Решение № 131 от 17.07.2024, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Харманли, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20235630100418 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуален кодекс във връзка с чл. 37и ал.8 от ЗСПЗЗ.

Жалбоподателя К. А. К. ЕГН ********** от гр. Маджарово оспорва Протокол от 27.ІV.2023г. на Комисия по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на с. Голяма долина общ. Маджарово, с който са направени разпределения на ползването на пасища и ливади.

Твърди се, че жалбоподателката има регистриран животновъден обект в с. Голяма долина общ. Маджарово, който бил единствен в селото и в него се отглеждали 101.0 животински единици говеда.

К. била единствен заявител за ползване на имоти в землището на с. Голяма долина и въпреки това Комисията, която била определила, че за отглежданите от нея животни са необходими 940.000дка (1-7 категория) или 1880дка (8-10 категория), и разпределила едва 36 592кв.м. (т.е. по-малко от 36 дка).

Сочи се, че от общо 16бр. заявени имоти (определени за индивидуално ползване) 4бр. имоти останали неразпределени, тъй като били ползвани от земеделски производител от съседно землище, който нямал регистриран животновъден обект в с. Голяма Долина.

Неразпределените имоти били значителни по размер в т.ч. и двата най-големи: № *** - 16.968дка и № *** - 11.824дка.

Твърди се, че тези имоти останали „запазени" за лице с животновъден обект в друго землище, въпреки че били заявени от жалбоподателката и биха задоволили нуждите и за отглежданите в стопанството и животни.

Сочи се, че в оспорвания Протокол от 27.ІV.2023г. не се съдържали данни да са били обсъждани конкретни и/или специфични основания, обосноваващи крайното разпределение и Комисията изобщо не била приложила разпоредбата на чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ, нито пък била обсъждала и/или съобразявала конкретните нужди на жалбоподателката.

Според К. в Протокол от 27.ІV.2023г., разпределението било извършено само според : „броя и вида на животните на подалите заявления животновъди“, но съобразяването само на този критерии, било незаконосъобразно и представлявало несъответствие с целта на 1

Закона.

Сочи се, че целта на разпределянето било да се извърши справедливо разпределение, което да удовлетвори нуждите на правоимащите лица, като само при недостиг на земи в съответното землище, Комисията извършвала допълнително разпределение в съседно землище - и то при наличие на свободни площи, поради което разпределението било незаконосъобразно.

Твърди се, че Комисията не е изложила никакви съображения, които да давят яснота за принципите по които било извършено разпределението. С оглед на това макар формално оспорвания протокол да съдържал „мотиви“, на практика такива липсвали.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Протокол от 27.ІV.2023 г., издаден на основание чл. 37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл. 100 ал.3 от ППЗСПЗЗ от Комисия, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, за разпределение на пасища, мери и ливади в землището на с. Голяма долина, Община Маджарово, по силата на който на К. Я. К. и е отказано разпределението на заявени общински имоти, като се приеме, че извършеното разпределение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и при съществени нарушения на процесуалните правила.

Претендира се присъждане на деловодни разноски.

По делото е депозиран отговор от страна на ответника - Комисия към Общи-на Маджарово, назначената съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Общи-на Маджарово, в който е изразено становището, че жалбата е неоснователна. Изложени са съображения, че не са налице пороци, обосноваващи нищожност на обжалвания акт, както и такива, обосноваващи неправилност на обжалвания протокол.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Представлява се от процесуален представител адв. Е. Т. САК, който под-държа жалбата и изложените в нея съображения.

Ответникът - Комисия към Община Маджарово, назначената съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Община Маджарово, редовно призована ,се представлява от адв. Живко Генев АК Хасково - Председател на комисията, който счита жалбата за неоснователна.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С Протокол от 23.ІV.2023г. на Комисия по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед №85 от 18.ІV.2020г. на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение № 260/24.ІІ.2023г. на Общински съвет гр. Маджарово, прието с Протокол № 31 от 24.ІІ.2023г., и на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, е разпределено ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2023/ 2024г., като на жалбоподателката К. К. са предоставени поземлени имоти, находящи се в землището на с.

Голяма долина общ.Маджарово, с обща площ 36 592кв.м. (1-7 категория).

В обжалвания протокол са отразени броя на отглежданите животни от единствения заявител- в случая жалбоподателката. Отразено е, че останалите заявените имоти с №№***; ***; ***; *** са заявени от земеделски производител от съседно землище, който ги е ползвал с изтекъл договор.

От приобщената по делото Справка за наличните животни в ОЕЗ към 08.ІІІ.2023г. се установяват регистрираните животни отглеждани от жалбоподателката в животновъден обект рег. № 1569830001(6476Б-0002), с адрес с. Голяма долина общ. Маджарово.

От приобщения по делото Списък на земеделските земи с НТП „Пасища и ливади“ в землището на с.Голяма долина общ. Маджарово за предоставяне за ползване на земеделските стопани за индивидуално и общо ползване за стопанската 2023/2024г.

(Приложение№5) се установяват имотите находящи се в землището на с. Голяма долина общ. Маджарово – техния размер и категория .

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, която е определила броя на животните отглеждани от К., имотите заявени от нея, както и необходимата площ съобразно чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ.

2

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Няма спор, че оспорения Протокол от 27.ІV.2023г. е индивидуален административен акт, издаден от компетентния за това орган съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.1 от ППЗСПЗЗ - Комисия, назначена със Заповед №85 от 18.ІV.2023г. на Кмета на Община Маджарово.

Съгласно разпоредба на чл.168 ал.1 от Административно процесуалния кодекс, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, като съгласно ал.2 на чл.168 от кодекса, съдът обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, според настоящия състав на съда не са налице основания за прогласяване нищожност на оспорения Протокол от 27.ІV.2023г., издаден от Комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ.

Спазена е предвидената в чл.59 ал.2 от АПК форма - писмен вид и съдържаща се разпоредителна част. Не се констатират и съществени нарушения на административно производствените правила и то такива, довели до липса на волеизявление или липса на ясно изразена воля, доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията съгл. чл.100 ал.1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. В разглеждания случай органа е приел решение за разпределение на имотите, с което се постига целта, определена от основанието за приемането му.

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. когато напълно липсват материално правните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материално правна норма и актът е лишен изцяло от законово основание. Нищожност на това основание ще е налице, когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен предмет. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт. Оспореният Протокол е издаден на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, т.е. при наличие на законово основание за това.

По отношение законосъобразността на оспорения Протокол, издаден от Комисията по чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ, настоящия състав на съд намира следното:

В изпълнение на задълженията вменени с разпоредбата на чл. 168 ал.1 от АПК, съдът дължи произнасяне по законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При своята преценка съдът изхожда от правните и фактическите основания, посочени в административния акт.

Оспорения Протокол от 27.ІV.2023г. обективира процедура по разпределение на пасища и ливади по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ. Самата процедурата по тази разпоредба, доразвита в нормите на чл. 98 -100 от закона е специална. Касае предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от ДПФ и ОПФ - без търг или конкурс на правоимащите лица по чл.37и ал.1 от закона. Осъществява се в два етапа. През първият етап Комисията по чл. 37и ал.6 от ЗСПЗЗ определя необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4 от закона и извършва разпределение на имотите за всяко землище. Етапът завършва с изготвяне на протокола на Комисията. Съгласно чл. 37и ал. 8 от ЗСПЗЗ, протоколът подлежи на съдебно обжалване по отношение площта на разпределените имоти. Вторият етап касае сключване на договора за наем или аренда от кмета на общината, съответно директора на ОДЗ с правоимащите лица въз основа на протокола на Комисията.

Съгласно изр.първо на ал.6 от чл.37и от ЗСПЗЗ, Комисията, назначена със Заповед на Кмета на Общината, следва да определи необходимата за всеки кандидат площ по реда на ал.4. Следователно задължителна част от продецурата по разпределяне на пасищата 3 е определяне каква площ е нужна на всеки кандидат. Това определяне не е произволно, а следва да е съобразено с критериите по чл. 37и ал.4 от закона, вкл. с броя и вида на притежавани от кандидата животни и в зависимост от притежаваните или ползвани на правно основание пасища, мери и ливади.

В оспорения акт липсват изложени каквито и да било съображения от които да се направи извод защо Комисията е представила на жалбоподателката земеделски земи с общ размер на 36 592кв.м. – 36.59дка - при необходими според броя на животинските единици стопанисвани от нея – 940.00дка (1-7 категория) или 1 880дка (8-10 категория). От ангажираните по делото доказателства не става ясно защо Комисията е отказала да предостави за ползване имоти с номера: ***; ***; ***; *** , макар в протокола изрично де е записано че договорите по отношение на тях са изтекли .

Според настоящия съдебен състав в конкретния случая Комисията, не е спазила материално правната разпоредба, т.е. налице е противоречие на оспорения административен акт с материално правна разпоредба съгласно чл. 146 т.4 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 т.4 от АПК , всеки административен акт следва да съдържа мотиви, т. е. фактическите и правни основания за неговото издаване, което изискване в настоящия случай не е спазено. Мотивите представляват обосновката на акта, фактическите констатации, изведени след анализ на събраните доказателства в хода на процедурата, както и формираните правни изводи за приложение на определената правна норма. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение на чл.59 ал.2 т.4 от АПК, тъй като лишава съда от възможността да установи дали акта е в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията посочени в чл.146 т.5 от АПК.