Решение № 42 от 11.04.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Пазарджик, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично при закрити врати заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20235200900213 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава 39 „Откриване на производство по несъстоятелност” от ТЗ.

Съдът е сезиран с молба от „И.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М. Н. чрез адв. И. Б. от АК-П., с искане по реда на чл.625 и сл. от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност.

Твърди се в молбата, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност, тъй като и към момента и за в бъдеще не е в състояние да изпълни парични задължения към кредиторите му. Към датата на подаване на молбата, дружеството – молител има публични задължения към НАП в размер на 1 668,08 лева, към ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – София в размер на 42 394,23 лева и задължение по получени вноски от собственика в размер на 18 949,04 лева.

Дружеството не притежава активи и не е в състояние да изпълни изискуеми задължения, които са в големи размери. Вземанията на кредиторите не са обезпечени. Дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 15.08.2023 г. от НАП.

Изложеното мотивира предявяването на молбата, с която се иска да се 1 постанови решение, с което бъде обявена неплатежоспособността от дата 15.08.2023 г. и открито производство по несъстоятелност на търговското дружество.

Молителят по делото е представил изискуемите се по смисъла на чл.628 от ТЗ писмени доказателства в подкрепа на твърденията си, както и е приета СИЕ, която като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдът изцяло кредитира.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите на молителя и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при спазване изискванията на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното:

По допустимостта:

Така подадената молба е процесуално допустима като подадена по реда на чл.625 от ТЗ , както и поради приложените към нея изискуеми се по чл.628 ал.1 и ал.3 от ТЗ документи.

Налице са и предпоставките на чл.613 от ТЗ, тъй като молбата е подадена пред надлежния окръжен съд по седалището на търговеца.

По основателността:

Искането за откриване на производство по несъстоятелност е направено на едно от основанията визирани в чл.607а ал.1 от ТЗ – неплатежоспособност.

Относно неплатежоспособността, съобразно визираното в чл.608 ал.1 от ТЗ, следва да се установи дали длъжникът е търговец, да е налице изискуемо задължение на същия по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, което същия да не може да изпълни, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към наймалко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца.

Предвид изложеното съдът съобразявайки наведените от молителя доводи, както и приетите по делото доказателства и след справка в ТР установи, че дружеството - молител е „търговец” по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ и е капиталово такова, поради което и приема, че е налице първата от материалните предпоставки на търговската несъстоятелност.

2

Относно следващата предпоставка – наличие на изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност също е налице. В конкретният случай от писмените доказателства и приетата по делото СИЕ се установява, че дружеството - молител към 01.02.2024 г. има безспорни непогасени публични задължения към НАП общо в размер на 1 748,65 лева. Установени са и задължения в размер на 23 692,99 лева, които обаче са предмет на съдебен контрол, като производството не е приключило към посочената дата. Отделно от тези задължения, длъжникът има такива и към ДФ “Земеделие“- София, които са в размер на 44 771,73 лева, от които 38 011,84 лева главница и 6 759,89 лева начислени лихви към 01.02.2024 г. Това задължение е възникнало след издаване на Решение за налагане на финансова корекция №13/311/00830/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. на дружеството – молител, потвърдено след проведен съдебен контрол за законосъобразност.

Установени са и задължения към Н. М. Н., възникнали на основание сключен договор за временна финансова помощ от 24.01.2021 г. между нея и дружеството И. ЕООД, които са в размер на 18 949,04 лева.

От анализираните от вещото лице данни се установява и още, че в счетоводните регистри на дружеството липсват отразени други текущи задължения към 01.02.2024 г.

Пак от СИЕ се установява, че за вземанията на НАП има наложени обезпечителни мерки – запор върху налични и постъпващи по банковите сметки на дружество. Така, на 16.05.20023 г. е постъпило плащане от принудителното изпълнение в размер на 16,00 лева и на 18.05.2023 г. в размер на 51,46 лева. На 20.06.2022 г. е извършено и доброволно плащане към НАП в размер на 456,96 лева.

Предвид така установените задължения за преценка на платежоспособността на търговеца, следва да се има предвид обстоятелството дали същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без да се поставят в опасност интересите на кредиторите. В този смисъл от заключението на СИЕ се установява, че в баланса на дружеството няма заведени дълготрайни и краткотрайни материални активи.

Наличните парични средства към 30.11.2023 г. са в размер на 3 595,84 лева.

Към датата на изготвяне на заключението няма данни дружеството да е 3 извършвало търговска дейност, считано от началото на 2023 г.

От приетото по делото копие на Акт за дерегистрация по ЗДДС се установява, че дружеството е дерегистрирано считано от 15.08.2023 г., тъй като стойността на активите му е в размер по – нисък от стойността на задълженията на фирмата към доставчици и по получени заеми.

Освен горните данни, от СИЕ се установява, че дружеството е отчитало загуба през 2018 г., 2019 г. и 2021 г., а през 2020 г. финансовият му резултат е 0 лева и 2023 г. – печалба в размер на 3 000 лева.

Относно останалите показатели сочещи за финансовото състояние на дружеството от СИЕ се установява следното: За периода от 2019 г. до 2022 г. всички стойности на показателите за ликвидност са далеч под референтните стойности и сочат за състояние за неспособност за плащане на паричните задължения, което състояние се потвърждава и от установените отрицателни стойности на нетния оборотен капитал за този период. За периода от 2023 г. до настоящия показателите за ликвидност са неизчислими, тъй като дружеството е преустановило търговската си дейност. Обобщено, търговецът не е притежавал парични средства, както и материални запаси и вземания, с които би могъл да погаси публичните си задължения и търговски такива т.е. търговецът е изпаднал в трайна необратима ликвидна криза.

Пак от СИЕ се установява, че до 2022 г., вкл., стойностите на коефициентите за задлъжнялост и финансова автономност са извън референтните граници, с отрицателни стойности, тъй като собствения капитал е с отрицателни такива. Обобщено вещото лице сочи, че дружеството – молител е в абсолютна зависимост от своите кредитори. Следователно дружеството е декапитализирано и свръхзадлъжняло.

Коефициентите за рентабилност и ефективност също са извън референтните стойности.

Въз основа на анализа изложен до тук съдът приема за безспорно установено в процеса, че дружеството – молител не притежава имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, още повече при преустановена търговска дейност, без това да поставя в опасност интересите на кредиторите, което предполага да не са налице предпоставките на чл.631 от ТЗ. Както бе посочено не се и събраха доказателства, които да установяват обстоятелството, затрудненията му да имат временен характер. Това все са 4 обстоятелства, които изключват откриване на производство по несъстоятелност и обосновават отхвърляне на молбата, и са от категорията факти, от които длъжникът черпи изгодни правни последици за себе си, и с оглед принципа за разпределяне на доказателствената тежест, визиран в чл.154, ал.1, от ГПК, същият следваше да ги докаже.

Съобразно всичко изложено до тук се налага извод неплатежоспособност по смисъла на чл.608 ал.1 т.1 и т.2 и ал.3 от ТЗ. за

Горните, установени по безспорен начин факти, водят и до още един извод, а именно, че е налице и хипотезата на чл.742 ал.1 от ТЗ, а именно, че дружеството - молител е и свръхзадължено, тъй като активите му през целият изследван период са били недостатъчни за покриване задълженията му към всички кредитори.

Предвид наличието и на двете основания за откриване на производството по несъстоятелност, които са самостоятелни такива, и съобразно задължителната практика на

ВКС обективирана в

Р№201/11.12.2014г. по т.д.№659/2014г., І т.о., ще следва да се установи началната дата за преценка което от тях е настъпило по рано или тя съвпада по време. В този смисъл и съобразно изложеното до тук, както и съобразно установеното от СИЕ, съдът приема, че началната датата на неплатежоспособността е 31.12.2022 г., тъй като безспорно е установено, че след тази дата дружеството не е в състояние да погасява текущите си задължения с наличните парични средства и краткосрочни вземания, както и че с наличните си активи не е било в състояние да погаси съществуващите си задължения. То е декапитализирано, тъй като реално не притежава собствен капитал и не притежава собствен реален източник за финансиране на дейността му. В началото на 2023 г. е преустановило и търговската си дейност. Ето защо съдът приема, че състоянието на неплатежоспособност съвпада с това на свръхзадълженост, поради което и началната дата е посочената 31.12.2022 г.

Предвид категорично установеното по делото, че дружеството не разполага с налично имущество, с което да покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, които съгласно чл.629б ал.2 от ТЗ съдът определя в размер на 7 000 лева, ще следва производството по несъстоятелност да се открие при условията на чл. 632 ал.1 от ТЗ.

5

Съобразно изложеното и на основание чл.607а ал.1 от ТЗ, чл.608 от ТЗ, чл.632 ал.1 от ТЗ Пазарджишкия окръжен съд

РЕШИ:

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ на „И.“ ЕООД с

ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М. Н..

ОПРЕДЕЛЯ

НАЧАЛНА

НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА - 31.12.2022 г.

ДАТА

НА

ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „И.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М. Н..

ОБЯВЯВА „И.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М.

Н. в НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ.

ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТТА на „И.“

ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И.

У.“ **, представлявано от управителя Н. М. Н..

ПОСТАНОВЯВА ОБЩА ВЪЗБРАНА И ЗАПОР върху имуществото на

„И.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М. Н..

ЛИШАВА „И.“ ЕООД с ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.В., обл.П., ул.“И. У.“ **, представлявано от управителя Н. М.

Н . от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността.

СПИРА производството по търговско дело №213/2023 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик при условията на чл.632 ал.1 и 2 от ТЗ като указва на длъжника и кредиторите, че производството може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на настоящето решение в ТРРЮЛНЦ по молба на длъжника или кредитор ако депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б от ТЗ в размер на 7 000 лева.