Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 199 от 01.03.2018, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 342/2017
Вид
Определение № 199
Подписан
01.03.2018
Състав
ДЕСИСЛАВА ДИНКОВА ДИНКОВА ЩЕРЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 ал.1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.122 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2, предл. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.430 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 199 01.03.2018 г. гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи март две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Окръжен съдия: Десислава Динкова като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 342 по описа за 2017 година, за да се произнесе по реда на чл. 374, вр.чл.140, вр.чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. “Света Неделя“ № 7, с ЕИК *********, представлявана от Адвокатско дружество Бандрамалиев и С., рег. по ф.д. № 1272/2007 г. в регистъра на АД към Окръжен съд - Бургас, чрез адвокат Г. Петрова С., със съдебен адрес:***, против „Престиж авторент“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, вх. Б, ет. 8, ап. 38 (с вписване 20180115081759 с променени седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ***, ет. 1, офис 7), представлявано от управителя Х.

Г. Г., за приемане за установено спрямо ответника като солидарно задължено лице, че съществува вземане на “УниКредит Булбанк” АД-София по договор за банков револвиращ кредит № 0128/424/09062016 от 09.06.2016 год., както следва: 45000 лв. – главница; 5 529.37 лв. – лихви, включващи:

1939.52 лв. – редовна лихва за периода 20.07.2016 г. – 24.02.2017 г., 1902.36 лв. – лихва върху просрочена главница за периода 20.07.2016 г. – 27.04.2017 г., 1687.50 лв. – наказателна лихва за периода 20.07.2016 г. – 27.04.2017 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на когото е указано да подаде писмен отговор в законния двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. Съгласно възприетото в т. 11 от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, връчването е осъществено на съдебния адрес, посочен от ответника във възражението му в рамките на заповедното производство. В срока за отговор е подаден такъв от ответника.

Постъпили са допълнителна искова молба и отговор на допълнителната искова молба.

При това положение, с оглед осъществената двойна размяна на книжа, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.

Предявена е редовна искова молба.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл. 374, вр. чл. 140, вр. чл. 146 ГПК.

Проект за доклад:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди в исковата си молба, че е предоставил на „Престиж интер турс“ ЕООД, със солидарни длъжници „Престиж авторент“ ООД и Х.

Г. Г., по силата на договор № 0128/424/09062016 от 09.06.2016 год., кредит в размер на 50 000 лв., който е изцяло усвоен от кредитополучателя. Заявява се, с чл.7.7.1 от договора е уговорен погасителен план за главницата – 5 равни месечни погасителни вноски в размер на 5000 лв., считано от 20.06.2016 год. и една последна изравнителна на 26.05.2017 год. в размер на 25 000 лв., с краен срок за издължаване на главница и лихви – 26.05.2017 г. Твърди се, че кредитополучателят не е погасявал точно и в срок дължимите вноски от месец юли 2016 г. до месец февруари 2017 г., поради което са начислени лихви за просрочие в размер съгласно договорните клаузи. Заявява се, че поради неплащане в срок на падежирали месечни погасителни вноски от месец юли 2016 г. до месец февруари 2017 г., включително, на основание чл. 17.1 от договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем считано от 24.02.2017 год. Уточнява, че за това обстоятелство солидарно задължените лица са уведомени с нотариална покана с рег. № 2658/14.03.2017 г., том 1, акт № 159 на нотариус с рег. № 491 в НК, връчена лично на 01.04.2017 г. Сочи се, че към настоящия момент задължението не е погасено.

Заявява се, че предвид непогасяването на задължението по договора за кредит след обявяване на настъпилата предсрочна изискуемост, ищецът е подал заявление до Районен съд - Бургас и са били издадени заповед за изпълнение № 1829/02.05.2017 г. и изпълнителен лист № 2283 от 03.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 3025/2017 год. по описа на РС – Бургас, срещу които солидарният длъжник „Престиж авторент“ ООД е подал възражение.

Ищецът претендира сумата от 2 298,53 лв., представляваща сбор от разноски в заповедното производство, както и съдебно-деловодни разноски за настоящото първоинстанционно производство. Представя и прилага писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва. Ответникът излага становище по редовността на исковата молба, като счита същата за нередовна поради липса на изложение на обстоятелствата, на които се основава искът по отношение на солидарния длъжник „Престиж авторент“ ООД – кога и как е изразено съгласието на управителния орган на дружеството за встъпване като съдлъжник по договора.

По основателността на исковите претенции, на първо място ответникът счита, че не са представени писмени доказателства, които да обосноват извод за дължимост на сумите от страна на ответника – нито са представени доказателства относно вземане на решение на общото събрание на дружеството за подписване на договора и встъпване на дружеството като трето задължено лице, нито се излага твърдение от страна на ищеца за наличието на такова решение. Заявява, че за встъпването в дълг не е провеждано Общо събрание, на което да е взето решение в този смисъл, в следствие на което подписването на документите за встъпване в дълг не са породили правно действие и дружеството не е придобило качеството на съдлъжник.

На следващо място ответникът релевира възражение за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, по отношение на „Престиж авторент“ ООД поради липса на съгласие за подписването му и за встъпването на дружеството като съдлъжник. Наред с това, счита, че договорът е нищожен и по отношение на кредитополучателя на същото основание – липса на формално изразено съгласие с клаузи от т.1 до т. 17.3.1 от договора, тъй като на всички страници от договора, освен на последната, липсва подпис на лицето в качеството му на кредитополучател. Според ответника изрично съгласие е изразено само по отношение на клаузите на последната страница от договора /т. 17.3.2 и сл./.

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба в предоставения му срок, с която допълва и пояснява исковата си молба, както и взема отношение по депозирания писмен отговор. Счита за неоснователно наведеното от ответника възражение по редовността на исковата молба. Завява, че същата отговаря на всички законови условия, включително и по отношение на необходимото съдържание относно обстоятелствата, на които основава иска си.

Уточнява, че в депозираната искова молба се твърди наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответника на основание договор за банков револвиращ кредит № 0128/424/09062016 от 09.06.2016 год., подписан от представляващия и управляващ дружеството ответник Х. Г. Г., по който договор ответникът има качеството на солидарен длъжник по смисъла на чл. 121 от ЗЗД.

Оспорва твърдяната от ответника неоснователност на исковата претенция поради липса на доказателства за взето решение от общото събрание на дружеството ответник за сключване на процесния договор. Счита, че това твърдение не кореспондира с приетия на 18.03.2013 г. дружествен договор на „Престиж авторент“ ООД (в сила към датата на подписване на процесния договор за кредит). Позовава се на разпоредбата на чл. 19 от дружествения договор, регламентираща изключителната компетентност на общото събрание за приемане на решения, като в текста на същата не е договорено решението за задължаване по договор за банков кредит да е от изключителната компетентност на общото събрание на дружеството. В този смисъл при систематичното тълкуване на дружествения договор с оглед разпоредбата на чл.

24, ал. 2 от същия, регламентираща функциите и правомощията на управителя, според ищеца валидно изразената воля на управителя за сключване на договора за банков кредит е достатъчна за неговата действителност.

Ищецът допълва, че в контекста на гореизложеното следва да се вземе предвид и факта, че в приетия на 31.03.2017 г. от дружеството ответник годишен финансов отчет са записани задължения към финансови предприятия над 1 година в размер на 186 000 лв. Уточнява, че това са задължения по банкови заеми съгласно справка за оповестяване на счетоводната политика, приложение към ГФО.

Относно възражението за нищожност на процесния договор по отношение на „Престиж авторент“ ООД, счита същото за неоснователно, тъй като договорът е сключен от ответника чрез законно представляващия го управител, притежаващ необходимата представителна власт и мандат за вземане на всякакви решения, свързани с дейността на дружеството.

Допълва, че решение на общото събрание не е задължителна предпоставка за действителност на процесния договор, доколкото управителят е изразил валя от името на дружеството за задължаването му по него.

Относно релевираното възражението за нищожност на процесния договор по отношение на кредитополучателя „Престиж интер турс“ ЕООД, счита същото за недопустимо и моли да не се приема за разглеждане, тъй като с него се упражняват чужди процесуални права, за което няма нито надлежно упълномощаване, нито законно представителство.

Заявява се, че процесният договор за банков кредит е действителен по отношение на всички задължени лица по него, както и че същият е подписан от всички страни по него, лично или чрез законните им представители. Ищецът допълва, че нотариалната покана относно обявяване на предсрочна изискуемост на дълга е връчена лично на Х. Г., в качеството му на законен представител на двете дружества, страни по процесния договор, и в личното му качеството му на задължено лице по същия договор. Уточнява, че след издаване на заповедта за изпълнение „Престиж интер турс“ ЕООД, представлявано от Х. Г., не е възразило срещу нея и същата е влязла в законна сила.

Ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа възражението си за нередовност на предявения иск. По основателността на исковата претенция ответникът заявява, че действително дружествения договор предвижда управителят да решава въпроси, свързани с предмета на дейност на дружеството, но поемането на задължения като солидарен длъжник не е от този кръг въпроси, тъй като не е свързано с дейността на ответника. Относно твърдението за наличието на записани във финансовия отчет за 2016 г. задължения към финансови предприятия, ответникът счита същото за неотносимо към спора, като заявява, че в сумата от 186 000 лв. не е включено задължението, предмет на настоящото производство. Поради това, счита, че приложените към допълнителната искова молба документи – протокол от общо събрание от 31.03.2017 г., годишен финансов отчет за 2016 г. и справка за оповестяване на счетоводната политика, са ирелевантни за делото и моли същите да не бъдат приемани като доказателства.

Поддържа се твърдението за нищожност на процесния договор по отношение на „Престиж авторент“ ООД. Твърди се, че банковият кредит не е усвоен от ответника и по никакъв начин не е свързан с дейността му, приемането на качество „солидарен длъжник“ също не е свързано с тази дейност.

Ответникът поддържа твърдението за нищожност на процесния договор по отношение на кредитополучателя „Престиж интер турс“ ЕООД, като счита същото за допустимо, тъй като от това правоотношение зависи изцяло изходът по делото, като нищожността на договора с „Престиж интер турс“ ЕООД води до нищожност и на правоотношението с ответника.

По предварителните въпроси, на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд намира следното:

Предявените искове са обективно кумулативно съединени и имат своето правно основание в чл.422 от ГПК, вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД. Ищецът предявява иск за установяване на вземанията си против солидарния длъжник „Престиж авторент“ ООД, за които му е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК по ч.гр.д. № 3025/2017 год. на Районен съд - Бургас, след като длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Банковите сделки са абсолютни търговски сделки и поради това претенцията следва да бъде разгледана по реда на глава 32 от ГПК „Търговски спорове“.