Решение № 1182 от 09.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1182 гр. София, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даяна К. Топалова при участието на секретаря Димитринка Анг. И.нова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело № 20221100900634 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 145, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че ответницата е действала като управител на ищцовото дружество в периода от 13.12.2017 г. до 25.06.2021 г., в което качество неправомерно е разходвала парични средства от банковите сметки на дружеството без да представя разходно - оправдателни документи за тях. В тази връзка твърди, че е заплащала личните си разходи със средства на дружеството, а след освобождаването й като управител е продължила да използва банковата сметка на дружеството, открита в „Ю.Б.“ АД, и да извършва транзакции от нея без да е налице основание за това, като е нанасяла имуществени вреди на дружеството. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете с оглед възможността да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответницата в качеството й на управител съгласно чл. 145 от ТЗ, както и да бъде осъдена да обезщети дружеството за всички претърпени вреди и да върне всички неоснователно получени суми в общ размер от 124 530. 85 лева, със законната лихва от датата на исковата молба. По-конкретно от фактическа страна ищецът излага, че ответницата е била назначена за управител с решение на едноличния собственик от 01.12.2017 г. и е била вписана като управител по партидата на ищеца в търговския регистър на 13.12.2017 г. В тази връзка на ответницата е бил осигурен достъп до банковите сметки на дружеството, както и до цялата му документация, за да бъде обезпечено изпълнение на задълженията й като управител. По банковата сметка на ищеца в „Ю.Б.“ АД (и като 1 правоприемник на банка Пиреос“) ответницата е била оправомощен държател на дебитна карта Visa Business Electron. Осигурена е била възможност да осъществява оперативната дейност на дружеството, като разплаща суми от името и за сметка на ищеца. Картата е била деактивирана на 20.08.2021г. Ответницата е била оправомощена да се разпорежда и с паричните средства от банковата сметка на ищеца, открита в „УниКредит Булбанк“ АД.

Ответницата е разходвала средства неправомерно, без да представя никакви разходнооправдателни документи за извършените плащания и с тези свои действия е нанесла имуществени вреди на дружеството. Тя е теглила средства без да е налице основание за това, дори след като е била заличена като управител. Заради неправомерното й поведение ответницата е била освободена като управител с решение на едноличния собственик на капитала от 10.06.2021 г. Тя не е била освободена от отговорност, тъй като е било установено, че парични средства в голям размер са били разходвани без основание, вследствие на което са били претърпени вреди от дружеството. Общото събрание на съдружниците е взело решение за реализиране на отговорността на ответницата.

Безуспешни са били опитите за доброволно уреждане на отношенията. Ответницата е дължала връщане и на архИ. на дружеството. За транзакции, извършени от банковата сметка на ищеца в „Юробанк“ АД за времето от 19.11.2019г. до 24.06.2021г. в общ размер на 73 877. 48 лева липсва счетоводен документ. Разходите не са били извършени при и по повод изпълнение на задълженията на И. Б. като управител, нито са били извършени в полза на дружеството. От разплащателната сметка на дружеството, открита в „УниКредит Булбанк“ АД ответницата е теглила парични суми на каса в банката от името и за сметка на дружеството на 02.11.2018г., 19.01.2021г., 25.01.2021г., 04.06.2021г. и 10.06.2021г., общо 11 900 лева, без да е посочено основание за това и без да са представени разходнооправдателни документи, доказващи разходването на теглените суми. Ответницата не е изпълнила задълженията си като управител да управлява и ръководи дейността на дружеството добросъвестно. Ищецът излага конкретни доводи за реализиране на отговорността на ответницата като управител, с позоваване на решения на ВКС, ТК.

Страната се позовава също на разпоредбите на чл. 3, ал. 3 и чл. 9, т. 2 от ЗСч. Били са платени и комисионни такси на „Ю.Б.“ АД и „УниКредит Булбанк“ АД във връзка с осъществените без основание транзакции от банковата сметка на дружествата от 281. 85 лева и 58. 50 лева. Заплатените комисионни такси представляват пряка и непосредствена последица от неправомерното поведение на И. Б.. Ищецът е заплатил и разходите на ответницата за ремонт на личния й автомобил (рег. № *******) без да е налице основание за това. Автомобилът е бил ремонтиран в автосервиз на „А. ЕСС“ ООД, за което са били издадени фактури на името на ищеца, които са били платени от банковите сметки на дружеството. Издадените и платени фактури не са се отнасяли до моторно превозно средство, собственост на дружеството. Предоставените от сервиза услуги и резервни части са били съвместими с автомобила, собственост на ответника. Обстоятелствата са били признати и от ответницата в отговор по нотариална покана. Всички ремонти на автомобили на дружеството са били извършвани в автомобилния сервиз на “Д енд Д Т.“ ЕООД.

Ответницата следва да бъде осъдена да възстанови равностойността на претърпените вреди, 2 изразяващи се в заплащане на разходи на личния й автомобил в общ размер на 14 218. 44 лева по конкретно посочени 22 фактури. На 25.06.2021г. ответницата е била заличена като управител на ищеца. Въпреки това тя е теглила пари чрез дебитна карта, както и на каса от банковата сметка на дружеството, открита в „Ю.Б.“ АД. Ответницата не е имала никакво основание да се разпорежда с парични средства на дружеството. За ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иска за осъждане на ответницата да върне всички разходвани от нея суми, а именно 10 480. 26 лева. Сумите са били разходвани за периода от 25.06.2021г. до 27.07.2021г. В връзка с описаните транзакции ищецът е заплатил и комисионни такси на „Ю.Б.“ АД съгласно приложимата тарифа от 40.50 лева. От ответницата е дължимо обезщетение за причинените на дружеството имуществени вреди след заличаването й като управител. След като ответницата е била заличена като управител, неоснователно са и били преведени суми в общ размер на 13 673. 82 лева с банкови преводи от сметка на дружеството на 26.07.2021г., 28.07.2021г., 06.08.2021г. и 13.08.2021г. При тези твърдения ищецът иска да бъде осъдена ответницата да заплати на дружеството сума в общ размер на 124 530. 85 лева, със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до пълното й изплащане. Претендира разноски.

С първоначалния отговор на исковата молба ответницата твърди, че исковете са недопустими, тъй като е работила по трудов договор с дружеството като „управител“ с код на длъжността 11207023. На 14.08.2021г. е разбрала, че трудовият договор е прекратен.

Наличието на трудово правоотношение автоматично изключва възможността за ангажиране на отговорността по реда на ТЗ. РазвИ. подробни правни съображения във връзка с това, че трудовият договор не е еквИ.лентен на договор за възлагане на управление по реда на чл.

141, ал. 7 ТЗ. По същество ответницата сочи, че действително е упражнявала дейност като управител на ищеца в периода от 13.12.2017г. до 25.06.2021г., а след това е продължила да подпомага дейността на дружеството и до 26.08.2021 г. Разполагала е с дебитни карти като оправомощен държател, които били използвани за осигуряване на оперативната дейност на представляваното дружество. Не са извършвани неоснователни разпореждания с дружествени средства и на дружеството не са нанесени вреди. Съставяни са документи, които следва да са осчетоводени и съхранявани в офиса на дружеството. Дружеството извършва дейност във връзка с поддръжка, изграждане и управление на рекламни съоръжения и в процесния период е действала монтажна група, състояща се от служители по трудови договори ( И.н С., В. И., В.Ю. ). На тях е бил предоставен служебен автомобил „Форд“, модел „Транзит“ с рег. № ******* Всеки път преди отпътуване служителите са се явявали в офиса на фирмата на бул. *******, за да им бъдат предадени документите и паричните средства за изпълнение на техните задължения. От ответната страна са посочени изготвяните от ответницата комплекти документи. Служителите са представяли фактури за плащанията. Курсовете са били на територията на цялата страна и често се е налагало служителите да нощуват в различни населени места. На служителите са били предавани командировъчни средства в размер на 1 000 лева седмично. Предавайки тези парични средства всяка седмица, ответницата е предала в процесния период (84 седмици) 84 000 лева командировъчни на ръка на служителите да изпълнение на техните задължения. На 3 служителите са били изплащани и допълнителни парични средства по банков път и чрез Easy Pay. Предоставяни са били и суми като бонус за извършени монтажи. Чрез Easy Pay в периода от 26.02.2018г. до 26.07.2021г. са били преведени 11 500. 70 лева, а чрез преводи в „Ю.Б.“ АД – 6 764 лева. Били са извършвани и преводи на парични средства на М.И. и Д.

Д.а, които са работили като счетоводители. Те са подготвяли информация, относно платежните нареждания, осигуровки и заплати, която са подавали на ответницата с цел превод на дължимите от дружеството средства. Относно твърденията, че са плащани лични разходи за ремонт на лек автомобил ответницата сочи, че всички автомобили са били ремонтирани и обслужвани от „А. ЕСС“ ООД. Ответницата е използвала личния си автомобил за изпълнение на задълженията като управител и затова автомобилът е бил обслужван и ремонтиран в този сервиз. Така средствата не са били предназначени за лични разходи. Ответницата е превеждала по собствената си сметка договореното възнаграждение за работата й до 26.08.2021г., тъй като е продължила подпомагане на дружествените работи до 26.08.2021г., въпреки, че е била заличена като управител на 25.06.2021г. В табличен вид са посочени получените в периода от 27.11.2019г. до 13.08.2021г. възнаграждения, включително на 26.07.2021г., 28.07.2021г., 06.08.2021г. и 13.08.2021г. Ответницата е заплащала и електронни фишове и наказателни постановления, съставяни срещу нея в качеството й на управител на ищеца.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете. Относно възражението за недопустимост излага, че за реализиране отговорността на ответницата не се изисква сключването на какъвто и да е договор. Оспорва се съществуването на трудово правоотношение между страните и качеството на представения договор на частен документ.

Обстоятелството е било прието и от НОИ във връзка с осигуряването на ответницата по мандатно отношение, за което са били дадени предписания. Цитира се съдебна практика на ВКС относно договора за управление. Изяснява се, че в процесния период ищецът е бил еднолично дружество с ограничена отговорност. Ищецът оспорва възраженията на ответницата, че е продължила да подпомага дейността на дружеството. Напротив, тя е възпрепятствала дейността. Не са били представени никакви разходно-оправдателни документи за разплащанията и не е имало как те да бъдат осчетоводени. Всички суми за служителите са били плащани по КТ, директно от банковите сметки на дружеството и осчетоводени. Средства на ръка не са били предоставяни. Няма връзка между средствата, изтеглени от банковата сметка, и плащанията. Плащанията чрез Easy Pay не са за плащания, дължими от дружеството. Съгласно изложеното в отговора ответната страна не оспорва, че издадените фактури са се отнасяли за ремонт на личния автомобил на И. Б.. Тя е предоставила собственото си превозно средство за ремонт и дружеството е заплатило разходите. Дружеството е разполагало с достатъчно служебни автомобили, с които ответницата да разполага. Използвала е личния си автомобил за лични нужди. Дори да е ползвала автомобила, разходите са били за нейна сметка. Няма договор, съгласно който разходите се поемат от дружеството. Разходите не са били одобрени от едноличния собственик.