Решение № 790 от 20.12.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. гр. Хасково, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20225640103067 по описа за 2022 година

Предявени са от А. Н. С. и Г. Г. С., двамата от гр.Х., срещу ТД на НАП Пловдив, искове с правно основание чл. 49, вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД – за сум ата в размер на 1000 лева, предявени като частичен иск от сумата в размер на 42 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от тях под формата на пропуснати ползи имуществени вреди.

Ищците твърдят, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № 157, том II, дело № 785 от 04.06.1990г. на нотариус при Хасковския районен съд Пенка Господинова, закупили следния недвижим имот: ПАРЦЕЛ ІІІ-138, в квартал 32 по плана на гр. Х., квартал ,,***** *******“, утвърден със Заповед № 387/1989г. с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, Х. С. В., Р. П. А. и А. Д.. Според Скица № 15-987907.01.2022г. на СГКК- Хасково същият представлявал поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Хасково, одобрени със заповед РД-18-63/05.10.2006г. на Изпълнителния директор на АК; последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 05.01.2022г.; адрес на поземления имот: гр.

**************, площ: 1134 кв. м.; Трайно предназначение на територията:

1 урбанизирана; Начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; Номер по предходен план:138, квартал: 32, парцел 3, Граници и съседи:

***; ***; ***; ***; ***;

***. Твърди се още, че на 29.12.2021г. ищците сключили с лицето И. Г. И., от гр. Х., нотариално заверен от нотариус Д. С. рег. № 698 предварителен договор за покупко-продажба на горепосочения недвижим имот, за сумата в размер на 42 000 лева, с първоначална вноска под формата на капаро в размер на 5 000 лева и уговорка за доплащане на останалата сума в срок до 31.01.2022г., когато имотът ще се прехвърли с нотариален акт. В средата на месец януари 2022г. те посетили нотариус от гр. Хасково, за да уговорят сделката и да подготвят необходимите документи. При проверка от страна на нотариуса в Агенцията по вписванията относно имота същият констатирал, че по отношение на 1/2 ид. ч. от същия на 12.01.2022г. била вписана възбрана с постановление за налагане на обезпечителни мерки на Главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, с цел обезпечаване на публични задължения по образувано против ищеца А. С.

Изп.д.№26110001238/2011г. Това обстоятелство било доведено до знанието на купувача по предварителния договор, който се отказал от него и му било върнато внесеното капаро в размер на 5 000 лева. Поддържа се, че от датата на образуване на горепосоченото изпълнително дело през м. април 2011г. до датата на вписване на горепосочената възбрана - 12.01.2022г. Главният публичен изпълнител при ТД на НАП- Пловдив, офис Хасково не бил провел никакви изпълнителни действия, поради което по силата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК била настъпила законната перемпция с последица - прекратяване на изпълнителното производство, независимо дали Главният публичен изпълнител бил издал постановление. Освен това, съгласно ТР 2/2013 от 26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно следвало да вдигне наложените запори и възбрани, като всички други изпълнителни действия се обезсилвали по право. Според ищците, с оглед настъпилата перемпция, в случая Главният публичен изпълнител в ТД на НППловдив, офис Хасково, следвало да образува ново изпълнително дело, тъй като старото било прекратено по право, а, ако въпреки това били предприети изпълнителни действия по прекратеното изпълнително дело, то те също се обезсилвали по право. Така, след перемирането на изпълнителното дело, 2 същото не било подновено и всякакви изпълнителни действия, предприети от Главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково в светлината на гореизложеното, се явявали нищожни, в т.ч. и вписаната възбрана на имота от 12.01.2022г. Ищците поддържат, че с тези си действия Главен публичен изпълнител в ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково им нанесъл имуществена вреда, изразяваща се в пропуснати ползи от нереализираната покупко-продажба на недвижим имот по предварителен договор за покупко-продажба от 29.12.2021г. в размер 42 000 лева, от които предявявали частично сумата от 10 000 лева. Предвид изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди ответни ка да и м заплати сумата от 10 000 лева, предявени като частичен иск от такъв за сумата в размер на 42 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирана покупко-продажба на недвижим имот по Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 29.12.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 02.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата /след допуснато поясняване на исковата молба на основание чл.143, ал.2 от ГПК в съдебно заседание, проведено на 11.09.2023г./. Претендират присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ТД на НАП-Пловдив подава отговор на исковата молба, в който взема становище за недопустимост, алтернативно - неоснователност на исковата претенция. На първо място прави възражение за недопустимост на исковата претенция, поради липса на пасивна легитимация на ТД на НАП Пловдив да отговаря по предявения иск като възложител на работа по смисъла на чл.49 от ЗЗД, доколкото териториалната дирекция не била в трудови или служебни правоотношения с длъжностното лице, пряк причинител на вредата и в тази връзка иска прекратяване на производството по делото. По същество поддържа липсата на елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място, не била налице първата предпоставка за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а именно - противоправно поведение на негов служител. В тази насока сочи, че изпълнително дело № 26110001238/2011г. по описа на ТД на НАП Пловдив било образувано по повод изискуеми публични вземания, които съгласно чл.163, ал.1 и ал.3 от ДОПК се събирали от публични изпълнители при НАП по реда на ДОПК, поради което в 3 процесния случай разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК била неприложима и твърденията на ищците в противната насока се явявали неоснователни.

Действително, съгласно чл.225, ал.2 от ДОПК публичният изпълнител вдигал служебно наложените възбрани, но само в изрично посочените в ал.1 от същия закон хипотези, които в случая не били налице. Освен това, след образуване на изпълнителното производство и след връчване на съобщението за доброволно изпълнение по чл.221, ал.1 от ДОПК срещу длъжника до издаването на процесното постановление за налагане на възбрана били предприети множество действия от страна на публичния изпълнител, опровергаващи твърденията на ищците, че от образуването му до налагането на възбрана не били извършвани действия от страна на публичния изпълнител. Горното налагало извода, че всички извършени по изпълнителното дело такива били правилни и законосъобразни. С оглед на това и при липсата на доказателства за виновно поведение от страна на лицето, на което била възложена работата, от изпълнението на която били твърдените вреди, липсвало основание за ангажиране на отговорността по чл.49 от ЗЗД на възложителя. Ответникът оспорва също наличието на действително претърпени вреди от ищците, доколкото по делото бил представен единствено предварителен договор за покупко-продажба, но не и други доказателства, установяващи действително претърпени пропуснати ползи от нереализирана продажба, техния размер и в какво точно се изразяват същите. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан, както и да му присъди разноски по делото. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на ищците за заплатено адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

С Нотариален акт за продажба № 157, том II, дело № 785/1990г. на Нотариус при Районен съд – Хасково ищците А. Н. С. и Г. Г. С. са придобили правото на собственост върху следния недвижим имот: Парцел III – 138 в квартал 32 по плана на гр. Х., квартал „***** *******“, утвърден със Заповед № № 387/1989г., с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, Х. С. В., Р. П. А., А. Д..

4

Няма спор по делото, че по сега действащите кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-1863/05.10.2006г. на ИД на АК, този имот представлява Поземлен имот с идентификатор ***, с адрес на поземления имот: гр.

**************, с площ от 1134 кв. м. ; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/; номер по предходен план: 138, квартал 32, парцел 3.

С Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.12.2021г., сключен между ищеца в настоящия процес А. Н. С. като продавач и И. Г. И. като купувач, продавачът се е задължил да продаде, а купувачът се е задължил да закупи недвижим имот: Парцел III – 138 в квартал 32 по плана на гр. Х., квартал „***** *******“, утвърден със Заповед № № 387/1989г., с площ от 1100 кв. м., при граници: улица, Х. С. В., Р. П. А., А. Д., за сумата от 42 000 лева, която сума ще бъде изплатена от купувача на продавача до 31.01.2022г. По силата на договора купувачът изплаща на продавача първоначална вноска от 5 000 лева като капаро, а останалата част от сумата е следвало да бъде изплатена до 31.01.2022г., когато имотът ще бъде прехвърлен. В чл.2 от договора страните по него са уговорили, че прехвърлянето на собствеността на имота ще бъде извършено с окончателен договор с нотариална заверка на подписите в срок до 31.01.2022г. При сключване на договора /чл.3/ продавачът е декларирал, че не е прехвърлял имота на други лица, не е упълномощавал други лица за продажба, не е сключвал други предварителни договори за този имот към момента, върху имота няма наложен запор, не е обременен с вещни тежести и в момента няма висящ съдебен спор за него. При неизпълнение на задълженията на продавача по чл.3, същият дължи на купувача връщане на всички направени от него разноски за имота.

По делото са представени и приети като писмени доказателства Съобщение за доброволно изпълнение на основание чл.221 от ДОПК до А. Н.

С. с изх.№1238/2011/000016/06.07.2013г. от Публичен изпълнител, Разпореждане за присъединяване с изх.№ 1238/2011/000021/18.08.2014г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.

№1238/2011/000022/18.09.2014г., подписано от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, Запорно съобщение на основание чл.202, ал.1 от ДОПК с изх.№ 1238/2011/000023/18.09.2014 до ТБ „Райфайзенбанк“ 5

ЕАД по отношение на А. Н. С., Разпореждане за присъединяване с изх.

№001238/2011/000027/24.01.2015г., Разпореждане за присъединяване с изх.№ С160026-105-0025728/13.06.2016г., Разпореждане за присъединяване с изх.№ С170026-105-0171125/11.08.2017г., Разпореждане за присъединяване с изх.№ С180026-105-0158002/04.06.2018г.,

Писмо с изх.

№ЗС-0319484#5/16.07.2018г. до НАП – Хасково от „Банка Пиреос България“ АД, Писмо с изх.№ЗС-03-19484#3/29.06.2018г. до НАП – Хасково от „Банка Пиреос България“ АД, Писмо с изх.№ЗС-03-19484#1/11.08.2018г. до НАП – Хасково от „Банка Пиреос България“ АД, Постановление за налагане на обезпечителни мерки по отношение на А. Н. С., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-Пловдив, офис Хасково, Разпореждане за присъединяване с изх.№С190026-105-0191015/17.06.2019г., Писмо с изх.

№ЗС-03-26649/13.08.2018г. до НАП – Хасково от „Банка Пиреос България“ АД,

Разпореждане за присъединяване с изх.№С210026-10550017666/27.01.2021г., Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С210026-022-0086003/16.11.2021г. спрямо А. Н. С., издадено от ТД на НАП-Пловдив, Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С220026-022-0000120/12.01.2022г. спрямо А. Н. С., издадено от ТД на НАППловдив, Решение №431 от 13.11.2019г. по Гр.д. №643 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2019г., Решение №708 от 27.10.2022г. по Адм.д. №619 по описа на Административен съд – Хасково за 2022г., Решение №89 от 07.01.2022г. по Адм.д. №8244 по описа на Административен съд – София-град за 2021г., Удостоверение за извършено връчване по електронен път от 13.01.2023г., Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С230026-024-0030196/07.07.2023г., издадено от ТД на НАП, Офис Хасково, Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С230026-024-0030206/07.07.2023г., издадено от ТД на НАП, Офис Хасково, Писмо с №С230026-050-0345250/14.07.2023г. от Агенция по вписванията до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С230026-024-0030208/07.07.2023г., издадено от ТД на НАП, Постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ С230026-024-0030206/07.07.2023г., издадено от ТД на НАП, Разпореждане за прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл.225 от ДОПК с изх.№С230026-035-0273258/07.07.2023г., както и представеното с молба с вх.рег. №14749/15.11.2023г. надлежно заверено 6 копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път от 07.07.2023г., и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и в отговора, и посочено по-горе съдържание, поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.