Определение № 304 от 08.04.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 304 гр. Враца, 01.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20241400500127 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдебното производство е по реда на чл.248,ал.3 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по частна жалба вх.№ 143/10.01.2024 г., подадена от А. С. А., чрез Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адвокат Д. М., против Определение № 9 от 03.01.2024г., постановено по гр.д.№ 1489/2022 г. по описа на Районен съд - Козлодуй, с което постановеното по същото дело Решение № 346/15.06.2023 г. е изменено в частта, с която е осъден ответникът "Вивус БГ" ЕООД да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М.", представлявано от адвокат Д.

М., сумата 960,00 лв. с ДДС и размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона да адвокатурата /ЗА/ е намален до сумата от 480,00 лв. с ДДС.

В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Излагат се съображения, че съдът е бил сезиран с два кумулативно съединени иска установителен и осъдителен, за всеки от които се дължи отделно възнаграждение съгласно чл.2,ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи се практика на ВКС.

Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и оставяне без уважение ма молбата на ответника за изменение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 753/02.02.2024 г. от насрещната страна "Вивус.БГ" ЕООД, подаден чрез пълномощника му юрисконсулт И.

И., в който се оспорва основателността на частната жалба.

ВъззИ.емият счита, че РС-Козлодуй правилно е приел за разглеждане и е уважил депозираната от "Вивус.БГ" ЕООД молба за изменение на решението в частта за разноските.

На следващо място ответникът по жалбата счита, че в случая дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 480,00 лв. с ДДС съобразно чл.7, ал.2, т.1 Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и че разпоредбата на чл.2,ал.5 от същата Наредба не намира приложение, тъй като предявените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права и след като и двата иска касаят едно и също правоотношение, материалният интерес съвпада със 1 сбора от цената на отделните искове. Счита също, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗА за всеки от съединените искове е нарушаване на изискването на чл.40 ЗА за добросъвестно упражняване на професията и на практика е налице злоупотреба с процесуални права, каквато чл.57, ал.2 от Конституцията на Република България не допуска.

Навеждат се доводи, че съдът следва да се съобрази с практиката на СЕС Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., която има превес над националната такава, като на ищеца бъдат присъдени разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. Посочва се, че при определяне размера им следва да бъдат съобразени наличните обективни фактори, а именно липсата на фактическа и правна сложност и процесуални усложнения, както и с реално извършените действия от процесуалния представител. Подчертава се, че по въпроса за неравнопоставеността на клаузите от договора, водещи до неговата нищожност, съдът дължи преюдициално произнасяне, за да достигне до извод за основателността на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД дори и да няма изрично предявен установителен иск.

В обобщение се посочва, че претендиран адвокатски хонорар в общ размер от 960,00 лв. по двата иска се явява прекомерен, необоснован, неразумен и несправедливо завишен.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на А. С. А., подадена чрез адвокат Х. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество "Д. М., с която срещу "Вивус БГ" ЕООД са предявени установителен и осъдителен иск, както следва:

1/ Иск за прогласяване нищожността на клаузата от сключен между страните договор за потребителски кредит, предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане;

2/ Иск за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да заплати на ищеца сумата 92,36 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.

Образувано е гр.д.№ 1489/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, по което с Решение № 346/15.06.2023 г. предявените искове са уважени изцяло, като е прието за установено на основание чл.26,ал.1 ЗЗД, че предвидената в сключения между А. С. А. и "Вивус.БГ" ЕООД Договор за кредит клауза за "такса експресно разглеждане" е нищожна като противоречища на закона и на добрите нрави, и на основание чл.55,ал.1 ЗЗД е осъден ответника "Вивус.БГ" ЕООД да заплати на ищеца А. С. А. сумата от 92,36 лв., представляваща дадени без основание за "такса експресно разглеждане" по посочения договор за кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба на 22.11.2022 г. до окончателното ѝ изплащане. Ответното дружество е осъдено да заплати на А. С. А. разноски в размер на 50,00 лв., както и на основание чл.38, ал.2 от ЗА да заплати на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." сумата от 960,00 лв. с ДДС за оказана правна помощ на ищеца А. С. А..

По делото е депозирана молба от ответника "Вивус.БГ" ЕООД, с която се иска решението да бъде изменено по реда на чл.248 ГПК в частта, с която в полза на Еднолично адвокатско дружество "Д. М." е присъдено възнаграждение от 960,00 лв. с ДДС и същото да бъде намалено до минимален размер от 480,00 лв. с ДДС, тъй като съединените искове се основават на един и същи правопораждащ факт, който предполага еднакъв интерес и защита на права.

С обжалваното Определение № 9/03.01.2024 г. РС-Козлодуй е уважил молбата 2 и е изменил Решение №346/15.06.2023 г. по гр.д.№1489/2022 г. в частта за разноските, поставени на основание чл.38, ал.2 ЗА в тежест на "Вивус.БГ" ЕООД, като е намалил същите от 960,00 лв. с ДДС до размер от 480,00 лв. с ДДС.

При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Основният правен спор между страните се свежда до това дали на пълномощника на ищеца, осъществил безплатна правна помощ в условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, следва да бъде присъдено отделно адвокатско възнаграждение за всеки от предявените обективно съединени искове.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Посочената разпоредба, въпреки че е приложима, следва да се прилага с оглед спецификите на всеки отделен казус и в съответствие с основния принцип за справедливост.

На първо място с нормата на чл.36,ал.2,изр. второ Закон за адвокатурата законовата делегация е ограничена само до приемането на наредба от Висшия адвокатски съвет за определяне на минималния размер на адвокатското възнаграждение по договора, сключен между адвоката и неговия доверител /ТРОСГТК № 6/2012 г./ Поради това съдът не е обвързан от предвидените ограничения в този подзаконов нормативен акт.

На следващо място изводът се подкрепя и от относима към казуса практика на СЕС.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C -57/2015 на СЕС е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право.

Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат "пропорционални". Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС уредба допуска съдът, във всеки случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Макар да се отнасят до минималния размер на адвокатския хонорар Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/2016 и С- 428/2016 и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС също постановяват, че същият следва да се разглежда в светлината на член 101, параграф 1 ДФЕС и по-конкретно, че съдът има право и задължение да не прилага ограниченията на националната уредба, когато те са в разрез с целта на посочената разпоредба.

Възможност за преценка от страна на съда относно присъдената сума за адвокатско възнаграждение има и в други хипотези. Например при определяне на възнаграждение на служебно назначен адвокат. Разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК предвижда, че то се определя от съда съобразно фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението може да бъде и под минималния за 3 съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА, но не по-малко от една втора от него, а самата разпоредба на чл.36, ал.2 ЗА също изисква размерът на адвокатското възнаграждение да е справедлив и обоснован.

В този дух е уредена и дължимостта на държавни такси при предявени искове.

Разпоредбата на чл.72 ГПК въвежда като основен критерий за дължимостта на държавните такси при съединяването на искове дали същите са в защита на един интерес, а не предвижда задължително внасяне на държавна такса по всеки отделен иск, независимо от вида, броя и формата на съединяването им.

Изводът, който се налага от така посочените разпоредби е, че определянето на разноските следва да е в съответствие с конкретно защитимия интерес и принципа за справедливост и това е принципно възприетият подход от законодателя.

При изложените съображения и като взема предвид посочената практика на СЕС, която е източник на правото на ЕС, съдът намира, че е налице основание да бъде определен справедлив и разумен размер на подлежащите на възстановяване разноски, при който съгласно Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 на СЕС се вземат предвид предмета на спора, неговата цена и труда, който е положен за защитата на съответното право.

В конкретния случай предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на клаузи от договор за потребителски кредит. Първият установителен иск за прогласяване на тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен иск за връщане на даденото въз основа на нищожните клаузи. Доколкото това предполага еднаква защита по двата иска, то няма основание адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете. С оглед материалния интерес от 92,36 лв., справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за двата предявени иска, тъй като претендираният адвокатски хонорар от 960,00 лева се явява несправедлив, прекомерен и непропорционален. Следва да се отчете, че конкретният казус не представлява правна и фактическа сложност, а съдебното производство по него се е развило в едно съдебно заседание, в което страните и техните процесуални представители не са присъствали.

Не са извършвани процесуални действия по събиране на доказателства - разпит на свидетели, изслушване на експертиза. Не са правени допълнителни доказателствени искания, извън тези с исковата молба, които първоинстанционния съд е оставил без уважение.