Решение № 481 от 02.03.2026, Административен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 481

Добрич, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Добрич - IV състав, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЛЮБОМИР ГЕНОВ

При секретар СТОЙКА КОЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИР ГЕНОВ административно дело № 20257100700749 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от Закона за движението по пътищата.

Образувано е по жалба на Н. Р. Н. с [ЕГН] от [населено място], общ. Добричка, [улица], представляван от процесуалния представител адвокат С. К. с адрес за призоваване [населено място], [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0255-000248/23.09.2025 г. на началника на група във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич П. В. Ж., с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В жалбата се излагат подробни доводи за нейната незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон и неспазване на административнопроизводствените правила. Посочва се, че реалната фактическа обстановка не отговаря на изложената в заповедта. Жалбоподателят е дал биологични проби от кръв и урина за установяване на точното наличие на наркотични вещества или техни аналози, резултатът от която все още не е готов. Резултатите от тази проба са определящи, поради което административният орган неправилно е приложил принудителна административна мярка. Настоява за нейната отмяна и за присъждането на сторените по делото разноски.

В законния срок не е постъпил писмен отговор от административния орган.

В последното съдебно заседание Н. Р. Н. чрез своя пълномощник заявява, че при постановяване на обжалваната заповед не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, като не е съобразено, че жалбоподателят е дал кръвна проба и урина за изследване и именно резултатът от медицинското и химикотоксикологично лабораторно изследване по аргумент от чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.9 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е определящ за съществуването на материалноправните предпоставки за прилагането на принудителната административна мярка; той е оспорил резултата и е дал биологични проби, като се е явил на следващия ден в лицензираната лаборатория към ВМА, видно от представения протокол от 18.09.2025 г., а при извършеното изследване не се открива наличието на наркотични вещества; в подкрепа и на наличния фиш за токсикологичен анализ е постъпилият отговор от ВМА, че единствено е налице първоначален резултат от проведения скринингов тест, но това е научно необосновано и няма доказателствена стойност, като не може да се ползва за доказателствено средство. Настоява за уважаването на жалбата и за отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна, а също и за присъждането на сторените разноски, включително адвокатско възнаграждение в минималния размер.

В последното съдебно заседание ответникът чрез своя процесуален представител е посочил, че жалбата е неоснователна и принудителната административна мярка трябва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна; от всички дадени проби законосъобразната е тази, взета с талона; жалбоподателят е отишъл в Центъра за спешна медицинска помощ в [населено място] и е дал съответните проби кръв и урина, а останалото не е сторено по надлежния ред; едната лаборатория не фигурира в списъка по наредбата и по тази причина следва или да се изчака, или да се приемат първоначалните резултати от ВМА; лицето не се поправя от съответната санкция и продължава по стария начин да върши такива нарушения, което е видно от справката за нарушител; прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, а при отхвърлянето на жалбата настоява за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирано лице - адресат на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна.

От данните по административната преписка се установява, че на 17.09.2025 г. от И. Б. И. – полицейски инспектор във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич - е съставен акт за установяване на административно нарушение серия АД №0625344 на Н. Р. Н. за това, че на 17.09.2025 г. около 15.10 часа при движението си в [населено място] по [улица]в посока към [населено място] на около 100 метра преди ЗК „Възраждане“ управлявал лек автомобил „Фиат Пунто“ с рег. №[рег. номер] след употребата на наркотични вещества, като проверката е извършена с техническо средство „Drug Test 5000“ с инвентарен номер ARRC-0078; резултатът от проверката отчита наличието на амфетамин. На водача е издаден талон за медицинско изследване №296088; същият се е явил веднага и е дал кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване на наркотици или техни аналози. Акт за установяване на административно нарушение серия АД №0625344 е предявен и връчен на водача, което е надлежно удостоверено с подписа му и този на още един свидетел. Той е съставен на базата на извършена проверка от актосъставителя в присъствието на свидетеля С. Н. С.. Въз основа на съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-0255-000248/23.09.2025 г. на началника на група във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич П. В. Ж., с която на основание на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. Като правно основание за издаването на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата, а за фактическо основание - управлението на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Деянието на водача е квалифицирано като нарушение по чл.5 ал.3 т.1 пр.2-ро от Закона за движението по пътищата. Според т.1.6. от изисканата Заповед №357з – 2522/02.09.2025 г., издадена на основание на чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата и чл.43 ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР – Добрич е оправомощил началниците на групи във II РУ – Добрич при ОД на МВР – Добрич с правомощия на територията, обслужвана от съответното РУ при ОД на МВР – Добрич, да прилагат с мотивирани заповеди принудителните административни мерки по чл.171 т.1, т.2, т.2а), т.2б), т.4, т.5 буква а), т.6 и т.7 от Закона за движението по пътищата.

В намиращото се на лист 44 от делото постановление е посочено, че назначената на жалбоподателя химико – токсикологична експертиза за установяването на наличието на наркотични вещества в кръвта му е възложена на ВМА – МБАЛ – Варна. Съгласно полученото уведомление от лабораторията по химико – токсикологични изследвания при ВМА – МБАЛ – Варна експертизата поради драстичното претоварване на лабораторията не е изготвена.

Обжалваната заповед е издадена от материално и териториално компетентно длъжностно лице, в кръга на предоставените му правомощия съгласно приложената по делото оправомощаваща заповед на директора на ОД на МВР – Добрич, в установената от закона форма и съдържание съгласно чл.59 ал.2 т.4 от АПК във връзка с чл.172 ал.1 от Закона за движението по пътищата. В заповедта е посочена процесната законова разпоредба, регламентираща условията за налагане на обжалваната принудителна административна мярка - чл.171 т.1 буква б) от Закона за движението по пътищата. Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния орган да я издаде, включително чрез препращане към съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е част от административната преписка.

В производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но не са спазени материалноправните разпоредби на закона.

Чл.171 от Закона за движението по пътищата предвижда за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една от които (чл.171 т.1 буква б) от същия закон) е временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата установените стойности са определящи. Следователно необходимата предпоставка за прилагането на мярката по този текст е лицето да е управлявало моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по един от посочените в закона начини, което в случая не е налице. Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба №1/19.07.2017 г., приета на основание на чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата; там са изброени способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението им. В чл.6 ал.10 от същата наредба е предвидено, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване. В настоящия случай Н. Р. Н. е дал кръвна проба за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста, като единствено установените с кръвната проба стойности са определящи съгласно чл.174 ал.4 от Закона за движението по пътищата и чл.6 ал.10 от Наредба №1/19.07.2017 г. Затова преди излизането на резултата от кръвната проба административният орган не е имал възможност да се позове на резултата от техническото средство („Drug Test 5000“), за да се приеме, че е налице употреба на амфетамин.

Административната принуда е крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно предназначението и целта на принудителната административна мярка изисква бързи фактически действия по нейното налагане, но това не трябва да става в нарушение на принципите по чл.4, чл.6 и чл.7 от АПК като гаранции за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване на обективната истина. Законодателят е посочил в кои случаи са налице обективни пречки за ползване на показанията на полевия тест за установяване на употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с това, административният орган е наложил принудителната административна мярка при липсата на безспорна доказаност на нарушението.

По изложените съображения обжалваната заповед е неправилна и противоречи на материалния закон, поради което са налице основания за нейната отмяна по смисъла на чл.146 т.4 от АПК и жалбата следва да бъде уважена.

Заради изхода от спора и на основание на чл.143 ал.1 от АПК на жалбоподателя трябва да бъдат присъдените сторените и поискани разноски в общ размер на 516.40 евро/1010 лева, включително внесена държавна такса в размер на 5.11 евро/10 лева и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния размер от 511.29 евро/1000 лева.