Определение № 4364 от 29.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4364 гр. София, 29.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002104889 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. №92228/23.08.2024г. на Г. А. и Г. А., чрез адв. Г. срещу решение №4252/12.07.2024г. по гр. д. №9948/2023г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение

№20090625/14.05.2023г. по гр. д. №14886/2018г. на Софийския районен съд в частта, с която са уважени предявените от Л. Ст. П. против Г. Н. А. и Г. Ал. А. искове с правно основание чл.31, ал.2 ЗС за солидарното осъждане на ответниците да заплатят сумата от 15 428,94 лв., представляваща обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на собствената й 1/2 идеална част от недвижим имот – апартамент №25, находящ се в [населено място], [улица], ЖСК "З. в.", [жилищен адрес] за периода от 05.03.2013г. до 05.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Според касаторите обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Считат правните изводи по приложението на чл.31, ал.2 ЗС за необосновани и некореспондиращи на установените по делото факти, които съдът е извел само от избрани доказателства, преценени превратно и в полза на ищцовата страна. Според касаторите в тежест на претендиращия обезщетението по чл.31, ал.2 ЗС съсобственик е да докаже, че е бил лишен от правото да ползва общата вещ и достъпът до имота му е бил 1 незаконосъобразно отнет или ограничен, като с отправената от ищцата нотариална покана, тя само е заявила намерението си да ползва имота, но реални действия в изпълнение на това нейно желание не е предприела. Молят решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което претенцията бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се посочва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следния въпрос: "Следва ли съдът да се произнесе по всички направени от страните във въззивното производство доводи, оплаквания и възражения и да изложи собствени мотиви по спора?", по който се твърди противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №174/12.12.2018г. по гр. д. №546/2018г. на ВКС, решение №24/28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС и др. Въпросът се поставя във връзка със становището на касаторите, че не ответниците, а ищцата като лишен от право да ползва съсобственик следва да докаже, че достъпът до общия имот е бил незаконосъобразно отнет или ограничен.

Ответницата Л. П., чрез постъпилия писмен отговор от адв.Д. изразява становище за липсата на основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

При произнасяне по допускането до касационното обжалване Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Л. П. против Г. А. и Г. А. искове за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС за лишаването на ищцата от ползване съобразно правата й на съсобствения с ответниците недвижим имот. Ищцата твърди, че е собственик по наследство от баща си С. К. на 1/2 ид. част от апартамент №25, находящ се в [населено място], [улица], ЖСК "З. в.", [жилищен адрес] с площ от 103 кв.м., а останалата 1/2 идеална част от имота била наследена от нейния брат В. К., който без нейно знание и съгласие продал апартамента на ответниците Г. А. и съпругата му Г. А., което било обективирано в нотариален акт №59, том I, рег.

№ 3166, дело №59/2000г. По искова молба на Л. П., с решение по гр. д.

№9188/2005г. по описа на Софийския районен съд била установена недействителността на тази покупко-продажба спрямо собствената на ищцата 2

1/2 идеална част от апартамента. Ищцата твърди, че през целия този период имотът се ползвал изцяло и изключително от ответниците, поради което с нотариална покана, връчена им на 25.03.2011г., ги поканила да й заплащат месечно обезщетение за лишаване от ползването на собствената й 1/2 идеална част от апартамента. Независимо от това ответниците продължили да ползват имота, в т.ч. и към датата на подаване на исковата молба, без да заплащат обезщетение, поради което ищцата моли ответниците да бъдат осъдени да й заплатят солидарно сумата от 15 500лв. за периода от 01.01.2013г. до 05.03.2018г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното й изплащане. По молба на ищцата от 08.03.2022г., с протоколно определение от 17.05.2022г. съдът е приел увеличение на исковата претенция до сумата от 16 411 лв.

Чрез депозирания отговор, ответниците Г. А. и Г. А. оспорват предявените искове. Твърдят, че ищцата не е собственик на сочената от нея идеална част от апартамента, защото производството по гр. д. №9188/2005г. по описа на Софийския районен съд не е приключило, тъй като по жалба срещу постановеното първоинстанционно решение е образувано в. гр. д. № 3286/2008г. по описа на Софийския градски съд. Оспорват твърденията на ищцата, че е била лишена от възможността да ползва имота съобразно правата си, както и размера на исканото обезщетение, като релевират и възражение за изтекла погасителна давност за претендираното вземане.

С оглед събраните по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд е приел за установено, че ищцата е придобила по наследство 1/2 идеална част от процесния апартамент, както и, че същият е бил продаден от брат чрез договор за покупко-продажба от 07.06.2000г. на двамата ответници, които го придобили в режим на съпружеска имуществена общност. Посочил е, че с влязлото в сила на 28.01.2021г. решение №3805/28.05.2019г., постановено по в. гр. д. №3286/2008г. на Софийския градски съд ищцата е призната за собственик на процесния недвижим имот, а ответниците са осъдени да й предадат владението върху същия. Изложил е, че по делото е представен протокол по изп. д. № 20198400400899 по описа на ЧСИ Мария Цачева, от който се установява, че на 18.10.2019г. е извършен въвод във владение на ищцата в процесния имот, предаден от ответниците в настоящото производство.

От събраните по делото доказателства, вкл. и от показанията на разпитаните 3 свидетели, районният съд е приел за установено личното ползване на апартамента от ответниците А. в процесния период от 01.01.2013г. до 05.03.2018г., както и факта, че ищцата не го е ползвала. Установил е, че с нотариални покани, връчени на А. на 25.03.2011г., ищцата е поискала заплащането на обезщетение за лишаването й от право на ползване на имота.

По отношение на неговия размер, съдът е кредитирал неоспореното заключение по съдебно-оценителната експертиза, според което средната пазарна цена за 1/2 идеална част от процесния имот за периода от 01.01.2013г. до 05.03.2018г. е 16 411 лв. Приемайки за частично основателно релевираното от ответниците възражение, районният съд е отхвърлил иска за сумата от 982,06 лв. като погасена по давност, а за останалата част възлизаща на 15 428,94 лв. е уважил претенцията.

Въззивният съд изцяло е споделил фактическите и правни изводи в първоинстанционното решение, и при условията на чл.272 ГПК е препратил към тях, като е изложил и собствени съображения по спорните въпроси, поставени с въззивната жалба. Въззивният съд е посочил, че за основателността на исковете с правно основание чл.31, ал.2 ЗС е необходимо ищцата да докаже наличието на съсобственост между нея и ответниците по отношение на вещта и идеалните части на всяка от страните в съсобствеността, ползването на общата вещ от ответниците, отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение и размера на пропуснатата полза след поканата, а в тежест на ответниците е да докажат погасяването на претендираното вземане като предпоставка за отхвърляне на предявените срещу тях искове.

Въззивният съд е приел, че съсобствеността между страните в процесния период е установена несъмнено от приетите съдебни решения по дела, водени между страните. С влязло в сила на 28.01.2021г. решение №3805/28.05.2019г. по в. гр. д. №3286/2008г. по описа на Софийския градски съд, оставено в сила с решение №120/28.01.2021г. по гр. д. № 511/2020г. по описа на ВКС, е потвърдено решение от 09.07.2008г., постановено по гр. д. №9188/2005г. по описа на Софийския районен съд, в частта по предявения от Л. П. против Г. А. и Г. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС, по който е признато за установено правото на собственост на ищцата върху процесния имот, представляващ апартамент №25, находящ се в [населено място], [улица], вх. Б, ет.2, и ответниците са осъдени да предадат на ищцата владението върху имота.

4

Въззивният съд е посочил, че цитираното решение на СГС е отменено по реда на чл. 303 ГПК с решение от 25.07.2022г. по гр. д. №4901/2021г. на ВКС, I г. о., но само в частта, потвърждаваща решението на СРС по гр. д. №9188/2005г. относно уважения ревандикационен иск за 1/2 идеална част от имота, собствеността върху която произтича от допуснато изкупуване на основание чл.33, ал.2 ЗС. За останалата 1/2 идеална част от апартамента решението не е било предмет на отмяна, като със същото е формирана сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство, че Л. П. е собственик на 1/2 идеална част от жилището, която никога не е била придобита от ответниците – същата е била предмет на договора за продажба, обективиран в нотариален акт № 59, том I, рег. № 3166, дело № 59/2000г., който не е породил вещнопрехвърлителен ефект за тази 1/2 идеална част, тъй като е сключен без съгласието на ищцата като собственик на тази половина от вещта.

Въззивният съд е посочил, че по отношение на останалата 1/2 идеална част от имота решението, с което ревандикационният иск е бил уважен, е отменено и към настоящия момент е налице висящ спор, който противно на твърденията на ответниците няма преюдициално значение за настоящото производство, което има за предмет претенция за обезщетение за ползата, от която ищцата е била лишена по отношение на другата половина от имота. Изложил е, че в рамките на висящото производство по иска по чл. 108 ЗС, по което е постановено въззивно решение, срещу което е подадена касационна жалба, ще се установи със сила на пресъдено нещо между страните на кого принадлежи правото на собственост върху 1/2 идеална част от апартамента, която е била собственост на брата на ищцата- В. К., и която е била предмет на изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС /видно от изричния диспозитив на отменителното решение на ВКС/, към датата на устните състезания по това дело. Според съда в отношенията между страните през процесния период от 05.03.2013г. до 05.03.2018г. тази част несъмнено е била собственост на ответниците, тъй като решението, с което е постановено изкупуване по чл.33, ал.2 ЗС в полза на Л.

П. е обезсилено по реда на чл.33, ал.3 ЗС с влязло в сила решение №8254/04.12.2019г. по гр. д. № 10696/2012г. на Софийски градски съд, видно от мотивите на отменителното решение по чл.303 ГПК. Съдът е посочил, че решението, постановено по реда на чл.33, ал.3 ЗС има обратно действие, като обезсилването по право запазва договора за продажба по отношение на частта от имота, която е била предмет на изкупуване. Така купувачът по този договор 5 става собственик на вещта от деня на сключване на договора за продажба, т. е. предвид заличаването с обратна сила на ефекта на изкупуването по чл.33, ал.2 ЗС, ответниците А. са купили валидно собствената на В. К. 1/2 идеална част от имота с договора за продажба от 07.06.2000г., поради което в процесния период м. март 2013г. – м. март 2018г. са били собственици на тази част от жилището.