Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1037 от 25.07.2024, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1163/2024
Вид
Решение № 1037
Подписан
25.07.2024
В сила
25.07.2024
Състав
Екатерина Владимирова Мандалиева, Недялка Димитрова Свиркова Петкова, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1037 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕК. Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20245300501163 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от Л. Х. М., ЕГН **********; против решение № 818/24,02,2024 г., постановено по гр. д. № 10524/2023 г. на РС Пловдив.

С оплакване за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, от въззивния съд се иска да го отмени и вместо това – да уважи предявения иск.

Ответникът по жалбата „БИ ЕДН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК

201513004; не заявява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, предявен от Л. Х. М., ЕГН **********; против „БИ ЕДН ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201513004. От съда се иска да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 500 лв., заплатена на 06,11,2018 г. при начална липса на основание, ведно със законната лихва върху посочената сума, 1 считано от предявяване на исковата молба – 18,07,2023 г.

Ответникът оспорва да е получил процесната сума и счита иска за неоснователен.

С постановеното по спора решение първостепенният съд е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, за установено, че ищецът е заплатил сумата от 500 лв. чрез посредник „ИзиПей“ като е посочил за получател ответното дружество, но недоказано остава обстоятелството посредникът да е превел сумата в полза на ответника.

При извършената проверка на валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт в изпълнение разпоредбата на чл. 269 изр. първо от ГПК, не се констатираха основания за нищожност или недопустимост на същия. Относно законосъобразността на първоинстанционното решение, като извърши служебно дължимата проверка относно правилното приложение на материалния закон и предвид предявените във въззивната жалба оплаквания, съдът приема следното:

Получаването на процесната сума изрично се оспорва от ответното дружество. В тежест на ищеца е да установи това обстоятелство при условията на пълно и главно доказване.

От представената пред РС разписка (л. 38) се установява, че на 06,11,2018 г. ищецът е наредил превод на сумата от 500 лв. чрез платежна услуга на „Изипей“ АД. В Разписката се сочи, че сумата се заплаща като „превод по микросметка“, като получател е посочено с латински букви името на ответното дружество, посочен е идентификатор на получателя (КИН) 1468321051.

От представените пред въззивната инстанция „Общи условия за откриване на микросметка и използване на електронни пари по микросметка“ се установява, че по „микросметка“ се съхраняват издадени от Изипей „електронни пари“ (парична стойност, представляваща вземане към Изипей с цел извършване на платежни операции) срещу предоставени от клиента парични средства. Микросметката се обозначава с „уникален идентификатор“ – комбинация от букви, цифри и символи, с които се обозначава сметката за електронни пари и които Изипей, като доставчик на платежни услуги, предоставя на Клиента. Платежните нареждания се изпълняват в съответствие с посочения в тях уникален идентификатор (р. IV т. 18) и Изипей не носи 2 отговорност ако средствата постъпят по микросметка или платежна сметка на грешен получател поради невярно попълнени данни за получателя (р. IV т.

17).

Пред РС липсват доказателства посочения в платежното нареждане уникален идентификатор да обозначава микросметка на ответното дружество.

Такива доказателства не се представят и пред въззивната инстанция. При това положение не би могло да се приеме за установено, че ответникът е получил спорната сума, поради което искът остава недоказан по основание иследва да се отхвърли. Това е приел и РС с обжалваното решение, което следва да се потвърди като законосъобразно.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 818/24,02,2024 г., постановено по гр. д. № 10524/2023 г. на РС Пловдив.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3