Решение № 17 от 19.03.2025, Районен съд - Айтос
- Съд
- Районен съд - Айтос
- Дело
- Административно наказателно дело 11/2025
- Вид
- Решение № 17
- Подписан
- 19.03.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- ИВАЙЛО КРАСИМИРОВ КЪНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.103 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а · Закон за движението по пътищата
- чл.170, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 17 гр. Айтос, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Административно наказателно дело № 20252110200011 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. Г., ЕГН **********, чрез адв.А.Д., съд.адрес: ***, против Наказателно постановление (НП) № 24-0335-000442/05.12.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.103 ЗДвП са наложени на осн. чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Моли съдът да отмени атакуваното НП, развивайки подробни съображения. Претендира разноски.
АНО редовно призован, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.
От събраните доказателства от фактическа страна се установява следното:
На жалбоподателя е съставен АУАН на 28.10.24г. за това, че на 28.10.2024г., по третоклА. път № 208, 53км+600м до разклона на *** около 10:47ч., с посока на движение от ***, управлявал л.а. Мерцедес Е200, с рег.№ В 0604 НР, собственост на лицето М.T., като при подаден сигнал за спиране със стоп-палка от инспектор от национално ТОЛ-управление, въпреки че забелязал подадения му сигнал, водачът на МПС не спрял на посоченото място от контролния орган, а продължил движението си. Контролният орган подал сигнал на тел.112, като водачът вполседствие бил установен и спрян от служители на РУ-МВР-Руен.
Въз основа на АУАН /срещу който водачът не е депозирал възражения/ е издадено оспореното НП, в което се пресъздава фактическата обстановка, описана в АУАН и с което АНО наложил санкция за описаното нарушение по чл.103 ЗДвП. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната 1 фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на разпитаните по делото свидетели - служителите на национално ТОЛ-управление /Д.Б. и Я.А./ и на РУ-Руен /Н.Н./.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло като непротиворечиви и взаимодопълващи се.
При тази фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34, ал.1 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
Съдът приема за установено по несъмнен начин, че са осъществени всички признаци на визираното в чл. 103 от ЗДвП административно нарушение. Съгласно чл.103 ЗДвП при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на ППС е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Тук следва да се отбележи, че свид.Б., който е подал сигнала за спиране, е контролен орган по см. на чл. 103 ЗДвП, т.к. има правомощия по закона съгласно чл. 167а ЗДвП. Подаването на сигнал за спиране със стоппалка, представлява нареждане на контролния орган, отправено към водача по начина посочен в чл.170, ал.3 ЗДвП - своевременен и ясен сигнал, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Следователно за да е осъществен състава на нарушение по чл.103 ЗДвП,следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Безспорно се установява в случая, че на посочените по-горе дата и място жалбоподателят не е спрял на подаден сигнал за спиране със стоп-палка от контролен орган.
Разпитаните свидетели по делото, чиито показания съдът изцяло кредитира, са категорични, че жалбоподателят не само че е възприел подадения му ясен и недвусмислен сигнал, но не е спрял на сигнала, подаден му със стоп-палка, преминавайки покрай БГ-ТОЛ служителите, продължавайки движението си, което е наложило да бъде установен по-късно от полицейски служители - на място, намиращо се на значително разстоЯ.е от мястото, на което му е бил подаден сигнала за спиране. Това му поведение безспорно сочи нарушение по чл.103 ЗДвП.
За ангажиране на отговорността му по чл.103 ЗДвП е необходимо и достатъчно да не се подчини на сигнала със стоп-палка, като последващите му действия по управлението на автомобила са само допълнителна индикация за възприемането на сигнала и опитите да бъде осуетена проверката, обуславящо извод за законосъобразност на наложената с НП санкция по чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП. Съдът не кредитира в тази връзка възраженията на жалбоподателя и въобще защитната теза, т.к. същите са вътрешно противоречиви, а и се опровергават от 2 останалия събран и проверен доказателствен материал по делото. Изложеното до момента обуславя и извод за наличие на виновно поведение от страна на жалбоподателя, т.к. последният е забелязал подаването на сигнал, но въпреки това не е спрял на посоченото място, т. е. налице е пряк умисъл при извършване на нарушението.
Нормата на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП предвижда глоба от 50 до 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Всяко неизпълнение на разпореждане на контролен орган застрашава безопасността на движението по пътя, препятстващо приложение на чл. 28 ЗАНН в случая. Санкциите, наложени на жалбоподателя, са в минимален размер, обуславящо извод за потвърждаване на атакуваното НП. Мотивиран от изложеното и на осн. чл.63 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0335-000442/05.12.2024г., издадено от Началник група в ОДМВР-Бургас, РУ-Руен, с което на жалбоподателя К. Г. Г., ЕГН **********, за нарушение на чл.103 ЗДвП са наложени на осн. чл.175, ал.1, т. 4 ЗДвП глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3