Решение № 4768 от 12.09.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2445/2022
- Вид
- Решение № 4768
- Подписан
- 12.09.2023
- В сила
- 14.05.2024
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 1, изр. първо · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 343б, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4768 гр. София, 12.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20221100102445 по описа за 2022 година
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл. 432 ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцовата страна Ц. В. Г. твърди, че на 11.09.2021 г., около 21:20 часа в гр. София, е била пътник в л.а. „Форд“ с рег. *******, управляван от Й.Х., в лява пътна лента на бул. „Михаил Еминеску“, която пътна лента е предназначена за движение наляво. В същото време Г. Н. управлявала л.а.
„БМВ“ с рег. № ******* по бул. „Михай Еминеску“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Гео Милев“. Водачът на л.а „Форд“ достигнала кръстовището на бул. „Михай Еминеску“ и бул. „Шипченски проход“, регулирано със светофарна уредба и тъй като в нейната посока за движение светел червен забранителен сигнал, спряла и изчаквала зелен сигнал на светофара. В това време л.а. „БМВ“ реализирал ПТП с правомерно спрелия пред него л.а. „Форд“. При удара Ц. Г. получила камшичен удар и усетила силна болка във врата. Била транспортирана от екип на ЦСМП в МБАЛ „Св.
Анна“ АД, където й била поставена диагноза: травма на нервни коренчета на шиен отдел. На 14.09.2021 г. при последващ преглед и ЯМР на шиен отдел били констатирани травматични увреждания: шийна лордоза, медианна протрузия на ниво С4-5 (компресия на дуралния сак, дискова херния на ниво С5-6). Поради продължаващи оплаквания била прегледана на 19.10.2021 г. и й била поставена диагноза: травми на нервните коренчета в шийната област на гръбначния стълб. Назначена й била терапия: плантограма и индивидуални 1 стелки. Твърди се в резултат на процесния инцидент ищцата да изпитва силни и продължителни болки в шийния отдел, водещи до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на възстановяване бил съпроводен със силни болки в травмираните области. Ищцата изпитвала тревожност, сънувала кошмари, била раздразнителна, изпитвала безпокойство и притеснение, страхувала се да пътува с автомобил. Изживяла тежък психически шок.
Твърди се ищцата трудно да преодолявала стреса, не можела да спи, изпаднала в състояние на тревожност и потиснатост. Не можела да извършва трудова дейност. До сезирането на съда (10.03.2022 г.) провеждала рехабилитация. Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „БМВ“ е била застрахована при ответника, ищцовата страна предявила на 11.09.2021 г. претенция по чл. 380 КЗ за обезщетяване на неимуществените вреди от произшествието, но такова не й било изплатено. При тези обстоятелства ищцовата страна предявява иск за изплащане на обезщетение от 80 000 лв. за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.09.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума
Ответникът „З.А.Д. „А.“ АД оспорва предявения иск. Твърди, че ищцата не е била пътник в л.а. „Форд“ с рег. ******* към процесното ПТП, същата не е посочена в протокол за ПТП и в Констативен протокол с пострадали лица.
Не е приложена медицинска документация, от която да е видно, че е посетила лечебно заведение непосредствено след инцидента. Оспорва ПТП да е в резултат на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „БМВ“.
Твърди, че описаните имуществени вреди се дължат на предхождащи процесното ПТП събития и/или заболявания. Оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуално установените вреди и процесния инцидент. Намира за завишен размера на предявения иск, като следва да се отчете принос на увреденото лице поради непоставен предпазен колан. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ с водача на автомобила. Прави искане за привличане на Г. Н. като трето лицепомагач поради управление на лекия автомобил с концентрация на алкохол в кръвта 1,44 промила.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. И., поддържа предявения иск.
Ответникът, чрез юрк. А., оспорва иска. Трето лице- помагач на ответника Г.
Н., чрез адв. Д., моли съда да присъди обезщетение по справедливост като съобрази, че ищцата е напълно възстановена.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
По НОХД 17865/21 г. на СРС, 110 с-в е одобрено споразумение, с което Г. Ю. Н. се признава за виновна в това, че на 11.09.2021 г., около 21:30 часа, в гр. София, по бул. „Михаил Еминеску“, на кръстовището с бул. „Шипченски проход“, с посока на движение от бул. „Драган Цанков“ към ул. „Гео Милев“ е управлявала л.а. „БМВ“ с рег. № ******* с концентрация на алкохол в 2 кръвта 1,44 промила – престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
По отношение на процесния инцидент ищцата е депозирала сведение към административнонаказателната преписка, в което описва процесния инцидент и заявява, че не желае да фигурира в констативния протокол като пострадало лице. Участието на ищцата като пътник в процесното ПТП е отразено и в докладна от 12.09.2021 г. на младши автоконтрольор към 01 група „ПК“ при ОПП СДВР, в което са описани и оплакванията й, както и обстоятелството, че ищцата е придружена до лечебно заведение.
По делото са представени доказателства за преглед на ищцата на 11.09.2021 г. в УМБАЛ „Св. Анна“ София АД и извършено ренгеново изследване. Отбелязано е, че пациентката е отказала хоспитализация.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Й.Х.. Свидетелката сочи, че е шофирала л.а. „Форд“ и на кръстовището на Румънското посолство е спряла, изчаквайки на червен сигнал на светофара „поне няколко секунди“. Ищцата и нейния съпруг се возели на задните седалки. В един момент усетили удар в задната част на автомобила. Ищцата споделила, че не си чувства ръцете, защото са изтръпнали. Дошла полиция и попитали дали имало тежко пострадали, ищцата била откарана до болницата.
В приетата и неоспорена Съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А., се дава следния най-вероятен механизъм на ПТП: л.а.
„Форд“ се движел по бул. „М. Еминеску“ в лентата за извършване на ляв завой към ул. „Цар Асен ІІ“, спрял на червен сигнал на светофарната уредба в изчакване на разрешителен сигнал за движение. В това време водачът на л.а.
„БМВ“ Г. Н. се движела също в лентата за извършване на ляв завой със скорост вероятно около 50 км/ч. При приближаване на кръстовището л.а.
„БМВ“ не спрял и ударил с предната си част спрения л.а. „Форд“. Телата на пътуващите в л.а. „Форд“ политнали назад към облегалките, а главите се ударили в подглавниците на седалките, което намалило последиците от настъпване на по-тежки наранявания. Причина за настъпване на процесния инцидент са субективните действия на водача на л.а. „БМВ“, вкл. алкохолното повлияване в степен 1,44 ‰. В съдебно заседание като найвероятна причина вещото лице сочи отвличане на вниманието.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля К.С.Д., съпруг. Свидетелят сочи, че по време на пътния инцидент се е возел с ищцата на задните седалки на автомобила. След инцидента ищцата била откарана до „Света Анна“, където й казали, че това е „малкият дявол“. Ищцата не пожелала да остане за болнично лечение. Две седмици след това не можела да се допира до предмети, изпитвала болка. Било й трудно да си сипе дори вода.
Обиколили всякакви специалисти. Посещавала рехабилитация, иглотерапия, ходела на рехабилитацинони масажи и до ден днешен. При спиране на терапията ръцете й започвали отново да изтръпват, постоянно й се налагало да се съобразява с изпитваните болки. Ищцата се консултирала със лекари, 3 който й казали, че не следва да се оперира, тъй като увреденият участък е близо до гръбначния стълб. С днешна датата ищцата продължавала да работи във финансовата сфера, но на ново място. Продължавала да поддържа контакт с приятелите си. Според свидетеля сега ищцата е по-негативна, макар да не може да определи дали е точно заради ПТП или двукратната смяна на работното място.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Х. М. при съобразяване на приетите по делото доказателства и след личен преглед на ищцата. Експертът посочва, че вследствие на процесния инцидент ищцата е получила следните травматични увреждания: контузия и навяхване на шийния отдел на гръбначния стълб, травма на нерви коренчета в шиен отдел, травматична дискова херния С5-С6, стесняваща невралния отвор и компроментираща дуралния сак, сътресение на гръбначния мозък. След преглед в спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ ищцата е изписана поради отказ от хоспитализация, препоръчано е носене на шийна яка. Лечението е продължено медикаментозно и физиотерапевтично с последващи прегледи при невролог, личен лекар и физитерапевт. Извършени са МРТ и ЕМГ. Констатирана е малка медианна протрузия на диска с компресия на дуралния сак на ниво С4-С5, стеснняваща невралния отвор и компримираща дуралния сак на ниво С5-С6. При преглед на 30.06.2022 г. са констатирани тръпнене на 4-ти и 5-ти пръст на двете ръце. Според експерта периодът на възстановяване на двигателните увреди на горните крайници е продължил около 3 месеца, болките в шията и двете ръце са продължили 6 месеца, а изтръпването на ръцете в областта на 4-ти и 5-ти пръст поне 9 месеца, когато е установена и пирамидна симптоматика за долните крайници, налагаща допълнителни изследвания. Интензивни болки ищцата е изпитвала първите 3 месеца. След личен преглед експертът констатира, че към момента ищцата се намира в добро общо състояние. Двигателната дейност на четирите крайника е в пълен обем, скорост и сила. Констатира намалена сетивност с хиперпатен оттенък в областта на 4-ти и 5-ти пръст на двете ръце. Дисковата херния на ниво С4-С5 персистира с умерен компресивен синдром. Вещото лице подчертава, че продължаващите повече от 1 година след инцидента оплаквания очертават неблагоприятна перспектива за пълно възстановяване.
Неизяснена е и причината за отчетената пирамидна симптоматика на долните крайници. Преди настъпване на инцидента ищцата е била в добро общо състояние, работоспособна. Възрастта и здравословното състояние на ищцата не са повлияли неблагоприятно цялостния ход на оздравителния процес. При ищцата не са описани белези от коланна трама. Същевременно полученият камшичен удар не може да бъде избегнат или ограничен при поставен предпазен колан. Дисковата протрузия и дисковата херния са етапи в развитието на дисковата болест на гръбначния стълб и в частност в шийния отдел. Дисковата болест е дегенеративно заболяване. При вече започнал и относително напреднал процес всяка травма, вкл. на пръв поглед незначителната, може да предизвика дискова протрузия или същинска 4 дискова херния. Последната е качествено различен етап в развитието на дисковата болест и във всеки случай, особено при млади индивиди, травматичният фактор е решаващ.
В съдебно заседание експертът разяснява, че от описанието на последиците от инцидента: оставане на ръцете сгънати в лактите и невъзможност да се свиват пръстите, може да се направи извод за рядка травма, която съставлява сътресение на гръбначния мозък, различна от обикновената шийна травма. Затова и вещото лице е описало претърпяното увреждане като сътресение на гръбначния мозък. Допълнително, след запознаване в съдебното заседание с представен от ответната страна диск с рентгенография, експертът констатира ошипяване между 6-ти и 7-ми шиен прешлен, което е съществувало и преди инцидента. Това ошипяване обаче няма връзка с дисковата херния между 5-ти и 6-ти прешлен и констатирания от експерта подготвен терен.
В приета и неоспорена Съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза вещите лица д-р Е. Н. М. и клиничен психолог А. А. обобщават, че в психологичен план периодът около месец след инцидента за ищцата е бил съпътстван от преживяване на срам, безсилие, огорчение. Постепенно, естествено и закономерно, психологичната реакция на травматичното събитие се е разгърнала и се е проявил силен гняв и раздразнителност. Ц. Г. е предприела редица мерки за терапия и грижа за себе си както в медицински, така и в психологичен план, в резултат на което успешно и по здравословен начин преодолява емоционалното си страдание. Според експертите към настоящия момент възстановяването в психичен план е почти пълно, като може да се коментира известно повишение на бдителността и реактивността в определени ситуации (напр. при возене в автомобил, когато се намира в помещение сред много хора). Описаното състояние може да се разглежда като значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, които имат за последица разстройство в адаптацията.