Решение № 290 от 17.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Албена Ботева

Невена Чеуз като разгледа докладваното от Албена Ботева Въззивно гражданско дело № 20221100500172 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 15351/25.11.2021 г. на Т.Г. Р. срещу определените с покана за доброволно изпълнение разноски по изп. дело № 20218490403538 по описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ.

Жалбоподателят счита, че не дължи заплащането на каквито и да е разноски по изпълнителното дело, тъй като не е дала повод за образуването му. Заявява, че между страните по него се води дело за упражняване на родителски права, по което е приета съдебно-психологична експертиза, от която ставало ясно, че детето не желае да посещава своя баща в дните, определени в изпълнителния лист. Релевира и възражение за прекомерност, като заявява, че претендираните от взискателя разноски следва да се редуцират в посочения в наредбата минимален размер, защото единственото процесуално действие, предприето от насрещната страна се състояло в подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Жалбоподателят възразява и срещу разноските по изпълнението, начислени от ЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело – П.Т.Ж. , счита, че жалбата е неоснователна и излага съображения, че адвокатското възнаграждение не е прекомерно, и се позовава на съдебна практика, според която, жалбата в началото на процеса, когато задължението на длъжника не е погасено, е неоснователна.

В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3, ГПК съдебният 1 изпълнител счита, че жалбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, в които разноски се включва и заплатеното адвокатско възнаграждение в полза на адвокат, който взискателят е упълномощил да го представлява. Затова, при направено искане и представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, тези разноски в изпълнителното производство се възлагат върху длъжника. В постановените по реда на чл. 290 ГПК решения от 04.09.2012 г. по гр. д.

№ 517/2011 г. на ВКС, IV ГО и решение от 19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС, ІV ГО се приема, че съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, о с в е н когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК (но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство - чл. 79 ГПК). Приема се, че плащането е направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от последния се събират както дължимите от взискателя авансови такси, които може да не са заплатени предварително, за извършените необходими действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за процесуално представителство, така и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като е без значение дали плащането е извършено пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело, доколкото съдебният изпълнител е запорирал и възбранил имущество на длъжника, а и последният не е платил преди предявяването на изпълнителния лист и така е дал повод за образуване на делото. В решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО е прието, че длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство.

В настоящия случай не е налице нито една от визираните хипотези, поради което и длъжникът отговаря за разноските, направени от взискателя в изпълнителното производство. По-специално следва да се посочи, че изп. дело № 20218490403538 по описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ е било образувано въз основа на молба от П.Т.Ж. и изпълнителен лист от 01.04.2021 г. по гр.д. № 20685/2020 г. на СРС, 92 състав, въз основа на определение от 18.03.2021 г., с което е определен режим на лични 2 отношения между детето Тодор Павлов Желев и неговия баща П.Т.Ж.. С оглед предмета на изпълнителния лист, в настоящия случай за „плащане“ преди или след образуване на изпълнителното дело изобщо не може да се говори, поради което и не са налице посочените изключения, при които разноските не се възлагат на длъжника.

Видно от представения ведно с молбата за образуване на изпълнителното дело, договор за правна защита и съдействие, взискателят е заплатил на упълномощения си процесуален представител, уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева – за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по него.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лева - за образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 4 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3 - 200 лв.

Безспорно, процесуалният представител на взискателя е предприел действия по образуване на изпълнителното дело, поради което и по изложените по-горе съображения, възнаграждението по т. 1 е дължимо. Спорен е въпросът дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лева, т. е. Възнаграждението по чл. 10, т. 4 от Наредбата.

Съдът приема, че това възнаграждение също е дължимо и следва да се възложи в тежест на длъжника. Причина за това е, че в настоящия случай, изпълнението по представения изпълнителен лист е периодично – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, през лятото и по време на посочените празници, което предполага множество изпълнение в точно определени времеви периоди на множество периодично повтарящи се, предварително определени лични незаместими престации. Няма как с посочване и с предприемането на един изпълнителен способ, задължението на длъжника да бъде погасено, респ. интересът на взискателят да бъде удовлетворен.

Освен това, видно от изложеното в жалбата, налице са твърдения, че определеният режим на лични отношения не може да бъде изпълняван, поради нежелание на детето.

Изложеното сочи, че е вероятно да съществува синдром на родителско отчуждение, което се потвърждава и от представената ведно с жалбата съдебно-психологична експертиза и наличието на който неминуемо води и до усложнения във взаимоотношенията между страните. Видно от заключението по извършената съдебнопсихологична експертиза, поведението и на двамата родители е довело до задълбочаване на проблемите в отношенията им, до затрудняване на разумната комуникация, дори и такава, която е в интерес на детето. Предметът на настоящото дело не предполага установяването на причината за това отчуждение, вкл. дали е 3 резултат само от поведение на майката, която несъзнателно чрез негативното си отношение към бащата, което детето възприема, а в незряла възраст попива и споделя, и която не е успяла успешно да поощри детето да поддържа отношения със своя баща (които са преди всичко в интерес на детето). Изложеното сочи, обаче, че предмет на изпълнителното дело са множество периодично повтарящи се престации, а страни – родители, изправени пред посочените по-горе накратко предизвикателства, поради което и не може да се приеме, че процесуалното представителство на взискателя се изчерпва с подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело. Поради изложеното, претендираното адвокатско възнаграждение не следва да се намалява.

Жалбата е неоснователна и в частта, относно начислените такси по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Сумата от 48 лева, представлява сбор от таксата по т. 1 от Тарифата (за образуване на изпълнително дело) и по т. 5 от Тарифата (за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа), и начислен ДДС. Другата сума о 48 лева, представлява пропорционална такса по т. 26, б. „б“ от Тарифата, изчислена върху адвокатското възнаграждение, тъй като заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението (срв. т. 6 от диспозитива на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК ) , които са за сметка на длъжника, съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие.

По изложените съображения, подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 15351/25.11.2021 г. на Т.Г. Р. срещу определените с покана за доброволно изпълнение разноски по изп. дело № 20218490403538 по описа на ЧСИ с рег. № 849 от КЧСИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5