Решение № 531 от 19.04.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 531 гр. Русе, 19.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Георгиева като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20234520105456 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът Алианц Банк България АД твърди, че с ответницата А. Б. С. бил сключен Договор за потребителски кредит № CLL202201147000001 от 17.01.2022 г., по който й бил предоставен потребителски кредит в размер на 15000 лева, по искане за потребителски кредит от 12.01.2022 г. Кредитът бил усвоен изцяло от ответницата и средствата били предоставени по банката сметка на кредитополучателя, разкрит в банката, като от предоставената сума били удържани, съгласно точка 7.3. от договора за кредит 130 лева, такса за проучване и изготвяне на становище. Кредитополучателят преустановил обслужване на кредита и изпаднал в забава, считано от 02.03.2023 г. като не бил погасявал падежиралите главница и лихви.

На 26.06.2023 г. на ответницата била връчена покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, при условията на чл. 47, ал.

5 от ГПК от ЧСИ Васил Николов с рег. № 914 с район на действие РОС.

Ответницата не взела отношение към дълга и не погасила задълженията си произтичащи от договора за кредит. На основание т. 9.1.1. от Общите условия за предоставяне на потребителски кредит на „Алианц Банк България“ 1

АД, банката обявила за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, поради изпадане в забава на кредитополучателя при издължаване на главницата и лихвите по кредита на 11.07.2023 г.

Било подадено Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателят във връзка с предоставения кредит по Договор за потребителски кредит № CLL202201147000001 от 17.01.2022 г. и било образувано ч. гр. дело № 4063/2023 г. по описа на РРС.

Била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК с № 1944/02.08.2023 г. по гр. д. № 4063/2023 г. на РРС, като било разпоредено на ответницата да заплати на ищеца сумите 13 690,91 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането; 306,78 лева, представляваща просрочени възнаградителни лихви за периода от 21.06.2022 г. до 11.07.2023 г.; 125,31 лева, представляваща наказателни лихви за просрочена главница за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г.; 7,18 лева, представляваща неустойка за незаплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г.; 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение за периода от 13.06.2023 г. до 31.07.2023 г., както и държавна такса 283,80 лева и адвокатско възнаграждение 260,00 лева. В срок ответницата подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.

Искат да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите: 13690,91 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането, 306,78 лева – просрочени възнаградителни лихви за периода от 21.06.2022 г. до 11.07.2023 г, 119,93 лева – наказателни лихви за просрочена главница за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г, 7,15 лева – неустойка за неплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г. и 60,00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение за периода от 13.06.2023 г. до 31.07.2023 г., дължими и произтичащи от предоставения кредит на основание Договор за потребителски кредит № CLL202201147000001 от 17.01.2022 г., за които суми била издадена Заповед № 1944 за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 02.08.2022 г. по ч. гр. дело № 2

4063/2023г. по описа на РРС.

В отговора на исковата молба ответницата А. Б. С. счита предявения иск за неоснователен.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №1944/02.08.2023 г. по гр. д. № 4063/2023 г. на РРС, с които е разпоредено на длъжника А. Б. С. да заплати на ищеца 13 690,91 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за периода от 01.08.2023 г. до изплащане на вземането;

306,78 лева, представляваща просрочени възнаградителни лихви за периода от 21.06.2022 г. до 11.07.2023 г.; 125,31 лева, представляваща наказателни лихви за просрочена главница за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г.;

7,18 лева, представляваща неустойка за незаплатена в срок възнаградителна лихва за периода от 21.06.2022 г. до 31.07.2023 г.; 60,00 лева, представляваща разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение за периода от 13.06.2023 г. до 31.07.2023 г., както и държавна такса 283,80 лева и адвокатско възнаграждение 260,00 лева. В срок ответницата подала възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия правен спор.

Не е спорно, че ищецът сключил с ответника Договор за потребителски кредит № CLL202201147000001 от 17.01.2022 г. , по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 15000лв. Кредитът следвало да бъде издължен на 120 месечни вноски.

Съгласно текста на чл.3 от Договора, годишният лихвен процент по заема бил променлив и бил сбор от референтен лихвен процент - базов депозитен индекс за физически лица и фиксирана надбавка в размер на 5,14 процента, като към датата на сключване на Договора лихвеният процент бил в размер на 5,20%. При просрочие при изплащането на главница, кредитополучателят дължал на Банката обезщетение за забава в размер на 10% годишно върху просрочената сума- според т.4.3 от договора. Той дължал и неустойка в размер на 10% годишно върху дължимата, но неплатена в срок възнаградителна лихва- т.4.4 от същия. Кредитополучателят се задължавал за срока на действие на Договора да осигурява по сметката си пълния размер на 3 месечното си възнаграждение или минимум 150% от размера на една погасителна вноска, като при неспазване на това условие в продължение на 2 последователни месеца, Банката имала право, считано от следващия месец да увеличи ГЛП по кредита с 3 %.

Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза договорената сума в процесния договор в размер на 15 000 лв. била предоставена на ответницата на 18.01.2022 г. Плащането по Договора било преустановено на 02.03.2023 г. Размерът на непогасените вземани по договора били: главница в общ размер на 13 690,91лв, договорна лихва в общ размер на 306,78 лв. лихва върху просрочена главница в размер на 119,93 лв., неустойка за просрочена лихва в размер на 7,15 лв., разноски в размер на 60 лв.

Чрез ЧСИ И.Х. с район на действие РРС била изпратена Покана-за доброволно изпълнение и уведомление по чл.60, ал.2 от ЗКИ за предсрочна изискуемост на кредита до ответника. Същата му била връчени чрез залепване на уведомление на адреса посочен в договора.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение, срещу която уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Разгледан по същество, същият се явява основателен.

По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца банков кредит в размер на 15000 лв. по сключен Договор за потребителски кредит № CLL202201147000001 от 17.01.2022 г. О т приетите по делото писмени доказателства и от заключението на назначената по делото съдебноикономическа експертиза , се установява, че ответникът не е изпълнил свои задължения по него след 02.03.2023 г., поради което банката обявила целият кредит за предсрочно изискуем и били предприети принудителни действия по събирането му.

4

Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60, ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.

От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на заявлението. По изложените съображения ОСГТК, ВКС е постановило, че при предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем.

Това право следва да е упражнено, ако предсрочната изискуемост е уговорена 5 в договора при настъпване на определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост от ищеца. Това е така, тъй видно от приложения договор за кредит ответникът е посочил като свой постоянен гр. Русе, бул. Скобелев №48, вх.1, ет.5. Съгласно чл.13.1 от ОУ, кредитополучателят е бил длъжен да уведомява незабавно в писмен вид кредитора за всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е декларирал при сключването на договора за кредит. Както бе посочено, страните са договорили всички уведомления, покани и всякакви други документи, изпратени от кредитора на декларирания от кредитополучателя адрес, се считат за валидно получени от него, дори и когато този адрес е променен. При осъществяване на предвидената фикционна предпоставка – изпращане на уведомленията на посочения в договора адрес посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е било доставено на адреса, т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано връчване". Ответникът не твърди да е съобщил на кредитора си по договора за кредит друг адрес за уведомяване, поради което съобщаването за обявената предсрочната изискуемост следва да се счита за осъществено при условията на фингирано връчване. Договорната фикция за връчване се приема изрично за допустима в съдебната практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 2788/2013 г., ІІ т.о., Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело № 4470/2013 г., І т.о., ТК и др. т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила предсрочната изискуемост по договора и правилно е била издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, съобразно указанията дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че съдържанието на поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника, обаче не се отразява върху редовността на връчването.