Решение № 5944 от 02.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5944 гр. София, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110155720 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и сл.

Образувано въз основа на исковата молба от И. П. В. с ЕГН **********, Р. В. Н. с ЕГН **********, В. И. В. с ЕГН ********** и И. И. В. с ЕГН **********, и четиримата с адрес ., съдебен адрес . (ищци), действуващи чрез упълномощения процесуален представител адв. В. В.. Ищците твърдят, че на 28. 08. 2022 г. предприели семейно пътуване със собствения на ищеца И. В. автомобил марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер .. Били придружавани и от други две приятелски семейства, които също се движели с автомобили. Около 11, 00 часа се движели по републиканския път III-54-Камен Горна Оряховица – Велико Търново, при което автомобилът бил управляван от ищцата Р. Н.. Времето било ясно, слънчево и топло.

През време на движението в пътния участък 46 км + 850 м отдясно на автомобила внезапно се стоварило огромно сухо дърво, което го смачкало. Четиримата ищците много се изплашили, децата се разплакали и разпищели, ищцата Р. Н. се разстроила и започнала да обяснява как щели да умрат, а ищецът И. В. изживял изключителен стрес, представяйки как губи семейството си и живота си по подобен нелеп начин.

Автомобилите на приятелите им били пълни и нямало места за още пътници. Обадили се на телефон 112. Пристигнали служители на ОДМВР – Велико Търново, които съставили протокол за пътнотранспортно произшествие. След това се прибрали в София и ищецът И. В. сторил разходи в размер на 7 482 лева и 15 стотинки с ДДС за отстраняването на следните увреждания по автомобила: преден капак, десен фар, централна решетка, воден радиатор, радиатор за климатика, десен калник, дясно огледало, дифузьор, маркуч, две панти за преден капак, два държача за радиатор (труд и части втора употреба). Ищците твърдят, че недвижимият имот, в който се е намирало падналото изсъхнало дърво, е собственост на ответника „.“ АД, поради което на основание чл. 92 ЗС и дървото е негова собственост. Освен това излагат доводи, че действащите от името на ответникът „.“ лица не положили дължимата грижа за поддържане на дърветата в притежавания от дружеството имот в добро състояние и не 1 са положили дължимата грижа да проверят има ли изсъхнали дървета, та да поискат от ответника . издаването на разрешение за премахването на процесното дърво.

Съответно излагат доводи, че имотът представлява гора и следователно дълготрайна декоративна растителност по смисъла на пар. 1, т. 3 от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на ., че лица, действащи от името и за сметка на общината са били длъжни да извършват регулярни проверки за състоянието на дърветата, намиращи се в частни имоти в непосредствена близост до пътищата, но не са го сторили и общината е пропуснала да издаде предписание на собственика на недвижимия имот да премахне изсъхналото дърво. Искат от съда да осъди ответника „.“ АД, съответно евентуално ., да заплати на ищеца И. П. В. сумата 7 482 лева и 15 стотинки, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съответно на този ищец и на всички останали ищци – по 1 250 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди. Претендират разноски, както и заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния им представител (адвокат) за безвъзмездна правна помощ.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника „.“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., макар и преписите от исковата молба и нейните приложения да му бяха редовно връчени съгласно чл. 50, ал. 2 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ., БУЛСТАТ ., адрес ., действуваща чрез Даниел Панов, кмета на общината. Оспорва предявения срещу нея иск като процесуално недопустим, съответно като неоснователен. Излага доводи, че е налице противоречие в исковата молба, поради което не може да бъде дадена точна правна квалификация на предявения срещу нея иск. Поддържа, че доколкото пътят, на който се твърди да е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската пътна мрежа, то задължение на Агенцията „Пътна инфраструктура“ е да поддържа републиканските пътища, както и да сигнализира за препятствия върху тях и да ги отстранява във възможно най-кратък срок. Намира, че ищците не са представили достатъчно доказателства, за да установят настъпването на твърдяното от тях пътнотранспортно произшествие. Заявява, че не са изяснени характеристиките на процесното дърво (размер, разположение спрямо пътя, дали е страдало от болест, дали не е било отрязано механично, дали не се е прекършило вследствие на непреодолима сила и т. н.). Изтъква, че собственик на дървото, предизвикало настъпването на вредите, е другият ответник – търговско дружество. Твърди, че водачът на автомобила е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, движейки се със скорост, при която не е бил в състояние да спре или да преодолее препятствието без да нанася поражения върху превозното средство (принос за настъпване на деликта). Допълва, че ищците не са представили и достатъчно доказателства, за да установят твърдените от тях имуществени и неимуществени вреди (като посочва, че последните не са достатъчно конкретизирани по продължителност и интензивност). Иска от съда да остави без уважение предявения срещу нея иск.

Претендира разноски.

В откритото съдебно заседание на 11. 10. 2023 г. съдът допусна въз основа на чл.

214, ал. 1 ГПК изменение на всички искове за обезщетяване на имуществени вреди, като те бяха увеличени на 7 642 лева и 82 стотинки.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересовани страни чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена 2 държавна такса в необходимия размер и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК. При това положение тя е редовна, а предявените с нея искове – процесуално допустими.

Ищците предявяват обективно (евентуално) и субективно съединени осъдителни искове с правни основания чл. 50 ЗЗД, съответно чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Главни са исковете срещу ответника „.“ АД с правно основание чл. 50 ЗЗД. Евентуални спрямо тях са исковете срещу същия ответник с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Евентуални спрямо и първите, и вторите, са исковете срещу . с правни основания чл. 49 във връзка с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Ответникът . прави евентуално възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

В тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че на 28. 08. 2022 г. през време на движение по републиканския път III-54-Горна Оряховица – Велико Търново са претърпели пътнотранспортно произшествие, при което дърво, растящо в поземления имот с идентификатор ., се е стоварило върху моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер ., че моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . е собственост на ищеца И. П. В., наличието на пряка причинна връзка между пътнотранспортното произшествие и вътрешните свойства на дървото или между пътнотранспортното произшествие, че дървото е било собственост на ответника „.“ АД и противоправно поведение (бездействие) на физически лица, на които ответниците са възложили надзора на дърветата край републиканския път и отсичането им, настъпването на твърдените имуществени и неимуществени вреди и техния размер.

В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че физическите лица, на които са възложили надзора на дърветата край републиканския път и отсичането им, са бездействували невиновно. В тежест на ответника . е да установи при условията на пълно и главно доказване, че водачът на моторното превозно средство е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), движейки се със скорост, при която не е бил в състояние да спре или да преодолее препятствието без да нанася поражения върху превозното средство, както и наличието на причинна връзка между това нарушение и настъпването на имуществените и неимуществените вреди.

Анализирайки събраните по делото доказателствени материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Ищецът И. П. В. фактически съжителствал с ищцата Р. В. Н., като от фактическото им съжителство се родили техните деца – ищците В. И. В. и И. И. В.. Ищците били семейни приятели със свидетелите К.Й.З. и М. В. Р. и техните семейства. През август 2022 г. предприели семейно пътуване до град Велико Търново. На път за там пренощували в град Горна Оряховица. На следващата сутрин, 28. 08. 2022 г., потеглили с автомобилите си от град Горна Оряховица към град Велико Търново. През нощта не било валяло, времето било сухо и ясно. Нямало вятър. Пътували в колона от автомобили, като четиримата ищци се предвижвали с моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер .. То било собственост на ищеца И.

П. В., но се управлявало от ищцата Р. В. Н.. Четиримата ищци били в същото моторно средство и се движели със скорост от порядъка на 50 – 60 км/ч съобразно ограничението на скоростта в отсечката от републиканския път III-54-Горна Оряховица – Велико Търново на 46-ия километър. Пътят бил двулентов, като моторното превозно средство на ищците се движело в дясната лента в посока към град Велико Търново, а в колона зад техния автомобил пътували още три автомобила на 3 семейните им приятели.

В участъка 46 км + 850 м голямо изсъхнало дърво, което се намирало в поземления имот с идентификатор ., намиращо се вдясно от пътното платно и лентата им за движение и извън тях, внезапно се стоварило върху автомобила на ищците.

Ищцата Р. В. Н. незабавно спряла. Автомобилите на семейните им приятели също спрели, като подали авариен сигнал и за останалите участници в движението.

Внезапният удар с падащото дърво не причинил травматични увреждания на когото и да е от четиримата ищци, но и четиримата изпитали чувства на силен страх и шок от случилото се, като децата (ищците В. И. В. и И. И. В.) се разплакали и трябвало да бъдат утешавани и успокоявани. Вследствие на удара моторното превозно средство марка и модел „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. номер . било увредено. По-точно уврежданията по него били деформация на предния капак, счупване на десния преден фар, деформация на решетката и бронята на предния капак, увреждане на водния радиатор и на кондензатор, счупване на дясното огледало за странично виждане, увреждане на дифузьор, водно съединение, пантите на предния капак, държача, рамката на десните врати, деформация на десните калници и десните врати.

Стойността за възстановяването на тези имуществени вреди, определена по средни пазарни цени, възлизала на 7 642 лева и 82 стотинки.

След пътнотранспортното произшествие ищцата Р. В. Н. и ищецът И. П. В. в 11, 19 часá се обадили на спешния телефон 112. В 12, 00 часá местопроизшествието било посетено от Йордан Илиев, полицейски служител в Сектор „Пътна полиция“ към Областната дирекция на вътрешните работи – Велико Търново, който съставил протокол за пътнотранспортно произшествие № 1850852 и описал видимите щети по моторното превозно средство на ищците. След това ищците продължили с моторното превозно средство към град Велико Търново, а сетне се върнали и в град София, като през цялото време се движели с много бавен ход, защото се притеснявали от уврежданията по автомобила.

Тази фактическа обстановка съдът приема за непротиворечиво установена въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателствени материали, а именно протокол от пътнотранспортно произшествие, съставен от служител на Министерството на вътрешните работи, свидетелските показания на свидетелите К.Й.З. и М. В. Р., писмото от Националния институт по метеорология и хидрология, експертното заключение по автотехническата експертиза, както и звукозаписът от Дирекцията „Национална система 112“ и експертното заключение по компютърнотехническата експертиза, а също така и заверените преписи от удостоверенията за раждане на ищците В. И. В. и И. И. В.. Множеството доказателства са еднопосочни и взаимно се допълват и установяват по несъмнен начин така описаната фактическа обстановка. От практическо значение за правилното разрешаване на делото са също така и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 1204, т. 7-и, рег. № 7541, дело № 947 по описа на нотариус Татяна Братванова, ареал на действие Великотърновския районен съд, за 2007 г., писмо от Агенцията „Пътна инфраструктура“ и скицата на поземлен имот, издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – град Велико Търново.