Решение № 7738 от 16.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7738 гр. София, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110137427 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и чл. 127а, ал. 2 СК и иск с правно основание чл. 149 СК.

Ищцата Ж. Й. П. е предявила против ответника М. К. М. иск за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права над роденото по време на връзката им без брак дете Б. М. М., род. на 19.06.2019 г., определяне на местоживеенето на детето – при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата – посочен в исковата молба, в отговора на насрещната искова молба, и определяне на издръжка – в размер на 900 лв. мес., считано от датата на исковата молба 11.07.2022 г. до пълнолетие или до настъпване на законна причина за прекратяване или изменение на издръжката, ведно със законната лихва. Предявява и иск за издръжка за минало време за периода 08.02.2022 г.-11.07.2022 г.

Предявява и иск за заместване съгласието на бащата за пътуване на детето в държавите членки на ЕС, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Сърбия, Северна Македония и Турция за срок до 2 месеца в годината, извън режима на бащата, до пълнолетие на детето.

Ответникът М. К. М. е предявил против Ж. Й. П. за уреждане на мерки относно упражняването на родителските права по отношение на общото дете Борил М. Г., род. на 19.06.2019 г., определяне на местоживеенето на детето – при майката, определяне на режим на лични отношения на детето с бащата – посочен в насрещната искова молба, и определяне на издръжка – в размер на 500 лв. мес. Оспорва иска за заместване съгласието му за пътуване в чужбина, като твърди, че не е създавал пречки за такива пътувания.

С отговора на насрещната искова молба ищцата оспорва исканията на ответника.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По молбите с правно основание чл. 127, ал. 2 СК

1

Съгласно чл. 127, ал. 1 СК, когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му.

Решението на съда по чл. 127, ал. 2 СК относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с детето е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност.

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 127, ал. 2 СК, са интересите на детето. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задълЖ.е на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Страните са родители на детето Борил М. М., родено на 19.06.2019 г. Те не са постигнали споразумение по чл. 127, ал. 1 СК и не живеят заедно, който факт е безспорен по делото. Разделното живеене неминуемо е от естество да създава проблеми при упражняването на родителските права.

Волята на страните е упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, при която да бъде определено местоживеенето на детето. Тази воля, която отговаря и на фактическото полоЖ.е, установено след раздялата, не накърнява интересите на детето и следва да бъде зачетена от съда.

На следващо място, на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 2 СК на бащата следва да се определи режим на лични отношения. Детето е на възраст, при която може и следва да се отделя от майка си, като продължаващата липса на самостоятелен контакт на детето с бащата може да навреди на емоционалната връзка баща дете и на развитието на детето. Заключението на вещото лице по СПсЕ, кредитирано от съда като компетентно изготвено и изчерпателно, сочи, че детето е преодоляло в значителна степен проблеми, които е имало във връзка с инцидент, претърпян от него в миналото, като липсва пречка за самостоятелен контакт с бащата.

Като се има предвид добрата емоционална връзка на детето с бащата, подходящите жилищни условия при бащата, при които да упражнява режимът, и подкрепяща среда, съдът намира, че режимът трябва да бъде широк – да включва преспиване в дома на бащата, както и възможност за вземане на детето през ваканциите и на официални и лични за детето и бащата празници. Режимът следва да бъде такъв, че поначало да осигурява равна възможност и на двамата родители да бъдат с детето през времето, в които почиват (в случая – уикенди и ваканции).

Режимът следва да бъде следният: всяка първа и трета седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя (с преспиване в дома на бащата), като първа седмица е тази, в която всичките дни от режима са от един и същи месец; бащата взема детето от дома на майката или от училище, уроци или 2 спорт и го връща в дома на майката; Първа седмица от месеца е тази, при която всички седем дни са от същия месец; два пъти по 15 дни през лятната ваканция, по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Майката се задължава да уведоми до 1 юни бащата за режима на ползване на своя платен годишен отпуск; след като детето тръгне на училище: и първата половина на пролетната ученическа ваканция; всяка нечетна година на Коледните празници, за времето от 18:00 часа на 23 декември до 18:00 часа на 26 декември, а всяка четна година – на Новогодишните празници, за времето от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа на 2 януари следващата година, всяка четна година – Великденските празници, за времето от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Великден; за рождения ден на бащата – 28.08 – за времето от 10:00 часа до 20:00 часа; за рождения ден на детето – 19.06 – за три часа, по споразумение с майката, а ако няма съгласие – за времето от 10:00-13:00 часа.

В съответствие с препоръката на вещото лице по СПсЕ за наличие на кратък преходен период на режим на контакт баща дете без преспиване съдът намира, че горепосоченият режим следва да се прилага считано от 01.07.2023 г., като дотогава режимът следва да е всеки понеделник и сряда (вкл. и на рождения ден на детето 19.06.2023 г. ) от месеца за времето от 17:00 часа до 20:00 часа, без преспиване и без присъствието на майката, като бащата взема детето от дома на майката и го връща там.

По издръжката на детето

Част от уредбата по чл. 127, ал. 2 СК е определянето на издръжката на детето.

ЗадълЖ.ето на дължащия издръжка е законово и съдържанието му се свежда до това да се предоставят средства за съществуването на друг нуждаещ се член от семейството.

ЗадълЖ.ето на родителя е безусловно – родителят дължи издръжка и ако детето е трудоспособно и може да се издържа от труда си, както липсата на трудова заетост у родителя нe го освобождава от задълЖ.ето за издръжка, освен ако не е нетрудоспособен и ако няма имущество. Издръжка може да се търси и за минало време, но само за период от година преди исковата молба. Размерът на издръжката зависи не само от нуждите на детето, но и от възможностите и материалното състояние на родителя, като по арг. от чл. 59, ал. 5 СК вр. чл. 47, ал. 3 КРБ размерът на издръжката трябва да осигури условия на живот на детето, каквито е имало преди раздялата на родителите, освен ако това би създало особени затруднения за дължащия издръжка родител. В производство по чл. 127, ал. 2 СК родителят може да предяви иск за издръжка като процесуален субституент на детето.

Социалният доклад сочи, че всеки един от родителите има месечни доходи по около 5000 лв. – значително над средния за страната, като стандартът на живот на детето преди раздялата на родителите е бил висок. При факта, че доходите на родителите са приблизително равни и то доста високи, не съществува причина за осъждането на ответника да плаща издръжка в размер по-голям от предлагания от него, който при това е над средната издръжка за страната, като се има предвид и, че детето в момента не е ученик.

Ето защо искът за издръжка на детето, предявен от майката, следва да се уважи в размер на 500 лв. и отхвърли до пълния предявен размер от 900 лв. Дължи се и по арг. от т.

7 от ППВС № 5/1970 г., лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Ето защо съдът е длъжен да осъди бащата да плаща и законна лихва за забава върху просрочените месечни задълЖ.я за издръжка от датата на исковата молба на майката 11.07.2022 г.

По иска за издръжка с правно основание чл. 149 СК

Представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства 3 сочат, че дължимата издръжка в размер около 500 лв. мес. в периода 08.02.2022 г.-11.07.2022 г. той е плащал и така я е погасил, а за разлика над 500 лв. до пълния предявен размер от 900 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.

По молбата с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК

Съгласно чл. 127а СК спорът между родителите за пътувания на децата им в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това се решава от съда по настоящ адрес на децата. Съгласно разпоредбата на чл. 76, т. 9 ЗБЛД може да не се разреши напускането на страната на малолетни и непълнолетни и поставени под запрещение лица, които нямат нотариално заверено писмено съгласие за пътуване в чужбина от своите родители, настойници, попечители, като при разногласие между родителите спорът се решава по реда на чл. 127а СК.

Молбата е за съдебна администрация на граждански правоотношения.

За да замести съгласието на родител за пътуване на детето му извън страната и/или издаване на необходимите за това документи, трябва между родителите на детето да е налице непреодолимо разногласие по спорния въпрос или да е налице невъзможност да бъде постигнато такова съгласие.

Ищцата е предявила молба с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК, ответникът оспорва тази молба, а не е дал и декларация съгласие за пътуване на детето, придружавано от ищцата. Това обосновава допустимостта на молбата й.

По съществото на спора молбата е основателна.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 КРБ всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели, като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 КРБ това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. Правото на свободно двиЖ.е в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано допълнително и от правилото на чл. 3, § 2 ДФЕС.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по т.д.1/2016 на ОСГК на ВКС заместващо съгласие на един от родителите, по реда на чл. 127а СК, може да се даде само за пътуванията за определен период от време и до определен или определяем кръг държави.

Несъмнено е, че при иск по чл. 127а, ал. 2 СК сред обстоятелствата, които ищецът следва да докаже, е нуждата на детето да пътува в чужбина (решение № 403 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 6903/2014 г., ВКС, IV г.о. ). Не е необходимо обаче да се докаже нуждата от пътуване до конкретна държава, а нуждата от пътувания в чужбина изобщо. Тези нужди могат да бъдат свързани със здравето на детето, на родителя, който го придружава, необходимостта да се посети роднина или близък, живеещ в чужбина, но най-често нуждите са свързани с чисто туристическа или образователна цел.