 по описа на ВРС за 2021г., с което е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 7240,00 лв. - главница, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № В16-3643-В16-6943 от 28.09.2016г., сключен между „Варна Инвест Груп“ ООД и „Електроразпределение Север“АД, на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение гр.Варна, ***, което вземане е прехвърлено от „Варна Инвест Груп“ ООД на „Булпарт 5“ ЕООД с Договор за цесия, сключен на 24.06.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК 26.06.2020г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7095/2020г. на Районен съд – Варна, срещу която заповед ответната страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.

В жалбата се твърди, че решението в отхвърлителната част е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано поради противоречие на материалния закон, допуснати 1 съществени процесуални нарушения и необоснованост. Твърди се в жалбата, че по отношение на съдебния състав е било налице основание за отвод от настоящото дело, доколкото е разгледал с участието на същото вещо лице гр.д.№18692/2018г. с предмет претенция за същата сума, но при заявено друго основание от ищеца – неоснователно обогатяване. Твърди се, че необосновано съдът е приел, че договорът е прекратен с присъединяване на обекта, доколкото всяка от страните в рамките на давностните и преклузивните срокове може да търси обезщетение в случай на неточно или частично изпълнение. Сочи се необоснованост на извода на съда, че между страните липсва уговорка да се положи нов кабел, тъй като този начин на присъединяване е изрично предвиден в сключеното допълнително споразумение.

В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран отговор от въззиваемата страна „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Сочи се, че ответникът е изпълнил основното си договорно задължение да осъществи присъединяване към електроразпределителната мрежа на процесния обект. Твърди се, че нито в сключения договор, нито в допълнителното споразумение е предвидено, че присъединяването следва да се извърши чрез полагане на нов кабел на разстояние 181 м.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно осн. чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, предявен от ищеца „Булпарт 5“ ЕООД, ЕИК 205892676, със седалище гр.Варна, срещу ответника „EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 7240,00 лв. главница, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК - 26.06.2020г. до изплащане на вземането, дължима поради неизпълнение на договорно задължение по Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа № В16-3643-В16-6943 от 28.09.2016г., сключен между „Варна Инвест Груп“ ООД и „Електроразпределение Север“ АД, на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение гр.Варна, ***, прехвърлено от „Варна Инвест Груп“ ООД на „Булпарт 5“ ЕООД с Договор за цесия, сключен на 24.06.2020г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7095/2020г. на Районен съд – Варна, срещу която ответната страна е възразила в срока по чл. 414 от ГПК.

Твърди се в исковата молба, че по силата на договор за цесия от 24.06.2020 г. е придобил процесното вземане на „Варна Инвест Груп” ООД от длъжника „Електроразпределение север" АД, който е уведомен за цесията по електронна поща на 24.06.2020г. Сочи се, че цедентът е инвеститор на жилищна сграда, изградена в ПИ №***, като с цел присъединяването към ел. мрежата на 11.10.2016г. с ответника е сключен договор за присъединяване, съгласно чл. 2, ал. 2 от който страните са уговорили мястото на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа да е 2

Бетонен комплектен трансформаторен пост (БКТП) 1001 – Варна и съгласно чл. 3 е договорен начина на присъединяване. В раздел VII било уговорено, че цената се съставя от два компонента: постоянна компонента за присъединена мощност в размер на 9600,00лв., дължима в 7 - дневен срок от сключване на договора; променлива компонента за присъединяване за допълнително разстояние до мястото на присъединяване над 25 метра:

40лв./м с ДДС, дължима в 7 - дневен срок от сключване на допълнително споразумение към договора. Излага се, че на 14.08.2017г. страните сключили въпросното допълнително споразумение, по силата на което „Варна Инвест Груп“ ЕООД е заплатило на ответника сумата от 7240,00 лв. с ДДС за полагане на 181м. нова кабелна линия от обекта до БКТП 1001-Варна. Сочи, че понастоящем сградата е въведена в експлоатация, а обектът е присъединен към ел. мрежа от ответника, като същевременно дружеството установило, че нов кабел до ТП не е положен, а енергоразпределителното дружество е присъединило обекта до находящата се непосредствено до него касета ШК - 4 на ул. „Родопи“, чрез разкъсване и муфиране на вече съществуващата резервна кабелна линия Ниско напрежение от БКТП 1001. Поради това поддържа, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да положи кабел от 181 м. С уточняваща молба ищецът поддържа, че се претендира компенсаторно обезщетение за частично договорно неизпълнение за присъединяването на процесната сграда при БКТП 1001-Варна.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от ответника

EЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“АД, ЕИК 104518621, със седалище гр.Варна, с който се изразява становище за недопустимост, в евентуалност за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че договорът за продажба на вземане от 24.06.2020г. е нищожен на основание чл. 26 ал.2 от ЗЗД, поради липсата на предмет, поради несъществуване на прехвърленото вземане, което през 2018г. е било прехвърлено на друго лице „Морски дюнер" ЕООД. Сочи се също, че нe е налице и фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗЗД, тъй като процесният договор е бил изпълнен от страна на ответника, като клиентът е бил присъединен в съответствие с предвидените в чл.2 от договора параметри.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за процесуално допустим, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.

Правният интерес от предявяване на установителния иск се обосновава с постъпило в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение от ответника срещу дължимостта на 3 сумата по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д № 7095/2020г. на ВРС.

Ищецът основава твърденията си за придобиване на претендираното вземане на договор от 24.06.2020г. за прехвърляне на вземане от „ВАРНА ИНВЕСТ ГРУП“ ООД, ЕИК 202126302 на „БУЛПАРТ 5“ ЕООД, ЕИК 205892676, в размер на 7240,00 лв., представляваща компенсаторно обезщетение на основание чл.79 ЗЗД, за неточно изпълнение на задължение на задължение за присъединяване на обект: жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, ***, ПИ №*** към БКТП 1001 Варна, която сума е стойността на платената променлива компонента, уговорена в Допълнително споразумение №1 към Договор за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната мрежа №В1б-3643-В1б-6943/28.09.2016г. под №А1-В1б-3643В1б-6943-АДП-0123/14.02.2017г. на база представен и одобрен по реда на ЗУТ проект за изграждане на присъединителните съоръжения за обект: жилищна сграда с местонахождение: гр.Варна, общ.Варна, ***, ПИ №***.

При преценка основателността на твърденията относно активната материалноправна легитимация се установява, че претендираното в настоящото производство вземане е било прехвърлено през 2018г. на друго дружество – „Морски дюнер“ ЕООД, както е видно от представения по делото договор за цесия от 22.11.2018г.

Идентичността на вземанията по двата договора за цесия се установява от описанието в текста на договорите и не се оспорва от страните.

Своевременно са релевирани в отговора възражения за нищожност на договора за цесия поради липса на предмет, както и за липса на активна легитимация предвид предходното прехвърляне на вземането. Хипотезата на невъзможен предмет е приложима при сделки с правопораждащо или правопроменящо действие, когато невъзможността е налице към момента на сключване на сделката и тя следва от обективно непреодолими пречки. Съдебната практика непротиворечиво приема, че основанието за нищожност на договора невъзможен предмет по чл. 26, ал. 2 изр. 1 пр. 1 от ЗЗД предполага начална фактическа или правна невъзможност да се изпълни договора, поради липса на обекта на правоотношението. Съобразно чл. 100, ал. 1 ЗЗД кредиторът отговаря за съществуването на вземането, ако прехвърлянето е възмездно. Следователно прехвърлянето на несъществуващо вземане също поражда облигационна връзка между страните, т. е. налице е действителен договор. Договорът за цесия има невъзможен предмет, единствено ако имущественото право е непрехвърлимо с оглед своето естество, с оглед императивни разпоредби на закона или с оглед наличието на предварителни договорни ограничения. При прехвърляне на несъществуващо вземане цесионният договор не е недействителен, нещо повече, цедентът отговаря за изпълнението му по реда на чл. 82 вр. чл. 79 ЗЗД.

В случая от представения предходен договор за цесия се установява, че вземането не е било в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за цесия, съответно не е и валидно прехвърлено с втория договор. Между страните по договора е възникнала валидна облигационна връзка, но не е настъпило твърдяното прехвърлително 4 действие на договора за цесия. Договорът за цесия, с който се прехвърля парично вземане, определено по страни и размер, има възможен предмет, но ако цедентът не е титуляр на прехвърляното вземане, договорът не поражда транслативния ефект, към който е насочен. В случая с договора за цесия от 24.06.2020г. не е прехвърлено вземане в полза на ищеца – цесионер, доколкото цедентът вече се е бил разпоредил с него посредством цесията от 2018г. Действително в първата цесия вземането е посочено като недължимо платена сума, а във втората като компенсаторно обезщетение, но предвид пълната индивидуализация на вземането, идентична в двете цесии, с посочване на договора, от който произтича вземането, размера и конкретното описание в договора, следва да се приеме, че се касае за едно и също вземане въпреки различната правна квалификация.