Решение № 260002 от 04.04.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е № гр.Русе, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Русенският районен съд, VІ-ти граждански състав в публично заседание на 5-ти март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА при секретаря ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4433 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединение искове от М.В.

Коева, ЕГН **********, като майка и законен представител на К.И.А., ЕГН:**********,*** срещу „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, гр.София с правно основание чл. 238, ал.6 от КЗ ( в сила от 01.01.2016г.) и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 28.05.2014 г. Ивайло

Д.А. на 36 г., бивш жител ***, с когото живеела на семейни начала и от съжителството си имат син - К.И.А. роден на *** г., се е застраховал за злополука, със специално покритие - при злополука от ПТП, в застрахователно дружество ЗАД "Викторияя“ АД, чийто правоприемник е ответника.

За сключената застраховка е била съставена застрахователна полица №01171831400150 от 28.05.2014 г.

На

19.07.2014 г. около 18.22 часа по пътя Русе - Велико Търново, с обозначение I - 5 , преди Разклон за гр.София - непосредствено след гр.Бяла, обл. Русе в района на км.58+500, при пътно – транспортно произшествие /ПТП/ Ивайло Д.А. загинал на място.

В указания от КЗ /отм/ срок, уведомила застрахователна компания ЗАД „Виктория"

АД, като поискала да подаде уведомление, но й било отказано. Сама посетила неколкократно застрахователната компания – в офиса й в град Русе, но всеки път й била отказана възможността да подаде заявление за изплащане на суми в резултат на настъпилото застрохователно събитие. Всеки път й се обяснявало, че трябва да представи акт на прокуратурата, че производството е приключило.

След скандал в офиса на дружеството през 2015 г., когато за пореден път посетила офиса на дружеството - този път с доведения й баща, се оказало, че трябва да представи копие на препис - извлечение от акт за смърт и копие на Застрахователната полица, като вече нямало никакъв проблем да подаде горепосоченото заявление.

Едва тогава й било дадено да попълни заявление, в което служителката посочи представените от нея документи и й дала писмени указания какви още трябва да представи - прокурорско решение за приключило следствие и съдебномедицинска експертиза. Няколко дни след това й било изпратено писмо, с което й се изисквало и копие от констативния протокол от ПТП. Служителката, която й дала да попълни заявлението я уведомила, че срока в който трябва да представи документите е 45 дни от заявлението.

При представяне на копие от констативния протокол от ПТП, отново изискали от нея да представя копие от краен прокурорски акт и експертиза от съдебен лекар, които били поискани и първоначално. Експертиза на съдебен лекар представила, но прокурорско решение за приключило следствие не, тъй като и до настоящият момент не било приключило наказателното производство в досъдебната му фаза. Когато наближил срока от 45 дни посетила офиса на ЗАД "Виктория" АД в град Русе и им обяснила, че прокурорско решение няма да има, тъй като разследването не е приключило. Служителката й заявила, че не е проблем и да го представи на по - късен етап, тъй като за тях е важно да знаят, какво обезщетение да изплатят.

Уточнява, че за настъпилото

ПТП от ОДМВР -Русе било образувано досъдебно производство № 2403/14 г. по описа на ОДМВР - Русе, ДП 1855/14 г. по описа на РОП, което в последствие било преобразувано в следствено дело ДП № 204/15 г. по описа на ОСО в ОП –град Русе. Образуваното досъдебно производство и до момента не било приключило, като 26.06.2019 г. й били предявени материалите по същото, но и към настоящият момент нямало изготвен обвинителен акт. При предявяване на материалите по досъдебното производство, установила, че на 25.06.2019 г. в качеството на обвиняем е привлечен водачът на товарен автомобил DAF FT 95.480 с рег.№ 41 ТВ 862 и полуремарке ТIRSAN с рег.№ 41 U 4139 - Х. Б. от Турция.

Видно от изготвените множество експертизи, в заключенията си назначените вещи лица са отговорили на множество въпроси, от които безспорно се установява, че вина за настъпване на ПТП е на водачът на товарен автомобил DAF FT 95.480 с рег.№ 41 ТВ 862 и полуремарке ТIRSAN с рег.№ 41 U 4139 - Х. Б. от Турция, който извършил маневра "Изпреварване" в насрещната му лента за движени, т.е. в лентата в която Ивайло е управлявал мотоциклета си, в нарушение на правила предвидени в ЗДвП.

Както е видно от заключението на вещите лица в Комплексна експертиза, назначена по ДП 2304/14 г. по описа на ОДМВР - Русе, единственият установен товарен автомобил отговарящ на описанието на свидетелите, който е извършвал маневра изпреварване в сочения по – горе участък, е управлявания от Х. Б. товарен автомобил. Видно от изготвената повторна автотехническа експертиза, същият е управлявал автомобила в зоната на ПТП с превишена скорост, а веднага след нея е намалил.

Установена е скоростта на движение на двете МПС – товарния автомобил управляван от Х. Б., и на мотоциклета управляван от Ивайло А., като последният е управлявал с разрешена скорост в лентата си на движение. Безспорно е установено, че ПТП е настъпило след завой на прав участък между две хоризонтални криви, като платното за движение е широко 7.10 м. и е разделено на две ленти с единична прекъсната линия, като обвиняемия

- водач на товарен автомобил се е намирал в платното за движение на мотоциклета непосредствено преди ПТП и по този начин е бил възприет от мотоциклетистите, един от които е бил Ивайло.

От заключението по назначената последна допълнителна експертиза се установява, че страничните дистанции не са били достатъчни да се осъществи безпрепятствено изпреварване и разминаване в момента на възникване на ПТП между изпреварвания и изпреварващия товарен автомобил и разминаващият мотоциклет /този управляван от Ивайло А./.

През м.юни 2019 г. водачът на товарния автомобил

Х. Б. от Турция е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343, ал.З, пр.З, б."Б", пр.1 изменено, във връзка с ал.1, б."В", във връзка с чл.

342, ал.1, пр.З, във връзка с чл.2, ал.2 от НК, но до настоящият момент няма внесен обвинителен акт в първоинстанционния наказателен съд.

Предвид, че наказателното производство в досъдебната му фаза не е приключило и с оглед разпоредбата на чл. 197 от КЗ /отм./ единствения начин по който ищцата би могла да защити правата на сина си, като наследник на Ивайло Д.А., е по съдебен ред като предяви претенция срещу застрахователната компания, в която е бил застрахован и да поиска изплащане на дължимото обезщетение.

Счита, че с оглед повдигнатото обвинение на Х. Б. и възложените функции на прокуратурата и разследващите органи – да съберат доказателства и установят безспорната истина във връзка с извършено престъпление, то са събрани достатъчно такива, от които се установява, че водачът на товарния автомобил - обвиняемия Х. Б., е предприел маневра "изпреварване", в нарушение на правилата предвидени в ЗДвП - чл. 20 от ЗДвП и чл. 42 и чл.43 от същия, поради което и са налице основания за претендиране на обезщетение по застрахователна полица № 011718314000150 от 28.05.2014 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Дженерали Застраховане” АД, ЕИК *********, гр.София да заплати на К.И.А., обезщетение в размер на 20 000 /двадесет хиляди / лева по застрахователна полица № 01171831400150 от 28.05.2014 г., чрез неговата майка и законен представител - М.В.К., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деликта - 19.07.2014 г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира и направените деловодни разноски.

Съдът, след съвкупен анализ на доказателствения материал по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно по делото е установено, че на 28.05.2014г. Ивайло Д.А. на 36 г., бивш жител ***, е сключил застраховка „Злополука и заболяване“ със специално покритие – при злополука от ПТП, със застрахователно дружество ЗАД “Виктория“АД, чийто правоприемник е ответника Дженерали Застраховане АД, ЕИК *********. За което е била подписана застрахователна полица № 01171831400150 от 28.05.2014 г.

Няма спор и относно обстоятелството, че на 19.07.2014 г. около 18.22 часа по пътя Русе – Велико Търново, с обозначение I - 5, преди Разклон за гр.София – непосредствено след гр. Бяла, обл. Русе в района на км.58+500, при пътно – транспортно произшествие /ПТП/ Ивайло Д.А. загива на място.

В указания от КЗ /отм/ срок,

М.В.К., като и законен представител на ищеца е уведомила застрахователна компания ЗАД „Виктория“ АД, като подала уведомление и представила изискуемите от дружеството документи, без краен акт на прокуратура или съд, тъй като към него момент все още не е било приключило образуваното наказателно производство за смъртта на Ивайло А..

Към момента на възобновяване на настоящото съдебно производство има влязла в сила присъда от 29.01.2020г. постановена по НОХД №545/2019г. по описа на Окръжен съд- Русе, с която е признат за виновен турския гражданин Х. Б. – водач на товарен автомобил DAF FT 95.480 с рег.№ 41 ТВ 862 и полуремарке TIRSAN с рег.№ 41 U 4139, за това, че с действията си и поведението си е нарушил императивни норми от ЗДвП и станал причина за смъртта на Ивайло А.. Съобразно нормата на чл.300 от ГПК, влязлата присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, поради което при безспорно доказана вина на друго лице – различно от застрахования, за лицето в чиято полза е определено обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, възниква право да получи обезщетението в пълен размер.

По делото не се представиха доказателства с оглед твърдението на ищеца, че искането е неоснователно, тъй като не е платена втора вноска от разсрочената застрахователна премия. В хода на производството се събраха безспорни доказателства, че за малолетния К.А., е налице право да получи обезщетение в пълен размер. В частта „Обхват на покритието“, е маркирано със знак Покритие 1 Злополука, с годишна застрахователна премия, но никъде в полицата не е отбелязано, че застрахователната полица е дължима на две вноски. Не се представят и доказателства за твърдението, че е платена само част от застрахователната премия и че същата е дължима на две вноски.

От разпита на св. Красимир

Игнатов, се установява по несъмнен начин, че възражението на ответника за липса на основание за изплащане на обезщетение - съобразно посоченото в Раздел IV /Изключени рискове/ в т.6.11, е неоснователно, тъй като управлението на мотоциклет от вида, който е управлявал починалия Ивайло А., не се явява нито спорт, нито високорисково занимание, а е обичайно управление на МПС, такова каквото е разрешено да се управлява по републиканските и общинските пътни мрежи. Поради което и не са налице предпоставки за отказ на застрахователя да изплати обезщетение поради неточно или премълчано обстоятелство от страна на застрахованото лице.

Установен по делото е механизмът на настъпване на ПТП, който дори не е оспорен от ответника. От заключенията по изготвените съдебно - автотехническа експертиза и допълнителната такава, се установява по безспорен начин, че с поведението си Ивайло А. не е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, а падането му се дължи на обстоятелството, че в лентата му за движение след завой, същият се е изправил пред друго превозно средство движещо се в неговата лента, но в обратна на неговата посока – т.е. срещу него, което същият е възприел като заплаха, която поради психомоторна реакция е станала причина да не успее да овладее управлявания от него мотоциклед и да падне. Падане, което е довело и до леталния му край. От разпита на св. Игнатов, се събраха гласни доказателства, че Ивайло А. е бил изключително стриктен водач, спокоен, което е било и причината да бъде избран за Пътен капитан в мотоклуба, където е членувал.

И в настоящото производство, и в наказателното производство е доказано, че Ивайло А. се е движил в лентата по посока на движението си, съобразил се е с пътната обстановка – доколкото това му е било позволено и е направил опит да спре и предотврати настъпване на ПТП, като за това свидетелства и скоростта му при падането – 30,2 км/ч, много под разрешената скорост да пътния участък където е настъпило ПТП, довело до смъртта му. Безспорно също така е установено, че водачът на товарния автомобил е могъл да наблюдава мотоциклетистите – движили се в група и да прекрати маневрата си изпреварване, а не да продължи до завършването й, ако същият е имал поведение в посока на прекратяване на маневрата, то не би се явил заплаха за движещите се в лентата си мотоциклетисти. Видно също така от експертизата е, че загубата на равновесие на Ивайло А. се дължи поради липсата на техническа възможност за преминаване или пристрояване на мотоциклетиста до товарния автомобил безпрепятствено .