Решение № 3717 от 02.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20251100106852 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от А. П. Ц. против Прокуратура на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.

Ищцата твърди, че срещу нея е било водено наказателно производство по ДП № 188/2016 г. по описа на СО – СГП, пр. пр. № 8082/2016 г. по описа на СГП, по което на 10.10.2018 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26 НК, като постановлението й било връчено на 22.10.2018 г. Наложена й била мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 500 лв. , като в хода на досъдебното производство е била многократно призовавана и разпитвана в Следствения отдел при СГП.

Обвинението било внесено с обвинителен акт в Софийски градски съд, НО, 25 състав, образувано било НОХД № 4993/2019 г., по което били проведени общо 19 открити съдебни заседания, на които ищцата в преобладаващата си част е присъствала лично, тъй като делото е за „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93, т. 7 НК – предвидено наказание „лишаване от свобода“ над 5 години, както и възможност за лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 НК. С Присъда № 260157/01.12.2021 г. по НОХД № 4993/2019 г. на СГС, НО, 25 състав, влязла в сила на 16.12.2021 г., ищцата била призната за невиновна по повдигнатото обвинение за осем отделни деяния (сключени сделки), инкриминирани като продължавано престъпление по чл. 220, ал. 1 вр. чл. 26, 1 ал. 1 НК, като съдът е приел, че сделките не са „неизгодни“ за дружеството и не могат да осъществят състава на престъплението. Ищцата твърди, че е понесла имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита в наказателното производство в размер на 8 400 лв., заплатени по договор за правна защита и съдействие във връзка с НОХД № 4993/2019 г. на СГС. Поддържа, че разноските не са присъдени в наказателното производство и поради липса на уредба относно разноските на оправданото лице в НПК, те подлежат на обезщетяване по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ като претърпяна загуба, намираща се в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Ищцата излага, че продължителното наказателно преследване, започнало с привличането й като обвиняема и приключило с влязлата в сила оправдателна присъда след период над три години, е довело до постоянна тревога, страх от несправедливо осъждане и лишаване от свобода; нарушения на съня и хранителните навици, загуба на апетит, чувство за изчерпаност и липса на енергия; развитие на страхова невроза и депресивни състояния, свързани с несигурността относно бъдещето й и това на семейството; затруднения в грижата за семейството и в поддържането на нормален социален живот, отказ от срещи с приятели и любими занимания. Твърди, че наказателното производство е накърнило името и репутацията й в професионалната среда на търговията със зърно, където повече от 25 години е изграждала авторитет като успешен специалист. След повдигането на обвинението клиенти и контрагенти преустановили контактите и преговорите с нея. Посочва, че е била наричана „измамница“, отправяни били заплахи, което допълнително е засилило преживените унижение и спад на самооценката. Подчертава, че към момента на повдигане на обвинението е била на 46 години – възраст, в която нормално се реализира кариерно развитие и се стабилизират доходите и стандартът на живот, като незаконното обвинение е застрашило именно тези перспективи.

По изложените съображения на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ ищцата моли съда да осъди ответника да й заплати сумите:

8 400 лв. – за имуществени вреди (заплатено, но неприсъдено адвокатско възнаграждение);

-

30 000 лв. – за неимуществени вреди.

2 ведно със законната лихва върху главниците считано от влизане в сила на оправдателната присъда на 16.12.2021 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.

В отговор на исковата молба Прокуратура на Република България оспорва предявения иск. Изтъква, че само представянето на влязла в сила оправдателна присъда доказва първия елемент от фактическия състав по ЗОДОВ, но не и наличието, причинната връзка и размера на вредите, които са в тежест на ищцата за доказване. Не се представя медицинска документация за здравословни увреждания или за отрицателни последици в емоционален план, свързани с делото. Не са представени доказателства за уронване на чест, достойнство и добро име, нито за накърнена професионална репутация – доброто име не се предполага, а подлежи на доказване, включително че точно обвинението е довело до компрометирането му; наказателното производство не е било медийно отразено, което сочи по-нисък интензитет на вредите.

Според ответника негативни емоции (притеснение, тревога) са житейски нормални при всяко наказателно преследване и не оправдават претендирания „прекомерен“ размер 30 000 лв. без конкретна и доказана по-висока интензивност. Подчертава се съдебната практика (ППВС № 4/1968 г., ТР № 3/2004 г. и решения на ВКС) за критериите по чл. 52 ЗЗД – тежест на обвинението, продължителност, мярка за неотклонение, отражение върху здраве, личен и професионален живот, обществен отзвук, съдебно минало и др., и се твърди, че в конкретния случай претенцията не отговаря на тези критерии и на икономическия стандарт, като би довела до неоснователно обогатяване. Искът за имуществени вреди също се оспорва по основание и размер. Ответникът твърди, че представените договори за правна защита са частни документи; оспорва се достоверността на датата и съдържанието им; липсвали доказателства за реалното извършване на плащане (оригинални разписки/банкови документи) и за обема на реално положен адвокатски труд; не било доказано договорите да са приложени по наказателното дело; не е налице списък на разноските по чл. 80 ГПК; размерът на хонорара е прекомерен спрямо фактическата и правната сложност и обема на процесуалните действия. Ответникът посочва, че съдът може да присъди обезщетение за адвокатско възнаграждение под платения размер, ако последният надвишава „разумния и обичаен“ размер с оглед вида и тежестта на обвинението и очаквания обем работа; за „надвнесената“ част липсва 3 причинна връзка с незаконното обвинение, тя остава в тежест на самия пострадал. Прави се изрично възражение за изтекла тригодишна давност относно акцесорната претенция за законна лихва. Възразява се и относно началния момент на лихвата, като се поддържа, че следва да се съобрази действащата практика по ЗОДОВ.

В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Д., поддържа предявения иск.

Ответникът, чрез прокурор Илиев, оспорва иска.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.10.2018 г. А. П. Ц. е привлечена като обвиняема обвиняема по досъдебно производство № 188/16 г., пр. пр. № 8082/16 г. по описа на СРП, за това, че в качеството си на длъжностно лице — управител на „Агро Санти" ООД с ЕИК 200124263, съгласно протокол от решение на общото събрание на съдружниците от 11.04.2014 г. и договор за управление от 12.05.2014 г., за периода от 24.06.2014 г. до 13.01.2015 г. в гр. София, при условията на продължавано престъпление, съзнателно сключила осем неизгодни сделки за доставка на пшеница и слънчоглед с дружествата „Димони-М" ЕООД, „Грейн Стор Варна" ЕООД, „Вели Агро" ЕООД, „Агро СМ" ЕООД и „Тера Голд БГ" ООД, по които е извършено авансово плащане без договорено обезпечение, без уговорени срокове и гаранции за изпълнение, начин на доставка, неустойки и обезщетения при неизпълнение, в резултат на което за „Агро Санти" ООД е произлязла значителна вреда в общ размер на 618 608,24 лева престъпление по чл. 220, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

На А. Ц. е наложена мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500 лв.

С постановление от 10.10.2019 г. е отхвърлено искането на обвиняемата за прекратяване на наказателното производство, за изискване на документация, касаеща дейността на дружеството преди и след периода на управление на обвиняемата и назначаване на допълнителна експертиза.

На 29.11.2019 г. е внесен в съда обвинителен акт, предмет на разглеждане по образуваното НОХД 4993/2019 г. на СГС. На 19.12.2019 г. делото е насрочено за разглеждане в разпоредително заседание. На 21.02.2020 г. мярката за неотклонение е изменена в подписка. Делото е разгледано в 19 съдебни заседания в периода 21.01.2020 г. – 01.12.2021 г.

4

С присъда № 260157/01.12.2021 г. А. П. Ц. е призната за невиновна по повдигнатото обвинение. В мотивите към присъдата съдът е приел, че не са събрани доказателства за неизгодност на сключените от А. Ц. сделки.

Договорите са сключвани на пазарна цена, практиката при търговията със зърно е да се купува „на зелено“, плащанията са извършвани към доставчици, определени като надеждни и към датата на сключване на сделките не е имало съмнение в коректността на дружествата – доставчици. Съдът е констатирал и че неизпълнените доставки представляват едва 1,19% от всички суми, платени за доставка на зърно от „Агро Санти" ООД за 2014 г., което попада в рамките на оправдания стопански риск при търговията със земеделска продукция, а настъпилите загуби не са окончателни и невъзстановими предвид постигнатите частични споразумения с контрагентите; при тези съображения съдът е намерил за недоказана обективната съставомерност на деянието и е оправдал подсъдимата. На 17.12.2021 г. присъдата влязла в сила като необжалвана (видно от поставения печат за дата на влизане в сила на присъдата).

По делото подсъдимата е представлявана от адв. В. Т. Д.. Представен е договор за правна защита и съдействие с отразяване за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 8400 лв.

За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Г.Г., съпруг. Свидетелят сочи, че през 2015 г. започнало разследване от страна на прокуратурата за ощетяване на фирмата, в която работела ищцата, приключило през 2022 г. Делото се отразило негативно на психиката и здравето на ищцата, започнала да има проблеми с щитовидната жлеза и на всеки 3 месеца трябвало да й правят хормонални изследвания. Изпитвала безпокойство, тревога и страх от изхода на делото. В това време децата на ищцата и свидетеля били тийнейджъри и се чудели какво се случва, притеснявали се как да ги предпазят. Свидетелят работел с ищцата в един и същи бранш, започнали атаки срещу доставчици да не работят с ищцата. Тя напуснала дружеството по взаимно съгласие, опитала се да започне частен бизнес, но поради публикации в жълтата преса това се оказало невъзможно. В момента ищцата работи в друга сфера – брокер в „Явлена“. В периода от 2015 г. до края на делото всяка седмица звънели на ищцата за свидетелски показания, получаване на призовки, вкл. в празнични дни.

5

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковата претенция са свързани с установяване на следните правно релевантни факти: повдигнато обвинение за извършено престъпление срещу ищцата, наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, претърпени вреди, както и пряка причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи. Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

По отношение на неимуществените вреди трайната съдебна практика приема, че съдът дължи да отчете формирана задължителна практика на ВС и ВКС – ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и такава по реда на чл. 290 от ГПК, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по "справедливост", по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. Тези обстоятелства са свързани с вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането, а именно: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищцата е оправдана, респ. дали наказателното производство е прекратено по всички обвинения срещу нея, или по част от тях, а по други е осъдена; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му, при отчитане на неговата сложност (фактите, които е следвало да бъдат установени, броят на обвиняемите и свидетелите, необходимостта от събиране на доказателства и др.); интензитетът на мерките на процесуална принуда - дали ищцата е била задържана и продължителността на задържането й, видът и продължителността на другите мерки за неотклонение и на другите наложени на ищцата ограничения в рамките на наказателното производство; дали срещу ищеца са водени и други наказателни производства; начинът, по който всичко това се е отразило на ищцата с оглед на личността и начина й на живот – има ли влошаване на здравословното й 6 състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищцата, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу нея наказателно преследване върху живота й – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и др. Значение има и обстоятелството как се е отразило повдигнатото обвинение на професионалния живот на ищцата, когато то е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната реализация на подсъдимата, нейното съдебно минало, наличието или липсата на предишни осъждания. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете и стандартът на живот в страната към периода на увреждането. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от него. За да се приложи правилно обществения критерий за справедливост, заложен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, е необходимо съдът да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства с правно значение за размера на претенцията, като отчете отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и обоснове в мотивите резултата от направената преценка (в този смисъл разясненията, дадени в Решение № 112 от 26.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 66/2021 г., IV г. о., ГК).