Решение № 1216 от 04.11.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. Кюстендил, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520103016 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба вх.№ 14367/16.12.2024г. на С. Т.

Г. и Г. Л. В. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 40014915109 е нищожен, съединен в условията на евентуалност с иск с правно основание по чл.26, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че клаузата в част VI от Договор за потребителски кредит № 40014915109, в частта относно таксите „Фаст“ и „Флекси“, е нищожна като противоречаща на чл.10, ал.2 и чл.19, ал.5 ЗПК, както и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата С. Т. Г. сумата в размер на 1659,88 лева, платена по един нищожен договор.

Ищците твърдят, че на 20.01.2023г. сключили като кредитополучатели Договор за потребителски кредит № 40014915109 с „Профи Кредит България“ ЕООД, с който било договорено да се отпусне главница в размер на 3500 лева при ГЛП от 41% и ГПР от 49,26%. Общо задълженията за главница и лихва възлизали на 5624,62 лева. Възнаграждението за допълнителната услуга „Фаст“ и „Флекси“ възлизало на общ размер от 2975,00 лева, съответно, крайният дължим размер възлизал на 8599,62 лева. Твърди се, че ищцата С. Т.

Г. била заплатила сумата в размер на 5159,88 лева, поради което се иска ответникът да бъде осъден да й върне сумата от 1659,88 лева. Считат, че договорът попадал в приложното поле на ЗПК, а ищците имали качеството на потребители по смисъла на чл.9, ал.3 от закона. Договорът бил недействителен поради следното: таксите „Фаст“ и „Флекси“ не били включени в ГПР, поради което имало неправилно посочване на ГПР, а последното представлявало „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 ЗЗП; не било посочено кои разходи са включени 1 точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира, като по този начин се възпрепятствала възможността на ищците като потребители да разберат икономическите последици от поемането на задължения по процесния договор, а от друга страна – липсата на яснота по въпроса било в пряко противоречие на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Досежно предявения под евентуалност иск се излагат следните твърдения: процесната договорна клауза имала за цел да послужи набавянето на допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата, което противоречало на добрите нрави и на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Посочените такси следвало да се включат в ГПР, а невключването им в същия, водело и до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.5, доколкото се стигало до надвишаване на законово определения размер на ГПР, а оттам и на недействителност на процесната договорна клауза. Претендират се разноски.

С допълнителна молба е уточнено, че предявяват и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата С. Т. Г. сумата в размер на 1659,88 лева, платена по един нищожен договор.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Счита за безспорно между страните сключването на процесния договор, по силата на който на ищците била изплатена сумата в размер на 3500 лева, от които 690 лева за външно рефинансиране към „Креди Йес“ ООД по договор за кредит на С. Г.; 1059,01 лева – външно рефинансиране към „Сити Кеш“ ООД; 1750,99 лева – преведени по посочената в договора банкова сметка. Договорът бил сключен след изрично изявената от страна на ищците воля за това при посочените в него условия. Договорът бил в писмена форма, на хартиен носител и съдържал точно и ясно описание на всички негови елементи.

Размерът на ГПР бил точно посочен /49,26%/, изчислен съгласно Приложение 1 към ЗПК. Наред с това, в същия не следвало да се включват таксите „Фаст“ и „Флекси“, доколкото последните не били задължителен разход по кредита, а се заплащали само при искане от страна на потребителя. Освен това, счита се, че неправилното посочване на ГПР, дори такова да е налице, а в процесния случай – не било, не следвало да се приравнява на липса на ГПР и да влече нищожност на целия договор. Досежно предявения под евентуалност иск за прогласяване на нищожност на клаузата от договора, предвиждаща такси „Фаст“ и „Флекси“, твърди се, че същите са дължими, доколкото на ищците били предоставени посочените услуги. Не било налице противоречие с разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК доколкото същите не представлявали дейност, свързана с усвояването и управлението на кредита. Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищците.

В проведените открити съдебни заседания, страните, редовно призовани, не се явиха, нито изпратиха процесуални представители. С депозираните молби от страните, същите уведомиха съда за служебната ангажираност на пълномощниците им и изразиха желание делото да се разгледа в тяхно отсъствие. Беше изслушана допусната съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предвид на вида на предявените искове в доказателствена тежест на ищците по исковете с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД е да докажат сключването на Договор за потребителски кредит № 40014915109 с 2 посоченото в исковата молба съдържание, както и че част от съдържанието на договора е клауза, предвиждаща такси „Фаст“ и „Флекси“, за които е предвидено заплащане на сума в общ размер на 2975 лева.

В доказателствена тежест на ищцата С. Т. Г. по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника.

В доказателствена тежест на ответника е да установи, че клаузите за такси „Фаст“ и „Флекси“ са валидно/индивидуално уговорени, респ. че договорът е действителен.

От събрания и приет по делото доказателствен материал и в частност от представеното копие на Договор за потребителски кредит № 40014915109 е видно, че страните по силата на посочения договор са се намирали в облигационно отношение, по силата на което ответното дружество, в качеството си на кредитор, е предоставило потребителски кредит на ищците, в качеството им на кредитополучатели, в общ размер на 3500 лева, при условия: срок на кредита – 30 месеца, размер на вноската по кредита – 187,49 лева, при ГПР в размер на 49,26%, годишен лихвен процент – 41,00%, лихвен процент на ден – 0,11%, дължима сума по кредита – в размер на 5624,62 лева, при общо задължение по кредита, заедно със закупена допълнителна услуга – 8599,62 лева, с общ размер на вноска – 286,66 лева, дата на погасяване – 20 ден от месеца. В договора е уговорено закупуването от страна на ищцата на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ – 1400 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ – 1575 лева, при размер на вноската по закупените допълнителни услуги – 99,17 лева, дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.

Не е спорно между страните, че предоставеният кредит е бил усвоен от ищците, като ищцата С. Т. Г. е погасила сумата в размер на 5159,88 лева.

Видно от Общите условия към договора за кредит – т.15.1 и т.15.2, отразените в процесния договор такси за услуги „Фаст“ и „Флекси“, са дефинирани като допълнителни и незадължителни услуги, като въз основа на услуга „Фаст“ клиентът получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, които са без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на 1 час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит в системата на ответното дружество. За закупена услуга „Флекси“, става ясно, че клиентът получава право да променя едностранно погасителния план при изпълнение на изискванията в общите условия.

По предявения главен иск чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване недействителността поради противоречие със закона на сключен между ищцата и ответното дружество Договор за потребителски кредит № 40014915109, съдът счита, че процесният договор за кредит се квалифицира като потребителски такъв, като кредитополучателите – ищци се явяват физически лица – „потребители“ по смисъла на § 13, т.1 ДР ЗЗП, а финансовата институция – търговец по смисъла на § 13, т.2 ДР ЗЗП. В чл.9 ЗПК е дадена легална дефиниция на договор за потребителски кредит, съгласно която това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Доколкото по делото не се събраха доказателства и не се изложиха твърдения относно това сумата по кредита да е използвана за търговска дейност на кредитополучателите, се налага извод, че процесният договор за кредит попада в обхвата на разпоредбата на чл.9 ЗПК. Въз основа 3 на посоченото, в случая се прилагат както разпоредбите на Закона за защита на потребителите, така и тези на Закона за потребителския кредит.

Съгласно трайно установената и задължителна съдебна практика, съдът следи служебно за нищожността, като според ТР №1/2020 г. от 27.04.2022 год. по тълк. д № 1 по описа за 2020 г. на ОС на ГК и ТК на ВКС, с чл.7, ал.3 ГПК е предвидено изрично задължение на съда да следи служебно за по чл.146, ал.1 ЗЗП, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, както и да се произнесе служебно по нищожността, когато установи пороци, произтичащи пряко от съдържанието и формата на договора, но и от общоизвестни или служебно известни на съда факти. Тоест съдът следва да обсъди годността на договора, дори и без наличието на възражения на страните, когато основателността на исковата претенция е пряко обусловена от неговата действителност.

Съгласно чл.143, ал.1 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като според чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза е нищожна, освен ако е уговорена индивидуално.

Относно договора за потребителски кредит и неговото съдържание е необходимо съобразяването им с изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, като при неспазването им, договорът за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен, на основание чл.22 ЗПК. От това следва, че при неспазване на изброените в чл.22 ЗПК императивни изисквания по чл.11 ЗПК, касаещи съдържанието на договора, се стига до неговата нищожност, като в конкретния случай съдът намира за основателни доводите на ищците за нарушаване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото в договора за кредит не е посочен реално приложимият годишен процент на разходите по договора.

От събраните доказателства се изясни, че между страните е постигнато съгласие за предоставяне на допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ срещу заплащане на възнаграждение от страна на ищците за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1400 лева и за допълнителна услуга „Флекси“ – в размер на 1575 лева. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1, начин. В този смисъл и според чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР по кредита следва да изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като според ал.4 и ал.5 на цитираната разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България и клаузи, надвишаващи определените по ал.4, се считат за нищожни.