Решение № 268 от 24.04.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Видин, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320102065 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Л. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *****, чрез адв. Л. А. Г. против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Твърди се в исковата молба, че ищцата И. Л. В. е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960. По силата на договора ищцата в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Общата дължима сума по договора е 825.00 лева. Кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36.32 %. Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 47.72 %.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 1 от договора за кредит, кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане на искането за кредит. Еднократната такса за разглеждане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите 1 месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Сочи се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, кредитополучателят дължи такса за динамично плащане по кредита. Таксата за динамично плащане е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени към всяка една от дължимите месечни вноски съгласно погасителния план, описан в чл. 9, ал. 3 от договора.

Твърди се, че еднократната такса за разглеждане на искането за кредит и таксата за динамично плащане по кредита са начислени от кредитора и са включени като част от всяка погасителна вноска в погасителния план по договора. Поддържа се, че клаузите, въз основа на които са начислени въпросните еднократни такси, а именно чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр. с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Сочи се, че в императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изискват. Твърди се, че към момента на сключване на договора за кредит претендираните еднократни такси са били фиксирани по размер и по същество съставляват над 53% от главницата и над 5 пъти повече от дължимата по договора лихва, и цели недължима облага на кредитора.

Твърди се, че ищцата е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените такси, за които се поддържа, че са недължимо платени и следва да се възстановят от ответника, тъй като са претендирани и платени без основание.

Иска се от съда да постанови решение, с което на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 10а, ал. 2 от ЗПК вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП вр с чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, да прогласи за нищожен Договор за потребителски паричен кредит № МАХ_500020960, сключен между страните.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на платената по договора сума от 325.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 29.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

2

Ответникът е депозирал отговор по чл. 131 от ГПК, в който излага следното становище:

Сочи, че ищцата не е титуляр по атакувания договор за кредит, за което твърдение прилага доказателство.

Моли съда да не разглежда исковата претенция по същество, докато тя не бъде прецизирана, а в случая, че не бъде прецизирана – делото да бъде прекратено.

Претендират се направените по делото разноски.

Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа страна:

Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960. Сочи, че в качеството на кредитополучател е получила потребителски кредит в размер на 500.00 лева. Излага, че кредитът се усвоява чрез предоставяне на сумата в брой или по сметка, открита на името на кредитополучателя. Поддържа, че общата дължима сума по договора е 825.00 лева. Твърди, че кредитът се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 36.32 %, а Годишният процент на разходите (ГПР) е в размер на 47.72 %. Твърди също, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит дължи допълнителни такси, които не са включени при изчисляване на ГПР.

Сочи, че е заплатила цялата дължима сума по договора за кредит, включително начислените лихви и незаконни такси, които се явяват недължимо платени поради нищожност на договора.

По делото от ищцата не са представени доказателства за сключване на горецитирания договор за потребителски кредит.

Ответникът твърди, че ищцата не е титуляр по атакувания в исковата молба договор за кредит. Сочи, че цитирания номер на кредит съществува в кредитната система на „Би енд Джи Кредит“ ООД, но титуляр по него е друго лице, различно от ищцата.

От представената от ответника справка от кредитната система на дружеството е видно, че Договор за кредит № 500020960 е сключен с друго лице, различно от ищцата. Справката не е оспорена и съдът приема за установено посоченото обстоятелство.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

В изпълнение разпоредбата на чл. 154 от ГПК и съгласно разпределената доказателствена тежест ищецът следва да докаже твърдяната нищожност на твърдения за сключен Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960 с ответното дружество. В негова тежест е да установи фактите, на които основава своите твърдения за нищожност и които са относими към релевантните критерии за надлежно реализиране на преценката за нищожност поради противоречие на закона и нарушаване на добрите нрави. Ищецът следва да докаже и твърденията си за недължимост на договорените суми, поради противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави. Ищецът следва да докаже наличието на договорни отношения с ответника на посоченото основание, усвояване на договорената сума по кредита, погасяването на кредита, както и твърдените основания за нищожност на договора. С иска по чл. 55 от ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника без основание и в негова тежест е да докаже единствено даването и липсата на основание.

По делото не се ангажираха никакви доказателства от ищцата в подкрепа на твърдението, че е налице сключен Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960 с ответното дружество, нито за усвояване на сумата от 500.00 лева по сключен договор за заем, нито за заплатени от ищцата допълнителни такси, които е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР по договора.

С оглед на гореизложеното, твърденията на ищцата за нищожност на договор за потребителски кредит, сключен с ответното дружество, се явяват неоснователни. Неоснователни се явяват и твърденията на ищцата за недължимо платена сума при начална липса на основание по нищожен договор за потребителски кредит.

В тежест на ищцата е да докаже наличието на твърдяната облигационна връзка с ответника по посочения от нея договор за потребителски кредит.

Въпреки указаната доказателствена тежест, ищцата не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си в исковата молба. Не се установи да е налице сключен договор за потребителски кредит между ищцата и ответното дружество.

4

При това положение исковете се явяват неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Разноски от ответника не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***** против

„БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД , ЕИК **********, седалище и адрес на управление : гр. София, район „Изгрев“ , ул.

„Незабравка“ № 25, ет. 5

, иск за прогласяване на нищожността на

Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960 , като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Л. В., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ***** против „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: гр. София, район „Изгрев“, ул. „Незабравка“ № 25, ет.

5, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 166.17 евро /325.00 лева/, представляваща получена без основание сума по Договор за потребителски кредит № МАХ_500020960, ведно със законната лихва от 29.08.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като недоказан.

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 5