Определение № 13771 от 25.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13771 гр. София, 25.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Гергана В. Недева Въззивно гражданско дело № 20261100502780 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463 вр. чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба с вх. № 70600/26.05.2026г. подадена от адв. М. А. от САК, като пълномощник на заинтересованата страна в производството по чл.463, ал.1 от ГПК – Л. Н.

Т., с искане за изменение на постановеното по делото Определение №10662/15.05.2026г. в частта за разноските, като претендира съдът да му определи дължимото се адвокатско възнаграждение за оказаната в производството безплатна помощ и съдействие на страната, като на негов близък по см. на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗАдв., и осъди жалбоподателя Х. Н.

Й., да му заплати същото, с оглед изхода на производството и оставянето без разглеждане на жалбата на последната срещу действията на ЧСИ М.Б..

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - Х. Й., чрез пълномощник адв. Б., депозира отговор, като счита молбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение, евентуално в случай, че я уважи моли определеното от съда адвокатско възнаграждение да е в минимален размер.

Софийски градски съд, след преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на определението, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на Определение № 10662/15.05.2026 г., в частта за разноските е неоснователна, поради следните съображения:

С цитираното по – горе съдебно определение съдът е счел, че подадената от Х. Н. Й. жалба срещу Постановление за възлагане на недвижим имот на ЧСИ Б., е недопустима, като преждевременно предявена, поради което я е оставил без разглеждане. При постановяване на това определение, съдът е пропуснал да обсъди въпроса с дължимостта на сторените от 1 насрещните страни, съдебни разноски и не е присъждал такива, въпреки, че са били поискани своевременно от адв. А..

Регламентираният в чл. 79, ал. 1 ГПК общ принцип за отговорността за разноски в изпълнителното производство, – че те се понасят от длъжника (освен в изрично посочените от закона случаи), намира своето основание в това, че изпълнителното производство е сурогат на доброволното изпълнение – от страна на длъжника липсва добросъвестно изпълнение, поради което и именно това неправомерно поведение на длъжника е повод за образуване на изпълнителното производство, в рамките на което по принцип разноските за същото не се възлагат в тежест на кредитора (взискателя), а в тежест на длъжника.

В исковото производство положението е съществено различно. При неговото образуване и докато то е висящо (пред съответната инстанция) не е известно на кого принадлежи спорното по делото материално право – на ищеца или на ответника. Поради това разпоредбите на чл. 78 ГПК регламентират общия принцип за отговорността за разноски в съдебното (исковото) производство – че те се понасят от (възлагат се със съдебното решение в тежест на) страната (ищеца или ответника), която е изгубила правния спор, респ. – неправомерното поведение е станало причина за воденето на делото, поради което тя следва да заплати на насрещната страна всички направени (заплатени) от последната разноски по производството (респ. – съразмерно на уважената, съответно – на отхвърлената част от иска – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК). Този принципно различен законодателен подход при уредбата на отговорността за разноските в изпълнителното производство (те се понасят поначало от едната страна – длъжника, освен в изрично предвидените случаи) и в исковото производство (разноските се понасят от тази от насрещните страни по делото, която е изгубила правния спор) не дава възможност за механично пренасяне в изпълнителното производство на също принципното за исковото производство положение, че разноските са само направените (сторените, заплатените) от страните разходи по воденето на делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството (разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Това разрешение, приложимо за отговорността за разноските в исковото производство, не може да бъде приложено пряко в изпълнителното производство, тъй като чл. 79, ал. 2 ГПК изрично разпорежда, че макар и взискателят да не е внесъл (заплатил) таксите по изпълнението, те се събират от длъжника.

Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие, в случая при разпределението на сумите, получени от публичната продан.

Производството по изпълнителното дело в случая е образувано по молба на взискателя Л. Н. Т., чрез адв. М. А., с искане да бъде изнесен на публична продан допуснатия до делба между страните недвижим имот – представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, преустроен в офис, находящ се в гр. София, ул. «******** с прилежащото избено помещение, таванско помещение и идеални части от общите части на сградата, дворното място и учреденото право на строеж, подробно описани в изпълнителния лист, издаден по гр.д. № 10839/2004 г. на СРС, 72 с-в.

В молбата за образуване на изпълнителното производство, съделителя Л. Т. /която притежава към момента на образуване на производствоо ¾ ид.ч. от подлежащия на публична продан имот/ е поискала да й се присъдят и сторените в изпълнителното производство разноски. В представеното към молбата пълномощно от Т. към адв. М. А., са посочени правата, за които е упълномощен пълномощника, а именно: да представлява упълномощителя по гр.д. № 10839/2004 г. по поиса на СРС, както и «да я представлява пред публичен или частен съдебен изпълнител, с право да завежда и води изпълнителни 2 дела от нейно име до приключването им, да осъществява цялостно процесуално представителство от нейно име, да прави искания за експертизи, оценки, както и всякакви други процесуални действия, каквито намери за добре, в т.ч. да преупълномощава други адвокати с посочмените права». В приложения по изп. дело Договор за правна защита и съдействие, сключен между взискателя Т. и нейния пълномощник адв. М. А. е уговорено възнаграждение от 3 500 лв., която сума е заплатена изцяло, в брой при подписването на договора и същата е за «образуване и процесуално представителство по изпълнително дело за изнасяне на публична продан на ап. 2, находящ се в гр. София, ул. «********».

Обжалване действията на ЧСИ по реда на чл.435 и сл. от ГПК, както и представяне на становище във връзка с депозирана частна жалба срещу действията на ЧСИ от страна на насрещната страна /длъжника/ са част от процесуалните действия, които пълномощника на взискателя дължи, по силата на упълномощаването си. Няма данни във връзка с това действия, взискателя Т. да е извършила допълнителни разноски, вкл. да е заплатила на адв.

А., допълнително възнаграждение. Не е представен втори договор за правна защита и съдействие, в който страните да са уговорили безплатна помощ и съдействие, предоставена от пълномощника «на близък по см. на чл.38, ал.1, т.3 от ЗАдв.», от който да се установяват новите обстоятелства, налагащи предоставянето занапред на безплатна помощ и съдействие на взискателя по изпълнителното производство.

Дори и да се приеме, че адвокатско възнаграждение се дължи на пълномощника на взискателя за конкретното съдебно производство по ч.гр.д. № 2780/2026 г., то същото следва да се претендира в рамките на изпълнителното производство, при приключване на същото с разпределение на получената от публичната продан сума, по см. на чл.79, ал.1 от ГПК.

Следва да се отбележи също, че с оглед спецификата на производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител, предмет на съдебния контрол е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на органа по принудително изпълнение, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл.78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим.

Не на последно място, искането с което понастоящем е сезиран съда е аналогично на това в производството по чл. 248 от ГПК , когато страната иска присъждане на разноски в производство по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, включително и за въззивно обжалване.

В съдебната практика на ВКС ( виж Определение № 493/ 26. 10. 2016г. по гр. д. № 4088/ 2016г. на 4-то гр. отд. на ВКС; Определение № 683/ 21. 12. 2015г. по ч. гр. д. № 5089/ 2015г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение№ 296/ 15. 08. 2017г. по ч. гр. д. № 1758/ 2017г. на 3-то гр. отд. на ВКС; Определение№ 114/ 20. 05. 2016г. по ч. гр. д. № 1847/ 2016г. на 2-ро гр. отд. на ВКС; ) еднозначно се приема , че производството по чл. 248 от ГПК няма самостоятелен характер. Приема се , че това производство представлява продължение на съответното производство (първоинстанционното или въззивно ), което има за предмет правилното определяне на разноските в съответната инстанция. Нито една от страните по спора не е дала повод с поведението си за образуване на производството по чл. 248 от ГПК.

Приема се ,че е недопустимо в производството по чл. 248 от ГПК да се комулират нови задължения за разноски на страните, т.е. «в процеса относно разноските» , в който процес, нормата на чл. 81 от ГПК не следва да се прилага. Съдилищата трайно и безпротиворечиво приемат, че това противоречи както на целта на закона, така и на института по чл. 78, ал.2 от ГПК.

В заключение, искането за присъждане на сторените от насрещната страна по жалбата /взискателя по изпълнителното производство/, разноски, в частност за присъждане на 3 адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ и съдействие в хода на настоящото съдебно производство е неоснователно и следва да се остави без уважение. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е образувано по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, която жалба е оставена без разглеждане като недопустима. Страните по изпълнителното производство, които са страни и по настоящото съдебно производство във вр. с осъществявания от съда контрол върху актовете и действията на ЧСИ, в частност жалбоподателя Й., не следва да се счита, че е дала повод за съдебното производство, доколкото с подадената частна жалба, същата единствено е реализирала гарантираното си от закона право на жалба срещу действията на ЧСИ, които засягат нейни законни права и интереси.

В този случай, същата не следва да носи отговорност за евентуално сторените от насрещните страни допълнителни съдебни разноски, вкл. заплатено/дължимо адвокатско възнаграждение на техните представители.

Ако се приеме, че сторените от страните разноски, във връзка с обжалването на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител, съставляват имуществена вреда за тях, то реда за реализиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител е друг, а именно посочения в разпоредбата на чл. 441 от ГПК, такъв.

Така мотивиран, Софийски градски съд, в настоящия си състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Н. Т. с вх. № 70600/26.05.2026г., за изменение на постановеното по делото Определение № 10662/15.05.2026г. в частта за разноските, като осъди насрещната страна Х. Н. Й. да заплати на пълномощника й адв. М.

А. дължимото му се адвокатско възнаграждение за оказаната в настоящото съдебно производство безплатна помощ и съдействие, по реда на чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 от ЗАдв., като неоснователна.