Разпореждане № 951 от 13.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 951 гр. Благоевград, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500865 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 5172/02.06.2026г., подадена от „ЙОТОВ И СИН БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 121287266, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от управителя И.А.Й., чрез адв. Т. Д., с адрес за съобщения гр. С., срещу Решение № 179/04.05.2026г., постановено по гр.д. № 1041/2024г. по описа на Районен съд Петрич..

Във въззивната жалба са изложени съображения за неоснователност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

Сочи се, че след като е установил, че ответникът е недобросъвестен владелец и че ликвидацията на облигационните отношения, породени от подобренията в имота, следва да се извърши по чл. 74, ал. 1 ЗС, съдът е следвало да се съобрази с изискването на чл. 74, ал. 1 на недобросъвестния владелец да се присъждат само направените разноски.

Посочва се, че понятието „направени разноски“ означава разноски, които се доказват стойностно със съответните документи, т.е. разноските не може да са хипотетични, основани на оценка на вещо лице, а трябва да са действително направени, което се доказва със съответните разходни документи, като в конкретния случай ответникът не е доказал направени от него разходи за подобрения в процесния период.

Твърди се, че отделно от гореизложеното от заключението на вещото лице е видно, че прихвА.тата от съда сума за подобрения в процесния период по същество не представлява разноски за подобрения, а текущи разходи по поддържане на кестеновите насаждения. Сочи се, че в конкретния случай в процесния период ответникът не е извършил разходи, които 1 представляват подобрения, т.е. повишават стойността на имота за собственика, поради което признатото от съда прихващане за подобрения е незаконосъобразно.

Предвид гореизложеното, твърди се, че неоснователно съдът е извършил прихващане на подобрения съгласно оценка на вещо лице за хипотетични, евентуално необходими разходи, за които ответникът въобще не е доказал, че ги е направил и които по същество не представляват подобрения, а текущо поддържане на кестеновите насаждения.

Сочи се в жалбата, че направеното разпределение на съдебните разноски е неоснователно по следните съображения:

При изчисляване на съдебните разноски, полагащи се на страните, съдът е взел предвид само основния иск, без да съобрази обстоятелството, че по делото е предявено от ответника възражение за прихващане на подобрения в размер от 33 929 лв. Съдът е уважил прихващане на подобрения в размер на 6 663,22лв., което представлява само 20% от претенцията на ответника, поради което няма основание на ответника да се присъждат 86,45 % от направените от ответника съдебни разноски.

Сочи се също, че направените съдебни разноски по делото са както за доказване, съответно оспорване на основния иск, така и за доказване, съответно оспорване на претенцията за подобрения, поради което разпределението на разноските следвало да отчита и отхвърлената част от направеното възражение за подобрения.

Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго решение, с което да уважи предявения иск в пълен размер, предвид обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства за направени разходи за подобрения в процесния период, като присъди на ищеца направените разноски по делото.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата стрА. по делото, от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с които са изложени съображения, че изложените възражения срещу мотивите на съдебното решение са несъстоятелни.

По отношение възражението, наведено с въззивната жалба, за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 74, ал. 1 от ЗС, за начина на присъдените направени от ответника разноски (като недобросъвестен владелец), сочи се в писмения отговор на насрещната стрА., че възражението е неоснователно, а решението в тази му част правилно и законосъобразно.

Според въззиваемата стрА. районният съд правилно е квалифицирал ответника като недобросъвестен. Сочи се, че този извод е законосъобразен и се основава на установените по делото факти, че ответникът е заградил реална част от 3226 кв.м., собственост на ищеца, въпреки че е разполагал с коректен трасировъчен карнет, отразяващ действителните граници на имота му. Изтъква се, че съгласно трайната съдебна практика, владението е недобросъвестно, когато липсва правно основание, годно да направи владелеца собственик, или той знае за пороците на основанието си, което не било установено по делото. По делото се установи безспорно и значителното отклонение от имотната граница от вещото лице по СТЕ. Сочи се също, че вследствие на тази квалификация, съдът правилно е приложил 2 разпоредбите на чл. 93 от ЗС и чл. 73, ал. 1 от ЗС, според които добивите от вещта принадлежат на собственика, а недобросъвестният владелец му дължи както получените, така и възможните за получаване добиви. Сочи се още, че с обжалваното решение законосъобразно е присъдена на ищеца стойността на добивите от кестеновите насаждения за периода, през който той е бил собственик на имота (2020-2023 г.).

Застъпва се становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и по начина, по който съдът е разгледал възражението на ответника за прихващане на стойността на извършени подобрения по чл. 74, ал. 1 от ЗС.

Според въззиваемата стрА. правилна е преценката на районния съд, че претенциите на ответника за получаване на стойността на засадените от него дърветата, изграждането на система за капково напояване и ограда, не следва да се уважават, тъй като тези дейности са извършени в периода 2015-2019г., преди ищецът да придобие собствеността върху имота (06.08.2020г.). твърди се, че този извод е в пълно съответствие с практиката на ВКС – Решение № 57/19.05.2017г. по гр. д. № 3457/16г., I г. о. на ВКС, на която първоинстанционният съд изрично се позовава и според която новият собственик не отговаря за подобрения, извършени преди да придобие имота. Задължението за заплащане на такива подобрения е на лицето, което е било собственик към момента на извършването им.

По отношение на разходите, направени след като ищецът е стА.л собственик, се застъпва становище, че първоинстанционния съд правилно е допуснал за прихващане само разходите за отглеждане на насажденията за периода 2020-2023г. в размер на 6 663,22 лв., доказани надлежно със с приетото по делото заключение на КСТЕ. Сочи се, че тези разходи правилно е прието, че следва да се третират като необходими разноски за получаване на самите добиви, чието приспадане е предвидено в чл. 73, ал. 1 от ЗС. Сочи се също, че този подход е в съответствие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване и практиката на ВКС, която допуска приспадане само на присъщите и доказани разноски, пряко свързани с получаването на добивите (Решение № 88 от 2020 г. на ВКС).

Според въззиваемата стрА. първоинстанционното решение е постановено при спазване на основните процесуални правила, и не е постановено в нарушение на процесуалния и материален закон. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест между страните съгласно чл. 154 от ГПК, като е указал на всяка стрА. фактите, които трябва да докаже. Сочи се, че фактическите констатации в обжалвания акт, се основават на кредитирА. от съда комплексна съдебно-техническа и оценителна експертиза, което е в съответствие с чл. 202 от ГПК. С решените си, съдът се е произнесъл по всички възражения и искания на страните, като е извършил прецизен А.лиз на фактите, приложил е точно относимия материален закон и се е съобразил изцяло с актуалната и задължителна практика на ВКС, включително по ключовия въпрос за отговорността на новия собственик за подобрения, извършени преди придобиването на имота.

С отговора на въззивната жалба си оспорва като несъстоятелно и възражението на въззивника, за начина на доказване на разноските по чл. 74, ал. 1 от ЗС, че следва да се 3 установяват единствено с писмени доказателства. Сочи се, че възражението на жалбоподателя, че съдът е следвало да присъди на недобросъвестния владелец само разноски, доказани единствено с документи (фактури, разписки), а не такива, определени по пазарни цени чрез заключение на вещо лице, е правно неоснователно.

Според въззиваемата стрА. А.лизът на приложимата нормативна уредба и константната съдебна практика води до следните изводи:

Българското гражданско процесуално право не въвежда формално ограничение разноските по чл. 74, ал. 1 от ЗС да се доказват единствено с писмени документи. Сочи се, че трайната съдебна практика приема, че установяването на техния размер може да се извърши с всички допустими доказателствени средства (Решение № 856 от 2021г. на САС), включително със свидетелски показания за установяване на факта, че определени дейности (в случая - грижи за насаждения) са реално извършени.

В тази връзка сочи се също, че мотивите на решението на първоинстанционния съд са в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 162 ГПК, която норма оправомощава съда, когато едно вземане (включително такова, предявено с възражение за прихващане) е доказано по своето основание, но липсват достатъчно данни за точния му размер, да определи този размер по своя преценка или въз основа на заключение на вещо лице (Определение № 4733 от 2024 г. на ВКС).

Твърди се, че в конкретния случай, по делото основанието е доказано. Съдът е приел за установено, че ответникът е полагал грижи за кестеновите насаждения, което е основанието на претенцията за разноски. Размерът е определен експертно при липсата на документи за точната стойност на вложените труд и материали и съдът законосъобразно е възложил на вещо лице да определи тяхната пазарна стойност. Това според въззиваемата стрА. е именно хипотезата, за която е създаден чл. 162 от ГПК (Решение № 50063 от 2023 г. на ВКС).

В тази връзка се сочи още, че решението е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. Подходът на първоинстанционния съд е изцяло съобразен със задължителната практика на върховните съдилища. Изтъква се, че съгласно Постановление № 6 от 27.12.1974г. на Пленума на ВС, съдилищата са длъжни да изследват стойността на подобренията и разноските, което по правило изисква специални знания и назначаване на експертиза. ВКС последователно приема, че определянето на стойността на разноски и подобрения чрез експертиза по средни пазарни цени е законосъобразен метод, когато липсва пълна документална отчетност (Решение № 97 от 2019г. на ВКС; Решение № 184 от 2017г. на ВКС). Използването на експертиза не означава присъждане на „хипотетични“ разноски, а обективно остойностяване на реално извършени дейности по пазарни цени към съответния момент (Решение № 856 от 2021г. на САС). Този метод предотвратява неоснователното обогатяване на собственика, който получава плодовете от вещта, без да заплати разходите, направени за тяхното създаване и събиране (Решение № 250 от 2024г. на PC - Габрово; чл.

73, ал. 1 от ЗС). Използването на заключение на вещо лице за определяне на размера на разноските при доказано основание и липса на документи е законосъобразен и стандартен 4 процесуален способ.

Застъпва се становище за неоснователност на наведеното възражение за неправилна квалификация на разходите с обжалваното решение. Сочи се, че възражението на ищцовата стрА., че прихвА.тите от съда разходи за отглеждане на кестеновите насаждения представляват „текущи разходи“, а не „подобрения“ е неоснователно в крайния си извод за незаконосъобразност на прихващането.

Изтъква се, че съдебната практика последователно разграничава „подобренията“ от „разноските за добиване на плодовете“ и „необходимите разноски“. Подобрения по чл. 74, ал. 1 от ЗС са разходи, които водят до трайно и обективно увеличаване на стойността на имота. Разноски за добиване на плодовете по чл. 73, ал. 1 от ЗС са текущи разходи, пряко свързани с получаването на реколтата за конкретен стопански период. Тези дейности са насочени към получаване на плодовете (кестените), а не към трайно оскъпяване на самия имот.